МОТИВИ по НОХД № 114/07 г. по описа на РС - МОНТАНА

 

Подсъдимата Н. М. Т е обвинена в това, че в периода 2004 г. – 2005 г. в гр. Монтана в качеството си на длъжностно лице – директор на Целодневна детска градина №xxxx “Xxxxxxxxx” – гр. Монтана присвоила чужди пари в размер на 968.20 лева, предоставени от Европейския съюз на българската държава в съответствие с Решение №3/2001 г. на Съвета за асоцииране на Република България в програмата на Европейската общност за сътрудничество в областта на образованието “Сократ 2” на основание сключен договор №2004/0035/001/001 по подпрограма “Коменски – дейност 1” “партньорство между училищата” и сключен договор № СД – 15/01.09.2004 г. / № SD – 15/01.09.2004 г. / между Център за развитие на човешки ресурси - Национална агенция “Сократ” – гр. София и Целодневна детска градина №xxxx “Xxxxxxxxx” – гр. Монтана, връчени й в това й качество и поверени й да ги пази и управлява, като за улесняване на престъплението е извършила и други престъпления, за които по закон не се предвижда по – тежко наказание, а именно – 1.На 27.07.2005 г. в гр. Монтана в качеството сина длъжностно лице и в кръга на службата си съставила неистински официален документ – финансов отчет за извършени разходи по договор № СД-15/01.09.2004 г., с цел да бъде използван пред Център за развитие на човешки ресурси – Национална агенция “Сократ” – гр. София – престъпление по чл. 310, ал. 1 вр. с чл. 308, ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК, 2. на 27.07.2005 г. в гр. Монтана в качеството си на длъжностно лице и в кръга на службата си, съзнателно се е ползвала от неистински официален документ – фактура № 784/27.04.2005 г., когато от лицето за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316 вр. с чл. 310, ал. 1 вр. с чл. 308, ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК – престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 3, пр. 2 вр. с чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 201 от НК.

Прокурора поддържа обвинението.

Гражданския ищец – Център за развитие на човешки ресурси” / ЦРЧР / – гр. София чрез повереник, моли съда да уважи изцяло предявения граждански иск по основание и размер, ведно с направените по делото разноски. В последното по делото съдебно заседание на 07.10.2008 г. повереника на гражданския ищец не се яви, но писмено и изрично е уведомил съда с молба получена в РС Монтана на 03.10.2008 г., че няма искания за събиране на нови доказателства и за извършване на допълнителни съдебно следствени действия.

Подсъдимата Н. М. Т не се признава за виновна по обвинението, дава обяснения във връзка с обвинението, а в хода на последната дума заяви, че не се счита за виновна.

Защитника на подс. Т. излага доводи за недоказаност на обвинението и моли съда да постанови оправдателна присъда спрямо под защитната му.

Доказателствата по делото са писмени и гласни, изслушани и приети са и експертни заключения.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Подсъдимата Н. М. Т е Директор на Целодневна детска градина / ЦДГ / № xxxx – “Xxxxxxxxx” в гр. Монтана. Тази длъжност подсъдимата изпълнява от 31.10.2001 г. / виж. трудов договор №455/31.10.2001 г. – стр. 366 от досъдебно производство / ДП / № ЗМ – 71/2006 г. по описа на ОД на МВР Монтана/. Съгласно цитирания трудов договор подсъдимата първоначално била назначена на длъжността “директор” на ЦДГ “Xxxxxxxxx” № xxxx за определено време – до заемане на длъжността във основа на конкурс, като била длъжна да постъпи на работа на 01.11.2001 г..На 18.06.2003 г. бил изготвен друг трудов договор с № 246 / л. 367 от ДП/, по силата на който подсъдимата била назначена за неопределено време като Директор на процесната ЦДГ. Видно от приложените на л. 366 – л. 380 от ДП – 2 бр. трудови договори, 1 бр. длъжностна характеристика и 12 бр. допълнителни споразумения подс. Т. в качеството си на Директор на ЦДГ №xxxx “Xxxxxxxxx” гр. Монтана е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. ”б” от НК. Това е така защото подс. Т. като Директор на ЦДГ №xxxx освен, че изпълнява ръководна работа, същата осъществява и работа, свързана с управление и пазене на чуждо имущество в юридическо лице, каквото е и ЦДГ №xxxx, имайки предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от Закон за народната просвета / ЗНП/.

Подс. Н. М. Т и св. Р. В. И са приятелки от около 23 години. Подс. Т. била преподавател на първото дете на св. И. в ЦДГ №xxxx, намираща се в ж. к. „Младост”, в гр. Монтана. От 2001 г. св. И. се занимавала с реализацията на Програма „Сократ – Коменски” по програма „Леонардо да Винчи” в Република България. Като преподавател във „Финансово-счетоводна гимназия” гр. Монтана св. И. първо там осъществила програмата. Подс. Т. била разбрала, че св. И. има успешно реализирани проекти и я помолила за съдействие да бъде организиран такъв проект и в ЦДГ №xxxx . Принципът е такъв, че координаторът на проекта го подготвя, след което следва да бъде преведен от английски на български език. С помощта на св. И. подс. Т. изготвила проект по програмата и същия бил представен пред Национална Агенцията “Сократ “ при Център за развитие на човешки ресурси – гр. София. Проектът бил одобрен, а след това продължил общо три години в ЦДГ №xxxx до 2007 г. включително.

Към 2004 – 2005 г. процесната дейност на отпускане на субсидии предоставени на РБ от ЕО била организирана в Национална агенция „Сократ” при Център за развитие на човешки ресурси – гр. София, с ръководител св. М.Д.. Финансирането по тази програма включвало, стандартна сума, която се отпуска за образователни цели на национално ниво и променлива сума, включваща средства за международни пътувания на работни срещи. От стандартната сума се покривали дейности на национално ниво - за закупуване на канцеларски материали по проекта, за отпечатване на материали, за наем на зали, да се заплащат административни разходи, пощенски, за интернет и т. н.. Променливата сума покривала издръжката на участниците в международни срещи, ползвания градски транспорт в чужбина при командироване и др.. След като се сключи договор, за финансиране на институцията се превеждат 80 % от сбора на променливата и стандартната сума, съответната институция реализира дейностите и на определена дата трябвало да представи финален отчет, който да се състои от две части - съдържателна част по образец и съответно финансова част, която отчита първо стандартната сума по отделни пера, с всеки разходен документ, като се прилага съответният документ – копие от този документ заверен - вярно с оригинала и печат на институцията, като всички документи следвало да бъдат приложени към финансовия отчет. За променливата сума имало определен формат за отчитане на разходи, като средствата за издръжка се изчисляват като фиксираната ставка се умножи по броя на нощувките в чужбина за един човек, съответно по броя на хората и сумата за цялата издръжка. Средствата за транспорт за командировките в чужбина се отчитали с касови документи, билети, фактури и протоколи, и съответно се отчитали в таблица, която била приложена към договорите на Центъра.

След като бил одобрен проекта на ЦДГ №xxxx подаден с помощта на св. И., на 01.09.2004 г. бил сключен договор № СД – 15 за отпускане на субсидия за образователен проект по подпрограма “Коменски дейност 1” на програма “Сократ” в съответствие с Решение №3/2001 г. на Съвета за асоцииране на Република България в програмата на Европейската общност за сътрудничество в областта на образованието “Сократ 2” и въз основана на сключен договор № 2004 – 0035/001/001 по подпрограма “Коменски – дейност 1” – “партньорство между училища”. Страни по този договор били Център за развитие на човешки ресурси – гр. София – Национална агенция – “Сократ” и ЦДГ №xxxx “Xxxxxxxxx” гр. Монтана, представлявана от подсъдимата Т.. Темата на проекта била – “равни възможности за момичета и момчета на етапа на ранното образование”. Периода на договора бил 01.09.2004 г. – 31.07.2005 г.., като към не по – късно от 31.08.2005 г. следвало ЦДГ да представи заключителен отчет чрез подс. Т..Размера на предоставената субсидия на ЦДГ №xxxx въз основана на цитирания договор възлизал на 6 184 евро, или 12 094 лева. Субсидията по договора се състояла от две части – стандартна сума в размер на 1 500 евро, или 2 933.75 лева и променлива сума в размер на 4 684 евро, или 9 161.11 лева. Стандартната сума включвала разходи, свързани с изпълнението на планираните дейности по проекта на национално ниво, както следва – консумативи – копирна хартия, блокчета и бои, документация – компютърни услуги, копирни услуги, фото услуги, ситопечат и др, софтуер – интернет услуги, обща администрация – телефонни услуги и други – компютърна конфигурация под наем. Променливата сума от субсидията се отнасяла за извършване на разходи по транснационална мобилност на учителския състав в рамките на одобрения проект “Коменски 1” – работни срещи в други страни, които също били участници по проекта, а разходите включвали – разходи по командировка – стойност на билети, вътрешен транспорт, застраховка “медицински разноски”, и дневни пари. Партньори по проекта били – Испания, Германия, Румъния и др, като и в трите визирани страни подс. Т. извършила работни срещи по проекта, заедно със св. В. и св. И., при условие, че определен координатор на проекта била св. В., а не св. И.. ЦДГ №xxxx по договора от 01.09.2004 г. била задължена да осъществи според описанието им във формуляра за кандидатстване, а субсидията от ЕО се предоставяла за изпълнение на одобрения проект по подпрограма “Коменски дейност 1”. Разходите за стандартната сума били регламентирани по приложение №1 от договора и са свързани с изпълнение на планираните дейности по проекта, като материалите, консумативите и услугите са били закупувани от подс. Т.. В тази връзка в ЦДГ №xxxx, т. нар. за кратко по нататък в настоящите мотиви - програмата “Сократ” била водена счетоводно отделно от бюджета на ЦДГ, отпускан от Община Монтана. Организацията на финансовото осъществяване на програмата в ЦДГ се изразявала в това, че при счетоводителя на ЦДГ – св. В.Й., подс. Т. представяла счетоводни документи – предимно фактури, които били осребрявани от св. В.Й. чрез теглене на сумите от отпуснатата субсидия по банкова сметка намираща се в ТБ “Алианц България” – клон Монтана / №xxxxxxxxxxxx/ и предаване на сумите по фактурите чрез РКО на подс. Т..В крайна сметка на базата и изготвения впоследствие съдържателен и финансов отчет, на ЦДГ №xxxx по договор № СД – 15/01.09.2004 г. били преведени общо 5 857.64 евро, или 11 456.55 лева. От отчетената стойност е намален / не е бил признат/ бил само разход за билет за влак и добавка за спален вагон от 124.80 евро, на сумата от 121.80 евро, защото била отчетена два пъти една и съща фактура с № 617/11.05.2005 г. за такси за осигуряване на места в спален вагон Мездра – Букурещ – Букурещ – Мездра. Сумата от 5 857.64 евро, или 11 456.55 лева е била преведена от Центъра за развитие на човешки ресурси / ЦРЧР/ на ЦДГ №xxxx “Xxxxxxxxx” на два транша – авансово и балансово. Авансовото плащане е станало след подписване на договора на 01.09.2004 г., а именно на 16.09.2004 г. и е било в размер на 4 947.20 лева, или 9 675.88 лева. Балансовото плащане по договора е извършено след изготвяне и приемане на отчета, като размера на балансовото плащане зависи от размера на отчетената и призната сума. По договора от 01.09.2004 г. балансовото плащане е било в размер на 910.44 евро, или 1 780.67 лева и е било извършено в полза на ЦДГ №xxxx на 19.12.2005 г..И двете плащания са били извършени по банков път в полза на Община Монтана за ЦДГ №xxxx “Xxxxxxxxx” гр. Монтана по визираната по – горе банкова сметка / за справка виж. писмо от 08.01.2008 г. на ЦРЧР гр. София – л. 105 от НОХД № 114/07 г. на МРС/. В т. 6 на сключения договор от 01.09.2004 г. изрично е визирано, че ЦДГ №xxxx “Xxxxxxxxx” гр. Монтана с директор подс. Т. като ползвател по договора, се задължава да окаже пълно съдействие при проверка и осигури достъп до всички необходими документи на представители на Европейската комисия, Европейската сметна палата, ОЛАФ /Европейска служба за борба с финансови измами/, Националната агенция “Сократ” при ЦРЧР гр. София и на други оторизирани институции. / поради това, че предмет на настоящето престъпление са средства на ЕО, настоящето дело е такова с “значим обществен интерес”, съобразно възприетите критерии и мерки за усъвършенстване организацията на работата в съдилищата и прокуратурата по дела с особен обществен интерес, приети от ВСС в края на 2008 г. /.

Когато бил сключен Договор № СД -15/01.09.2004 г. първоначално за координатор по проекта била определена св. А.Л.В.. Последната имала задачата да изготви съдържателния отчет по проекта, а с финансовия отчет се занимала подс. Т..Съдържателния отчет на практика обективирал извършеното по проекта, така че бил неразделна част от финансовия отчет.

Междувременно в ЦДГ №xxxx по решение на родителите на децата посещаващи детската градина, се събирали суми от родителите за извършване на т. нар. допълнителни услуги на децата – модерен балет, хореография и английски език. Било договорено, че извършващите допълнителните услуги ще правят отстъпка от хонорара си в полза на ЦДГ в размер на 10 %. Събирането на сумите и отчитането им извършвала св. Н.М.Ц – домакин в ЦДГ и съответно МОЛ. Било уговорено сумите от отстъпките от 10 % да се изразходват за закупуване на материали за обособените групи от деца в ЦДГ. Общата стойност на отстъпките за периода м. 10.2004 г. – м. 04.2005 г. била в размер на 181 лева, а по месеци е както следва: за месец 10.2004 г. – 32.40 лева, за м. 11.2004 г. – 35.60 лева, за м. 12.2004 г. – 17.40 лева, за м. 01.2005 г. – 34.40 лева, за м. 02.2005 г. – 13.70 лева, за м. 03.2005 г. – 29.70 лева и за м. 04.2005 г. – 17.60 лева. Тези сума от 181 лева била описвана извън счетоводно от св. Ц. на отделна тетрадка, като св. Ц. съхранявала и сумите от отстъпките. От тези средства св. Ц. дала на подс. Т. през м. 05.2005 г. сумата от 126.28 лева. В замяна на това подс. Т. представила на св. Ц. за закупени материали със дадените й средства, следните фактури – фактура № 0400006321/08.10.2004 г. за сума от 6.38 лева, фактура № 51 896/18.10.2004 г. за сума от 7.20 лева, фактура №3/18.10.2004 г. за сума от 12.00 лева, фактура № xxxx5/22.11.2004 г. за сума от 23.80 лева, фактура № xxxx22/22.10.2004 г. за сума от 19.50 лева, фактура № 525/04.10.2004 г. за сума от 35.28 лева, фактура № 23 763/08.11.2004 г. за сума от 8.00 лева, фактура №542/03.11.2004 г. за сумата от 7.80 лева и фактура № 30 434/13.10.2004 г. за сумата от 6.32 лева, или фактурите били за материали на обща стойност 126.28 лева, която сума св. Ц. дала на подс. Т.. Тези т. нар. закупени материали не били заприходени в ЦДГ, не били давани на св. Ц., нито на св. Й. като счетоводител на ЦДГ №xxxx. При изготвяне на финалния отчет от подс. Т. към договор № СД – 15/01.09.2004 г., сумата от 126.28 лева и оправдаващите ги фактури като документи били посочени от подс. Т. във финансовия отчет от 27.07.2005 г. като разход извършен по програма “Сократ”, така, че същия да бъде признат от ЦРЧР гр. София и бил признат защото била намалена и призната в по – малко само посочена в отчета сума на билет за влак и добавка за спален вагон в посока Мездра – Букурещ, Букурещ – Мездра по причини изложени по - горе.

След като била включена ЦДГ в проекта подс. Т. решила, че детската градина може финансово да си позволи да плаща телефонни сметки на два телефонна поста – един телефонен апарат бил в нейния кабинет, а другия бил за учителките и обслужващия персонал. Така в периода м. 01.2005 г. – м. 07.2005 г. били извършени следните телефонни разходи в ЦДГ №xxxx – за м. 01.2005 г. – 25.60 лева, за м. 02.2005 г. – 29.92 лева, за м. 03.2005 г. – 33.59 лева, за м. 04.2005 г. – 35.21 лева, за м. 05.2005 г. – 28.90 лева, за м. 06.2005 г. – 33.48 лева и за м. 07.2005 г. – 33.22 лева, или общо в размер на 216.92 лева. Тези суми по ред визирани по – горе като разходи за телефонни услуги са били заплатени от бюджета на ЦДГ чрез св. Й. на касата в БТК Монтана и за тях са били издадени РКО – ри, както следва – за сумата от 25.60 лева са били издадени РКО №03/06.01.2005 г. и фактура № 0001705146/06.01.2005 г., за сумата от 29.92 лева са били издадени РКО №10/04.02.2005 г. и фактура № 0001712704/04.02.2005 г., за сумата от 33.59 лева били издадени – РКО № 22/14.03.2005 г. и фактура № 0001720206/04.03.2005 г., за сумата от 35.21 лева са били издадени РКО № 28/05.04.2005 г. и фактура № 0001728168/05.04.2005 г., за сумата от 28.90 лева са били съставени – РКО № xxxx2/15.05.2005 г. и фактура № 0001735319/07.05.2005 г., за изплатената сума телефонни разходи в размер на 33.48 лева са били издадени – РКО №48/07.06.2005 г. и фактура № 0001742973/08.06.2005 г. и за сумата от 30.22 лева били съставени – РКО № 55/14.07.2005 г. и фактура № 0001750554/09.07.2005 г..Общата сума от 216.92 лева е била осчетоводена в счетоводството на ЦДГ №xxxx, и като финансово оправдателен документ били приложени копие на визираните по – горе подробно фактури. Както бе посочено по – горе в счетоводството на детската градина отделно са се водили и отчитали разходите по проекта и разходите от бюджета на ЦДГ. Въпреки горното и знанието на подс. Т., че сумата от 216.92 лева заплатена за извършени телефонни разговори е изплатена от бюджета на градината, то същата изготвяйки финансовия отчет на 27.07.2005 г. в раздел “обща администрация” по договор № СД – 15/01.09.2004 г. включила същите разходи за телефонни услуги в размер на 216.92 лева по фактури и дати, описани в ред и за суми по – горе. Така на практика подс. Т. включила като извършен, но не изплатен разход, сумата от 216.92 лева по програмата “Сократ”. Сумите от 126.28 лева, респ. 216.92 лева разбира се, се включват в общо преведената авансова и балансова сума, като достъп до тези суми е имала единствено и само подс. Т., която е получавала от св. Й. чрез РКО сумите превеждани по банковата сметка от ЦРЧР гр. София в полза за реализиране целите на проекта.

Във финансовия отчет – отдел документация, от 27.07.2005 г. подс. Т. посочила и сумата от 625 лева, обективира с фактура № 784/27.04.2005 г..Тази сума била посочена като извършен разход за предпечатна подготовка и печат на 250 бр. брошури, всяка от които възлизала на 2.50 лева. По делото има и приложен договор от 25.04.2005 г. за предпечатна подготовка и печат на брошура. И по договора и по фактурата като изпълнител била посочена фирмата – “В.П.” ООД гр. София, бул. ”Xxxxxxxxxxxxxx” xxxxx, с МОЛ С.П.. В хода на образуваното ДП било установено, че подобна фирма не съществува и това се установява от писмата на ТД на НАП Монтана и Агенция по вписванията – Служба по вписванията – Монтана / л. 27 и л. 28 от ДП/. Съгласно писмо № 06-10/0161/31.03.3006 г. на ТД на НАП Монтана – няма регистрирана фирма “В.П.” ООД гр. София, респ. липсва регистрирана фирма с № от НДР 1225621301, а именно този номер е визиран във фактура №784/27.04.2005 г..Видно пък от писмо № РБ – 22/03.04.2006 г. на Агенция по вписванията – няма регистрирана фирма и никога не е имало такава с код, визиран във фактурата, по БУЛСТАТ xxxxxxxxxxx.Уточнено е в писмото на л. 28 от ДП, че този код е грешен и не фигурира в базата данни на регистър БУЛСТАТ. С цитираното писмо се уточнява и, че в НБД на регистър БУЛСТАТ няма данни за регистрация на дружество с наименование “В.П.” ООД гр. София. Въпреки горното подс. Т. посочила издадената фактура от несъществуваща фирма и описала стойността й в размер на 625 лева, така че да бъде оправдан от ЦРЧР гр. София като разход по сключения договор № СД – 15/01.09.2004 г.. Видно от заключението по назначената допълнително съдебно – икономическа експертиза / л. 87 – л. 88 от НОХД № 114/07 г. на МРС / сумата от 625 лева по фактура № 784/27.04.2005 г. е била получена на ръка лично от подс. Т., предадена й от св. Й. чрез РКО № 116/22.12.2005 г..Този РКО е бил на стойност общо 1746.57 лева и е изплатена от парите преведени по програма “Сократ” от ЦРЧР гр. София. Тази сума включва сумата от 625 лева по процесната фактура и 1 121.57 лева за командировки. В хода на съдебно следствие в първото по делото съдебно заседание на 03.10.2007 г. защитата представи два броя брошури – една по – малка като размери – с начална страница “Европейска образователна програма Сократ – Коменски 1 и една по – голяма под формата на папка с фотографски изображения и надпис на началната страница – “Твоето тяло ти помага да научиш какво можеш да видиш, да чуеш, да докосваш, да миришеш, да опитваш”. Тези т. нар. брошури останаха по делото защото защитата ги показваше през целия ход на съдебното следствие на свидетелите, а също и съда/ по НОХД № 114/07 г. въпросните брошури се намират в бял пощенски плик/. По - голям брой от свидетелите – учителки и помощен персонал в ЦДГ №xxxx, заявиха, че не са виждали нито една от тези две брошури – това са св. Н.М.Ц – домакин в ЦДГ, св. В.Б. Й. – счетоводител, св. И.Д.Л – учителка в ЦДГ, св. Д.С.К – учителка в ЦДГ, св. М.Б. И. – учителка в ЦДГ, св. Р.Е.З – учителка. Св. Б.П.Б – учителка и св. В.И.В – учителка, заявиха, че са виждали само по – малката от представените от защита два броя брошури – тази, която на началната страница е посочено “Европейска образователна програма Сократ – Коменски 1.Св. С.Г., заяви, че е виждала само една от двете брошури, а именно по – голямата, изготвена под формата на папка. Св. А.Л. В. – учителка и координатор на проекта за периода 2004 г. – 2005 г. заяви, че е виждала и двете т. нар. брошури, св. Е.М.П също заяви, че е виждала представените от защитата брошури, но изрично уточни, че по – голямата оформена като папка с фотографски изображения е била представена като краен продукт на проекта през 2007 г.. Тук е мястото съдът да посочи, макар и защитата да не излага доводи в тази насока, че представените 2 бр. т. нар. брошури, нито като размер, нито като вид, може да се определи дали са от вида на визираните във фактура № 784/27.04.2005 г., те дори не съвпадат като брой визиран и от самата подсъдима в обясненията й / виж. л. 123 от НОХД № 114/07 г. на МРС / подсъдимата сочи, че били договорени и доставени от “В.П.” ООД гр. София 100 бр. от малките брошури и 25 бр. от големите, но това не се равнява на общия посочен във фактурата 250 бр..По – голямата като размер папка няма и как във времето да е била изготвена към 27.04.2005 г., защото е била представена едва като краен продукт на проекта през 2007 г..Следва да се уточни изрично и, че по – голямата като размер папка с фотографски изображения не може и да се определи от съда като брошура защото по – скоро е илюстрован и оформен като папка продукт на проекта чрез нагледно посочване на децата какви възприятия има човешкото тяло. По – малката като размери брошура може да се определи като такава, но липсата на посочени размери и вид във фактура №784/27.04.2005 г. не дава основание и не доказва, че тази брошура е изготвената от несъществуващата фирма “В.П.” ООД гр. София. Посочения от защитата св. И.И. също заяви лично, че не е изготвял процесните 2 бр. брошури, защото бил изготвил други. В хода на съдебното следствие се установи, че едно от децата фотографирани в папката с по – големи размери е това на св. Р. И..

Самия финален отчет, както се посочи по – горе следвало да има съдържателна и финансова част. Финансовия отчет бил като Приложение №2 към договора от 01.09.2004 г..Целия финален отчет е приложен по част ІІІ от ДП № ЗМ - 71/2006 г. по описа на ОД на МВР Монтана / л. 22 – л. 45 от ДП – най – малката като размер папка/. Св. В. изготвила съдържателната част, а подс. Т. изготвила финансовата част. Написан на листя финалния отчет в ръкописен вариант бил предаден на св. Р. И. от подс. Т., като св. И. следвало да го преведе на английски език. Тъй като според св. И. съдържателната част не отговаряла на поставените изисквания от ЦРЧР гр. София, същата преработила съдържателната част, без обаче да променя предадения й вече финансов отчет от подс. Т..След като изготвила съдържателната част св. В. заминала извън страната – в Гърция, където била за периода 09.06.2005 г. – 02.09.2005 г., видно от приложените по ДП на л. 34 и л. 35 писмени доказателства – писмо № 11257/13.04.2006 г. на РДВР – Монтана и копие от задграничен паспорт с поставени печати с дати в него съвпадащи с отразеното в справката на РДВР Монтана към 2006 г. / понастоящем ОД на МВР Монтана /. Това, че св. В. е била в чужбина за визирания период се потвърждава и от нейните показания, а други които да оспорват този факт, не са събрани по делото. Съдържателната част на отчета била преработена от св. И., без св. В. да бъде уведомена за това, в т. ч. и по телефон поради факта, че се намирала извън страната. Оформения и преведен и на английски език от св. Р. И. краен финален отчет към договор № СД – 15/01.09.2004 г. – съдържателна и финансова част / Приложение 1 и Приложение 2/ били изготвени на хартиен и магнитен носител – дискета, които чрез св. Е.Ц. – която е част от помощния персонал в ЦДГ №xxxx, били предадени на подс. Т..Последната инкриминирала подписа на св. А.Л. В. като координатор на проекта, подписвайки я във финансовия отчет, а след това по пощата изпратила финалния отчет, в т. ч. и финансовия като част от него с дата на изготвяне - 27.07.2005 г..На базата на този отчет на 19.12.2005 г. била преведена по банкова сметка в полза на ЦДГ №xxxx и балансовата субсидия по договора от 01.09.2004 г. в размер на 910.44 евро, или 1 780.67 лева. Проекта продължил общо три години, и приключил 2007 г., като през 2005 г. – на 31.08.2005 г. бил сключен нов договор с ЦРЧР гр. София по подпрограма Коменски 1 на програма Сократ, като вече св. В. не била координатор на проекта.

В хода на ДП е била назначена съдебно – икономическа експертиза – л. 347 – 352 от ДП № 71/06 г. по описа на ОД на МВР Монтана/. Въз основана на събраните по ДП писмени и гласни доказателства и след проверка на място в ЦДГ №xxxx вещото лице П.П.Х е изготвила заключение давайки отговор на поставените й въпроси. Видно от заключението механизмът за отклоняване и присвояване от подс. Т. на парични средства предоставени за изпъление на проекта от ЦРЧР – Национална агенция “Сократ” гр. София се е състоял в следните действия – заплащане на материали и услуги от бюджета на ЦДГ №xxxx “Xxxxxxxxx” и от средства събирани от родителите на децата в градината за извършване на т. нар. допълнителни услуги, като фактурите за извършените плащания впоследствие са приложени от подс. Т. и са били част от финансовия отчет по финален отчет от 27.07.2005 г. – става дума за сумата от 126.92 лева, представяне на заплатени вече фактури за извършени телефонни разходи на стойност 216.92 лева, отчитане на разход в размер на 625 лева, включен във финансовия отчет по проекта по фактура № 784/27.04.2005 г. на фирма “В.П.” ООД гр. София, която на практика не съществува защото няма съдебна и данъчна регистрация и е без Булстат. Сумирайки сумите 216.92 лева, 126.28 лева и 625 лева се получава общата сума от 968.20 лева, посочена от обвинението, че е присвоена от подс. Т..

В останалата част от заключението е посочено, че освен визираните 968.20 лева подс. Т. била присвоила и сумата 2 548.54 лева, или общо сумата 3 516.74 лева – това станало като механизъм чрез не изплащане на средства за командировка на координатора св. А.Л. В., оформени с необходимите документи и подписи, респ. отчетени от подсъдимата в ЦРЧР – Национална агенция – Сократ – гр. София. Сумата от 2 548.54 лева вещото лице е посочила като сума полагаща се на св. В. за командировки като координатор по проекта в периода 2004 г. – 2005 г., която е получена от подс. Т., но не е била дадена на св. В.. Безпредметно е съда да излага доводи в тази част на заключението и доказателствата по делото, събрани в хода на ДП, защото РП Монтана с постановление от 26.02.2007 г. е прекратила частично наказателното производство спрямо подс. Т. в частта на посочената за присвоена сума в размер на 2 548.54 лева, респ. обща сума в размер по заключението – 3 516.74 лева. Вещото лице изрично е посочило в заключението си по извършената съдебно – икономическа експертиза, че щетите са възникнали за ЦРЧР – Национална Агенция Сократ – гр. София и за св. В., чрез не изплащане на дължимите й средства за командировка.

Съдът анализирайки заключението по изготвената съдебно – икономическа експертиза в контекста на всички събрани, в т. ч. и в хода на съдебното следствие доказателства, намери, че заключението е компетентно и обективно изготвено от вещото лице П.П.Х, поради което го възприема. Съдът изцяло не споделя доводите на защитата посочвайки, че едва ли не заключението на експерта Х. представлява по форма и съдържание обвинителен акт. Така посочено последното звучи несериозно, а и съвсем не е така. Назначаването на експертиза от разследващите органи и от съда е способ за събиране на доказателства изрично уреден в чл. 136, ал. 1 от НПК. Съгласно чл. 144, ал. 1 от НПК – “когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството или техниката, съдът или органът на досъдебното производство назначава експертиза. Именно съобразно горното органите на ДП са назначили процесната съдебно – икономическа експертиза, извършена от компетентно вещо лице. Съдът констатира, че вещото лице е съобразило задълженията си по чл. 149, ал. 1 и сл. НПК, като е представило заключение напълно съобразено с поставените му въпроси и съобразно изискванията на чл. 152, ал. 1 от НПК. Съдът изложи горните доводи, макар и да не е задължен имайки предвид нормите на чл. 154, ал. 1 и ал. 2 от НПК, по повод на възражението на защитата визирано по – горе.

В хода на ДП е била назначена и съдебно - почеркова експертиза изготвена от вещото лице Р.П./ л. 356 – л. 363 от ДП/. Обект на изследване на експертизата са били няколко от приложените по делото писмени доказателства във връзка с поставените въпроси и това са – фактура № 784/27.04.2005 г. с посочен в нея доставчик “В.П.” ООД гр. София и получател ЦДГ №xxxx “Xxxxxxxxx” гр. Монтана / л. 25 от ДП/, договор за поръчка от 27.04.2005 г. сключен между “В.П.” ООД гр. София с МОЛ С.П. и ЦДГ №xxxx “Xxxxxxxxx” гр. Монтана / л. 26 от ДП/, същия договор, но приложен на л. 274 и л. 275 от ДП, както и извадки от финансовия отчет като Приложение №1 от финален отчет с дата 27.07.2005 г. / л. 39, л. 40 и л. 41 от ДП/, съдържащи подписите на подс. Т. и св. В.. След изследване е заключено, че ръкописния текст, с който са попълнени клаузите на фактурата с № 784/27.04.2005 г. не е написан от подс. Т., а подписа за стока – услуга, получена на 27.04.2005 г. е установено, че е положен от подс. Т.. Установено, че ръкописния текст, с който е попълнен договора от 27.04.2005 г. с “В.П.” ООД гр. София не е написан от подс. Т., а подписа за “доверител” по договора е положен от подс. Т. / тази част от заключението касае приложените на л. 25 и л. 26 фактура и договор от 27.04.2005 г. /. По повод на приложения договор от 27.04.2005 г. на л. 274 и л. 275 от ДП вещото лице е установило, че съдържанието на ръкописния текст е същото като на това визирано в договора на л. 26 от ДП, но не са копия от един и същ оригинал / документ/. Експерта е заключил, че ръкописните текстове, с които са попълнени фактура № 784/27.04.2005 г. и двата броя договори от 27.04.2005 г. са били написани от едно лице, а подписите от името на посоченото в тях МОЛ С.П. са били положени от едно лице и в двата договори за поръчка. При изследване на представените на ДП извадки от финансовия отчет от 27.07.2005 г. / посочени от експерта като бланки за работни срещи защото така е посочено в тях – виж. л. 39, л. 40 и л. 41 от ДП/, е установено, че подписите за “координатор на проекта” и в трите изследвани бланки не са били положени от св. А.Л. В., а подписите за “директор на училището” са положени от подс. Т.. В заключение експерта Попов е посочил, че при извършено разделно – сравнително изследване на подписите положени за “координатор на проекта” с налични четливи писмени знаци “А, Л” и нечетливите от средната част и парафна с ръкописите и подписите, писани и положени от подс. Т., са били открити съвпадения. Съвпаденията се изразявали във формата и посоката на движенията и проявената от тях графическа картина на буквите “А, Л” и проявената координация при писането на средните и парафни части съвпадащи с тия от автентичните подписи на подс. Т..Заради горното експерта е заключил, че приема / допуска/, че са инкриминирани от нея. Това заключение съда установява, че е обективно и компетентно изготвено, а като такова го възприема изцяло. Посочените изводи са съобразени с данните по делото и напълно му съвпадат имайки предвид следните факти – към 27.07.2005 г. св. А.Л. В. не е била в страната, не е била търсена дори и по телефона от подс. Т., отчета, в т. ч. и финансовия е следвало да се представи най – късно до 31.07.2005 г. в ЦРЧР гр. София, както е изисквал договора от 01.09.2004 г., бил е изготвен от подс. Т., преведен е бил на английски език от св. И. и предаден от последната на подс. Т. чрез св. Ц., която е била само приносител. При тези установени и не оспорени доказателства по делото, извода на експерта, че подписа на св. В. е инкриминиран от подс. Т. във финансовия отчет от 27.07.2005 г., е напълно верен, обективен и доказан.

В хода на съдебното следствие във второто по ред съдебно заседание по делото на 27.11.2007 г., по което бе даден ход, защитата без да отбележи за съдебния протокол представи по делото 7 бр. фактури, с приложени към някои от тях и касови бележки. Това са фактурите с №№ 134/25.07.2005 г., 4276/13.07.2005 г., 11571/13.07.2005 г., 11440/28.09.2005 г., 14441/28.09.2005 г. и 14207/29.08.2005 г..По настояване на съда и обвинението едва в съдебно заседание на 04.03.2008 г. защитата уточни, че представените фактури за закупени материали и обзавеждане са във връзка с твърдението на подсъдимата, че ги била закупила със собствени средства. Изрично бе уточнено от защитата, че канапе, секция и пътека, визирани в част от представените фактури, били закупени с лични средства на подс. Т.. Това твърдение и представяне на съответните фактури за канапе, секция и пътеки с №№ 14 440 и 14 441/28.09.2005 г. и № 14 207/29.08.2005 г., издадени от “Н.Д. – М” АД гр. Монтана задължаваше съда да извърши поредица от допълнителни съдебно – следствени действия, за да провери твърденията на защитата и подс. Т..Вярно е, че тези фактури и това дали вещите посочени в тях са закупени с лични средства на подс. Т. или от дарение, нямат пряко отношение към обвинението, но съдът бе длъжен да изследва твърдението на подс. Т., още повече, че тези доказателства се представиха от защитата, а това предполагаше за съда, че същите ще се ползват по същество от подсъдимата и защитата. Нещо повече съдът извърши разследване във връзка с така представените му фактури и защото подс. Т. заяви при обясненията си, че сумата по фактура № 784/27.04.2005 г. е лично нейна, изтеглена от налична кредитна карта в размер на 400 лева на 27.04.2005 г. и добавена от дадени й в заем пари от св. И. до 625 лева, като последната била предоставена от подс. Т. на представителя на “В.П.” ООД гр. София още на 27.04.2005 г..Твърдението на подс. Т., че вещите – канапе, секция и пътеки, описани във визираните по – горе три на брой фактури, са закупени с лични нейни средства, изцяло се обори от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Видно е от показанията на св. Ц., св. Й., св. Е.П., Б.Б., св. А.Л. В., св. Д.С.К, св. М.Б. И., че канапето и секцията са представени от подс. Т. като дарение за ЦДГ №xxxx “Xxxxxxxxx” гр. Монтана от “Н.Д. – М” АД гр. Монтана, Св. Н.С. пък лично потвърждава, че е дарила сумата от 100 лева и с нея е била закупена пътека за ЦДГ №xxxx, същото сторила и св. Г.Л. дарявайки на градината сумата 120 лева. Показанията на свидетелките св. Н. Ц., св. В.Й., св. Е.П., Б.Б., св. А.Л. В., св. Д.С.К и св. М.Б. И. се подкрепиха от изисканите и приложени от ЦДГ №xxxx “Xxxxxxxxx” гр. Монтана – извадка от материалната книга на ЦДГ №xxxx – 3 бр. листя от книгата, 3 бр. мемориални ордери и 2 бр. складови разписки / л. 216 – 224 от НОХД № 114/07 г. на МРС /. В мемориален ордер от м. 08.2005 г. на л. 219 от НОХД № 114/07 г. е посочено, че в ЦДГ №xxxx са заприходени пътеки съгласно дарителски протокол от св. Н.С. С. с фактура № 14 207/29.08.2005 г. и складова разписка №32/29.08.2005 г., приложена на л. 220 от НОХД № 114/07 г. на МРС. В мемориален ордер от м. 09.2005 г. на л. 221 от НОХД № 114/07 г. на МРС е посочено, че е заприходено дарение с дарителски протокол и фактура № 11440/28.09.2005 г. от “Н.Д.” за 1 бр. секция и фактура с № 11 441/28.09.2005 г. от “Н.Д.” за 1 бр. канапе. На л. 222 от НОХД № 114/07 г. на МРС е приложен мемориален ордер от м. 09.2005 г., с който е заприходено в ЦДГ №xxxx пътека съгласно дарителски протокол от св. Г.Л. с фактура № 14 439/28.09.2005 г. и складова разписка № 33/28.09.2005 г., приложена на л. 223 от НОХД № 114/07 г. на МРС. В хода на съдебното следствие се установи, че по време на съдебното производство подс. Т. е изискала дарителските протоколи / свидетелства за дарение/ и книгата, в която се описват извършените дарения от св. Й., а след това при поискване от св. Й., подс. Т. не е върнала на същата дарителските протоколи, съставени в присъствието на св. Й. по повод на канапето, секцията и пътеките. Тук е момента съда да посочи, че именно затова в подобни случаи се правят искания от легитимираните страни по НПК, обикновено прокурора, в подобни ситуации подсъдимия да се отстранява от длъжност при условията на чл. 69, ал. 1 и сл. от НПК. Такова искане като съдържание на практика бе направено, но от членове на колектива на ЦДГ №xxxx, което не бе поддържано от обвинението и затова бе оставено без разглеждане като недопустимо. Посочените по – горе гласни доказателства в контекста на изявлението на подс. Т. на събрание на колектива на ЦДГ №xxxx, проведено по повод на докладна от колектива на ЦДГ №xxxx, където присъствали и представители на Община Монтана в лицето на св. Г. и св. Петрова, че секцията и канапето, намиращи се в кабинета на подс. Т. в ЦДГ са дарение от “Н.Д. ” гр. Монтана, са основание съда да приеме, че вещите за които се представиха фактури и се твърдеше от подсъдимата и защитата, че са закупени с лични нейни средства, не са закупени от подс. Т. с нейни лични средства. Сумите посочени за дарени от св. Й. от лицата св. С. и св. Л., са дадени на ЦДГ №xxxx от тези лица, а не от подс. Т.. Поради нуждата от експертно мнение относно това, дали вещи за които е издаден касов бон и фактура могат да бъдат дарение, съдът назначи допълнителна съдебно – икономическа експертиза. Експерта Петрова, за да изготви заключението си, анализира и пет броя папки с приложени свидетелства за дарение и 1 бр. папка съдържаща извадка от книга за регистриране на дарения в ЦДГ №xxxx, представени от защитата с довода, че вещите - пътеки, канапе и секция, за които се представят посочените фактури, не са дарение . Заключението е на л. 211 – л. 213 от НОХД № 114/07 г. на МРС, а изводите му са следните: фактура с приложен касов бон към нея за закупена вещ от търговски обект не е документ за дарение. Дарението се доказва със свидетелство или договор за дарение и приемо – предавателен протокол за получени вещи. Експерта е уточнил, че фактура с касова бележка може да се приложи към договор и свидетелство за дарение с цел доказване, че дарението е действително извършено. В процесния случай е било възможно вещите визирани във фактури №№ 14 440 и 14 441/28.09.2005 г. с издадени касови бележки към тях да са дарение от “Н.Д. – М” АД гр. Монтана на ЦДГ №xxxx “Xxxxxxxxx” гр. Монтана, само ако са приложени към договор или споразумение за доказано реално извършено дарение. Сред представените от подсъдимата свидетелства за дарение в общо 5 бр. зелени на цвят папки не са открити свидетелства за дарения относно пътека, канапе и секция. Издадените касови бележки по двете фактури са доказателство, че в касата на “Н.Д. – М” АД гр. Монтана е постъпила стойността визирана в касовите бележки и фактурите. В хода на съдебното следствие св. В.А. – управител на “Н.Д. – М” АД гр. Монтана, св. В.Н.П – посочена като МОЛ във фактури №№ 14 440 и 14 441/28.09.2005 г. и св. М.И. – управител на мебелната къща на дружеството, отрекоха някога да са дарявали вещи в т. ч. и канапе и секция на подс. Т. за ЦДГ №xxxx “Xxxxxxxxx” гр. Монтана. Съпоставени всички събрани относно тези обстоятелства доказателства, съдът приема, че подс. Т. първоначално е посочила за колектива на ЦДГ №xxxx, че канапето и секцията са дарение на градината, защото колектива е търсил сметка на подсъдимата за изразходените средства по проекта, и в това свое твърдение е въвлякла доста лица карайки св. М.И. да изготвя при св. Й. свидетелство за дарение на вещите, и вземайки по – късно тези протоколи от св. Й., в т. ч. и относно пътеките закупени и дарени със средства на св. С. и св. Л., не връщайки ги, за да може пред съда да представи визираните по – горе фактури и да твърди, че вещите за закупени с нейни лични средства, но в полза на ЦДГ №xxxx. Горното поведение на подс. Т. е меко казано недостойно и е косвено доказателство в подкрепа на изводите на обвинението, че е извършила длъжностно присвояване.

По искане на подс. Т. и защитата й, а по собствено усмотрение, съдът на основание чл. 62, ал. 5 от Закон за кредитните институции / ЗКИ/ постанови разкриване на банкова тайна, касаеща фактите и обстоятелствата засягащи наличностите и операциите по сметките на подс. Т. в “Централна кооперативна банка /ЦКБ /– клон Монтана и Първа инвестиционна банка / ПИБ /– гр. Монтана. Това съда стори, защото подсъдимата твърди, че част от сумата в размер на 400 лева изплатена по фактура № 784/27.04.2005 г. , е била изтеглена от Т. на 27.04.2005 г. от една от кредитните й карти, които са общо две в ЦКБ и ПИБ. Друг повод съда да изиска такова разкриване е да провери дали наистина подсъдимата е имала кредитни карти в посочените от нея банки, а и заради твърдението й, че обслужвала проекта именно с лични средства, теглени от двете й кредитни карти. Определението за разкриване на банкова тайна бе постановено в съдебно заседание на 24.04.2008 г., в отговор на което с писма изх. № 260/17.05.2008 г. по описа на ПИБ гр. Враца и изх. № 614/16.05.2008 г. по описа на ЦКБ – клон Монтана, бяха изпратени банкови извлечения по наличните в двете банкови институции банкови сметки на подс. Т.. Извлечението от ПИБ касае периода 27.03.2006 г. – 31.10.2007 г., а това от ЦКБ периода 2004 – 15.05.2008 г..Сумата от 400 лева, която подсъдимата твърди, че е била изтеглила на 27.04.2005 г. от банкомат в близост до ЦДГ №xxxx, за да я даде на представителя на “В.П.” ООД гр. София, не е било практически възможно да се изтегли от сметката й намираща се в ПИБ защото същата е открита от 27.03.2006 г. / виж. л. 226 – л. 254 от НОХД № 114/07 г. на МРС/. След справка и с извлечението от ЦКБ – клон Монтана, се установява, че тази сума не е била изтеглена от подс. Т. и от банковата й сметка намираща се в ЦКБ, защото не е била извършвана, видно от извлечението, каквато и да е операция, в т. ч. и теглене на сума 400 лева, от тази сметка на 27.04.2005 г.. В м. 04.2005 г. по тази карта са извършвани операции на дати 06 – 07.04.2005 г., но не и на 27.04.2005 г., както твърди подс. Т../ виж. л. 259 от НОХД № 114/07 г. на МРС/. От извлечението се установява, че сумата от 400 лева е посочена като дебит на 17.05.2005 г., но не и на 27.04.2005 г., както твърди подс. Т. и в каквато връзка са твърденията й, че брошурите по фактура и договор от 27.04.2005 г. с “В.П.” ООД гр. София са й били доставени, респ. заплатени на 27.04.2005 г..Св. И.Д.Л при въпрос на съда дали подс. Т. е споделяла с нея като по - близка, че ползва лични средства във връзка с проекта към ЦРЧР, св. Л. изрично заяви, че подс. Т. й била казала, че ползва кредитната си карта, респ. лични средства при пътуванията си в командировка извън страната като част от проекта. Това, че подс. Т. е ползвала лични средства при командироване няма значение за обвинението, но видно от данните по делото и най–вече от изготвеното заключение по съдебно – икономическата експертиза в рамките на ДП, за тези си пътувания в чужбина подс. Т. е получила командировъчни, а полагащите се на св. В. не е предоставила. Като се имат предвид изложеното току що, съдът намира, че твърдението на защитата, че била дала собствени средства в размер на 400 лева за закупуване на брошурите по фактура №625/27.04.2005 г. и, че била обслужвала проекта с лични средства, е само една от формите на защита на подс. Т. във връзка с обвинението, която не се доказа.

За да посочи горните факти и обстоятелства съдът анализира и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани в хода на досъдебното и съдебното производство писмени и гласни доказателства.

Съдът анализира всички гласни доказателства, като обсъди заедно и поотделно показанията на свидетелите – Н.М.Ц, И.Д.Л, В.И.В, М.Б. И., Р.Е.З, В.Б. Й., А.Л. В., Е.М.П, Б.П.Б, Д.С.К, М.Н.Д, С.К.Г, Е.Л. Ц., Р. В. И, И.И.И, В.Ц.А, Г.Л. Н., В.Н.П, Н.С. С., М.М.И, А.П. Г. и Г.П.Т.

Съдът изцяло не споделя мнението на защитата, че обвинението било доказано на базата на показанията на лица, които били заинтересовани от изхода на делото. Защитата не сочи поименно тези лица, но вероятно има предвид членовете на учителския и помощен персонал на ЦДГ №xxxx, чиито ръководител и понастоящем е подс. Т..По искане на защитата съда изиска преписка с №2106/05.04.2007 г. по описа на РПУ Монтана образувана по жалба на подс. Т. против съпруга на св. В.Й.. От приложените по тази преписка доказателства съвсем не се доказва св. Й. да е заинтересована от това подс. Т. да бъде призната за виновна за длъжностно присвояване, при положение, че била невинна. Съдът постанови осъдителна присъда спрямо подс. Т. следвайки единствено и само възприетите правни принципи и защото анализирайки в съвкупност и поотделно всички писмени и гласни доказателства, в т. ч. и показанията на св. Й., намери, че обвинението по чл. 202, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 201 от НК е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл. 303, ал. 2 от НК. Нещо повече обвинението не е доказано само и единствено въз основа на гласни доказателства, камо ли въз основана единствено на показанията на св. В.Й., а предимно и на базата на събраните в хода на ДП писмени доказателства – изискан е финансовия отчет от 27.07.2005 г. и е установено е, че е инкриминиран – св. В. не го е била подписала, изискани са били от разследващите органи фактури, РКО и други счетоводни документи, при което е установено, че подс. Т. се е ползвала от фактура, издадена от несъществуваща фирма и от фактури за вече заплатени разходи и закупени материали със средства събирани от родители на децата в ЦДГ №xxxx. Тези данни са били повод на РП Монтана, респ. ОД на МВР Монтана / към 2006 г. – 2007 г. РДВР Монтана/ да образува ДП и да разследва, а не т. нар. от защитата “заинтересовани лица”. В хода на разследването на базата на обективно изготвените заключения по назначените съдебно – икономическа и съдебно – графическа експертизи са доказани механизма на присвояване, ползван от подс. Т. и това, че е изготвила неистински официален документ – финансов отчет от 27.07.2005 г. като приложение към финалния отчет от същата дата по договор № СД – 15/01.09.2004 г..Това, че подсъдимата нямала опит в подобен род мероприятие, не е разумно извинение за извършеното впоследствие присвояване от нея. Свидетелите - Н.М.Ц, И.Д.Л, В.И.В, М.Б. И., Р.Е.З, В.Б. Й., А.Л. В., Е.М.П, Б.П.Б, Д.С.К, Е.Л. Ц. съобщават онези факти и обстоятелства, които са им станали известни, без съда да констатира също и при тях твърдяната за налична от защитата заинтересованост. Голяма част от визираните по – горе свидетелки все още са на подчинение на подс. Т., в такова бяха и по време на съдебното дирене, така че показанията им, които съда възприема за обективни, могат да говорят само за наличие у тези свидетелки на голяма доза гражданска смелост, доблест и чест. Няма причина съда да не кредитира показанията на тези свидетелки защото за това, че има образувано ДП спрямо директора им – подс. Т., са разбрали едва когато са били призовани на разпит в ОД на МВР Монтана.

Напълно обективни са показанията и на св. Н.С. С., която заради вземана от ЦДГ №xxxx гр. Монтана отпадъчна храна с разрешение на подс. Т., често е дарявала суми на ЦДГ №xxxx, с които за закупувани различни вещи, в т. ч. и пътеки. Няма как четящите тези мотиви да разберат, ако съда не посочи, че когато извърши очна ставка между подс. Т. и св. С. в съдебно заседание на 24.04.2008 г. , чувайки от подс. Т., че св. С. не е дарявала суми за закупуване на пътеки, св. С. не издържа и се разплака в съдебната зала.

Обективни и достоверни са и показанията на св. М.Н.Д. Последната като бивш ръководител на несъществуващата вече Национална агенция “Сократ” при ЦРЧР гр. София подробно разясни механизма на отпускане на субсидии по проекта “Коменски 1” като подпрограма на програма “Сократ”, отчитането на разходите и признаването на тези разходи.

Св. С.К.Г, затаи това, че на събрание на колектива по повод на докладна на членовете му отправена и до Кмета на Община Монтана / л. 208 – л. 210 от НОХД № 114/07 г. на МРС/ подс. Т. е заявила за вещите – канапе и секция, намиращи се кабинета й, са дарение на ЦДГ №xxxx. В останалата част показанията на св. Г. като член на колектива на ЦДГ №xxxx звучат достоверно.

Св. Г.Л. Н., вероятно заради приятелките си отношения с подс. Т., не потвърди визираното от св. Й., а именно, че св. Л. е дарила на ЦДГ №xxxx сумата от 120 лева и с тях са закупени пътеки. Това, че св. Л. не посочи истината се потвърждава от писмените доказателства подробно анализирани по – горе и приложени на л. 216 – л. 222 от НОХД № 114/07 г. на МРС/.

Св. А.П. Г. и св. Г.П.Т като представители на Община Монтана не посочиха важни факти и обстоятелства относно обвинението. Тези лица бяха призовани от съда заради това, че голяма част от учителския и помощен персонал приставал на среща по тяхно искане организирана и с участието на св. Г. и св. Тодорова, потвърдиха, че подс. Т. плачейки е заявила на събранието, че секцията и канапето в кабинета й, са били дарение от “Н.Д.” гр. Монтана с управител св. М.И.. Затова и последната бе призована, а също и св. А. и св. Н., първия като управител на “Н.Д. – М” АД гр. Монтана и втората като МОЛ визирано в представените от защитата фактури за закупени пътеки, канапе и секция. Нито едно от визираните лица не потвърди изложеното от персонала на ЦДГ №xxxx, а причините за това се дължат освен на посоченото по – горе в тази насока, още и на поведението на самата подс. Т., която явно различни неща е твърдяла пред различни лица, в зависимост от конкретната ситуация и в изгодна за нея позиция като ръководител и единствено оперираща без контрол, със средствата по програмата “Сократ”.

Св. Р. В. И и св. И.И.И са посочени от подсъдимата и защитата. Св. И. на практика даде показания в полза на обвинението не отричайки, че е изготвила отчета на материален носител – хартиен и магнитен – дискета, превела е отчета и на английски език, а след това неподписан, в т. ч. и в финансовата част го е предала чрез изпратената от подсъдимата – св. Ц., на подс. Т.. Явно е от показанията на тази свидетелка, че наистина е приятелка с подс. Т. от 23 години както и посочи, защото на моменти с много груб тон си позволяваше да обсъжда и критикува нивото на учителския персонал в ЦДГ №xxxx. Видно е също така от показанията на тази свидетелка, че доста голяма роля е изиграла при подаване на документи от ЦДГ №xxxx за кандидатстване за субсидия и по – късно при пътуванията на подс. Т. и св. В. в чужбина на работни срещи, играейки ролята на преводач и негласен координатор на проекта, запозната с подобен род проекти и имаща опит в тази насока. Показанията на св. И., че е дала в заем пари на подс. Т. на 27.04.2005 г., на практика не са подкрепиха имайки предвид подробно изложеното по – горе относно анализа на банковите извлечения от сметки на подс. Т. в ЦКБ и ПИБ.

И св. Р. В. И и св. И.И.И поотделно и в тяхната съвкупност, като осигурени от защитата, не сочат релевантни факти и обстоятелства относно твърдяната невинност от подс. Т. по обвинението.

За да изложи горните факти и обстоятелства съда анализира и всички приети от него при условията на чл. 283 от НПК писмени доказателства с определение от 07.10.2008 г. Изложените по–горе фактури и РКО, изрично цитирани в заключението по съдебно – икономическата експертиза, изготвена в рамките на ДП, са неразделна част от него, а съда изложи подробни доводи относно това заключение по–горе, приемайки го за обективно и компетентно изготвено. Такива доводи подробно и поотделно бяха изложени по – горе и относно другите писмени доказателства, и не само относно тези в полза на обвинението, и но по тези, които не са от значение за същото.

Съда възприема за обективни и компетентно изготвени и заключенията по съдебно – почерковата експертиза, и другите две по назначените в рамките на съдебното дирене допълнителни съдебно – икономически експертизи подробно обсъдени и анализирани по – горе в настоящите мотиви.

Съдът по – горе посочвайки фактите и обстоятелствата, и доказателствата за тях, които възприема, неизбежно обсъди и обясненията на подс. Т.. Подс. Т. даде обяснения в съдебно заседание на 04.03.2008 г., считайки, че това заседание ще е последното по ред, и разбира се едва тогава изложи доста възражения и твърдения, които съдът бе длъжен да провери. Не се доказа по какъвто и да е начин подс. Т. да е обслужвала процесния проект с лични средства, в т. ч. и чрез кредитните си карти, не са доказа и да е теглила сумата от 400 лева от Банкомат на 27.04.2005 г., не се доказа и твърдението й, че не била знаела за това, че сметките за телефонни услуги за заплатени от бюджета на ЦДГ №xxxx – защото тя като ръководител подписва РКО/ виж. - л. 88 от НОХД № 114/07 г. на МРС – в заключение по назначена от съда допълнителна съдебно – икономическа експертиза/, не се доказа и твърдението й, че пътеките, канапето и секцията са закупени с нейни лични средства, не се доказа и твърдението й, че била издирвала към 27.07.2005 г. св. В., но не могла да я открие. Не на последно място, не се доказа и това, че отчетените разходи и материали, заплатени вече от отделния бюджет на ЦДГ №xxxx и от допълнителните отстъпки от 10 %, но получени като стойност и по проекта като признати от ЦРЧР гр. София по финансовия отчет от 27.07.2005 г., са неприсвоени от подс. Т. за лични нужди, а били дадени в полза на проекта и ЦДГ №xxxx. Всички тези твърдения колкото и шаблонно да звучи, са форми на разбираната и възприета от подс. Т. защитна позиция във връзка с обвинението.

По повод на твърдението на защитата, че не било доказано “длъжностно присвояване” по смисъла на чл. 201 и сл. от НК, то съдът взе предвид всички доказателства по делото, като ги прецени съобразно посоченото в задължителните и действащи за правораздавателните органи Постановление №3/25 – 27.06.1970 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Постановление №9/10.12.1975 г. и Постановление № 7/26.07.1987 г. по н. д. № 7 / 87 г. и Постановление № 3/ 23.12.1982 г. по н. д. № 12/81 г., Пленум на ВС. След справка съда установява, че визираните като номера Решения на ВКС на РБ от защитата, според съда нямат нищо общо с фактологията и правните изводи във връзка с настоящето обвинение и процесен казус.

 1.Безспорно установено е по делото, че подс. Т. има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. ”б” от НК, а подробни доводи в тази насока са изложени по – горе.

2. Чуждите пари / в случая евро пари/ в размер на 968.20 лева са били предоставени на подс. Т. в качеството й на длъжностно лице – ръководител на ЦДГ №xxxx “Xxxxxxxxx”, в т. ч. поверени й да ги управлява и пази – установи се по делото, че авансовата субсидия по договор № СД – 15/01.09.2004 г. е била преведена по банковата сметка на ЦДГ №xxxx от ЦРЧР още на 16.09.2004 г., а балансовата е била преведена на 19.12.2005 г..Съгласно договора подс. Т. е била длъжна да управлява и пази единствено с цел изпълнение на проекта . Имайки предвид изложеното в Постановление № 3/25 – 27.06. 1970 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Постановление №9/10.12.1975 г. и Постановление № 7/26.07.1987 г. по н. д. № 7 / 87 г. и това, че с преведените по сметката на ЦДГ №xxxx средства от ЦРЧР гр. София е имала право да оперира единствено и само подс. Т. чрез св. Й., която с РКО е предавала сумите на подс. Т., то е налице и поверяване по смисъла на чл. 201 от НК. На ръководни длъжностни лица, каквато е подс. Т. в качеството и на Директор на ЦДГ №xxxx “Xxxxxxxxx”, връчването и поверяването по смисъла на чл. 201 от НК става по силата на избирането или назначаването им на съответната длъжност, те се разпореждат с повереното им имущество с правни, а не с фактически действия. По мнение на съда липсва правна и житейска логика отчитането на сумите от 216.92 лева, 126.28 лева, и 625 лева, като разход по финансовия отчет, но не извършени в полза на проекта, да е било с друга цел, освен именно с цел да се изтеглят от банковата сметка впоследствие тези суми и да се присвоят от подсъдимата – сумата от 126.28 лева е от отстъпките по извършени допълнителни услуги в ЦДГ №xxxx, тя не е извършен реално разход по проекта, сумата от 216.92 лева е заплатена от бюджета на ЦДГ №xxxx за извършените телефонни услуги, и също не е разход по проекта, и не на последно място, както правилно е посочило вещото лице сумата от 625 лева посочена във фактура № 784/27.04.2005 г. не е за извършен разход по проекта, защото несъществуваща в правния и фактическия мир фирма не може да изготви посочените 250 бр. брошури . Това са именно липси по смисъла, който излага защитата, защото ако не бяха присвоени от подс. Т., тези средства в действителност щяха да останат по банковата сметка и да се изразходят за проекта и най–вече в полза на децата в ЦДГ №xxxx. Съдът не вижда нищо нередно в това, че са били правени отстъпки от извършващите допълнителни услуги в ЦДГ №xxxx, явно това е било в полза на децата, защото с парите са закупувани материали за обучението на децата, а именно и затова съществуват и са създадени детските градини, в т. ч. и ЦДГ №xxxx в гр. Монтана. Обвинението не посочва, както твърди защитата, че подс. Т. е присвоила парите от отстъпките от допълнителните услуги, а е отчела по проекта фактурите, с които за били закупени материали от средствата от 10 процентовите отстъпки, като на практика не извършен разход по проекта, с цел да присвои суми от субсидията по проекта. Времето в което живеем е динамично и бързо променящо се, механизмите за присвояване явно се променят във времето добивайки различни форми, а видно е от данните по делото, че посочения по – горе механизъм на присвояване е “проработил” за подс. Т. и е дал своите “положителни” резултати. Европейските ни партньори изискват, съобразяване на тези ново появили се механизми за присвояване на евро пари в РБ, и най – вече вземането на успешни мерки за прекъсването на подобен род неправомерни действия.

3. Макар и субсидията по проекта в случая да е била предоставена на ЦДГ №xxxx”Xxxxxxxxx”гр. Монтана с директор подс. Т. чрез подписване на договор от подс. Т., в случая не се касае за “обсебване” по смисъла на чл. 206, ал. 1 и сл. от НК. Това е така защото подс. Т. е имала и все още има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. ”б” от НК, а субекта визиран в чл. 206, ал. 1 и сл. от НК е общ – “който” посочва НК. Друг разграничителен критерий е и посоченото по – горе относно връчването и поверяването на чуждите евро пари, което квалифицира деянието като “длъжностно присвояване”, а не като “обсебване”.

4. В случая деянието на подс. Т. не представлява и “документна измама” по смисъла на чл. 212, ал. 1 от НК имайки предвид изложения разграничителен критерий в т. 12 от Постановление №3/25 – 27.06.1970 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Постановление №9/10.12.1975 г. и Постановление № 7/26.07.1987 г. по н. д. № 7 / 87 г. и това, че предмета на престъплението – чуждите пари, са се намирали във фактическата власт на подс. Т., връчени й в качеството на директор на ЦДГ №xxxx “Xxxxxxxxx” гр. Монтана и да ги пази и управлява в полза на изпълнение на проекта.

5. Налице и хипотезата на чл. 202, ал. 1, т. 1 от НК защото за извършване на процесното присвояване подс. Т. е извършила и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по – тежко наказание. Улесняващото престъпление в случая е това по смисъла на чл. 310, ал. 1 вр. с чл. 308, ал. 1 от НК - на 27.07.2005 г. в гр. Монтана в качеството на длъжностно лице и в кръга на службата си подс. Т. е съставила неистински официален документ, представляващ финансов отчет за извършени разходи по договор № СД – 15/01.09.2004 г., с цел да бъде използван и бил използван пред Център за развитие на човешки ресурси – Национална агенция – “Сократ” - гр. София. Съставения финансов отчет от 27.07.2005 г. има белезите на “официален документ” по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК и т. 1 от Постановление №3/23.12.1982 г. по н. д. № 12/81 г. на Пленума на ВС, а е “неистински” по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК и т. 6 от Постановление №3 /23.12.1982 г. по н. д. № 12/81 г. на Пленума на ВС. Когато един документ е неистински няма правно значение дали е с вярно или невярно съдържание, а в случая явно е, че финансовия отчет не е бил и с вярно съдържание. Между извършеното от подс. Т. улесняващо престъпление по чл. 310, ал. 1 вр. с чл. 308, ал. 1 от НК и извършеното от нея присвояване има от обективна и субективна страна връзка помежду им, и то такава че престъплението по чл. 310, ал. 1 вр. с чл. 308, ал. 1 от НК е извършено, за да се улесни присвояването по чл. 202, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 201 от НК.

6.Процесното деяние е квалифицирано по чл. 202, ал. 3, т. 2 от НК/ нова ДВ, бр. 92/2002 г. / защото присвоените средства от подс. Т. са били предоставени от Европейския съюз на българската държава в съответствие с Решение №3/2001 г. на Съвета за асоцииране на Република България в програмата на Европейската общност за сътрудничество в областта на образованието “Сократ 2” и въз основа на сключен договор № 2004 – 0035/001/001 по подпрограма “Коменски – дейност 1” – “партньорство между училища”. Дейността по отпускане на субсидии по проекти по тази програма е била организирана в РБ чрез създаване на Национална агенция – Сократ при ЦРЧР гр. София. Понастоящем тази агенция не съществува защото вероятно са спрени отпуснатите от ЕО средства. В същото време обаче ЦРЧР гр. София продължава да съществува и функционира като ЮЛ, видно от представените по делото доказателства.

7.Тъй като сумата от 968.20 лева е присвоена благодарение на съставянето и ползването само един път на неистински официален документ – финансов отчет от 27.07.2005 г., то съдът намира, че обвинението правилно не е посочило, че се касае за продължавано престъпление на “длъжностно присвояване”.

Съдът призна подсъдимата Н. М. Т за НЕВИННА в това, че на 27.07.2005 г. в гр. Монтана в качеството на длъжностно лице и в кръга на службата си, съзнателно да се е ползвала от неистински официален документ – фактура № 784/27.04.2005 г., когато от лицето за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 304 от НПК я оправда в частта на обвинението за извършено престъпление и по смисъла на чл. 316 вр. с чл. 310, ал. 1 вр. с чл. 308, ал. 1 от НК. Съдът стори това, защото не се доказа връзка между извършване на това улесняващо престъпление и извършеното от подс. Т. присвояване. Няма и правно основание да се приеме, че издадената фактура от несъществуваща фирма е неистински официален документ, защото при липса на данни по делото относно съставителя й, не може да се преценят условията на чл. 93, т. 5 и т. 6 от НК.

Имайки предвид гореизложената фактическа обстановка, при този разбор на доказателствата и това тълкуване на закона, съдът намери, че са налице условията на чл. 303, ал. 2 НПК – обвинението по пунктовете на присъдата с осъдителен диспозитив е доказано по несъмнен начин, като:

Подс. Н. М. Т е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 202, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 201 от НК:

- в периода месец септември 2004 година – месец декември 2005 година в гр. Монтана в качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. ”б” от НК – Директор на Целодневна детска градина №xxxx “Xxxxxxxxx” гр. Монтана присвоила чужди пари в размер на 968.20 / деветстотин шестдесет и осем лева и 0.20 ст. / лева предоставени от Европейския съюз на българската държава в съответствие с Решение № 3/2001 г. на Съвета за асоцииране на Република България в програмата на Европейската общност за сътрудничество в областта на образованието “Сократ 2”, връчени на подсъдимата в качеството й на длъжностно лице и поверени й да ги пази и управлява на основание сключен договор № 2004 – 0035/001/001 по подпрограма Коменски – дейност 1 “Партньорство между училищата и договор № СД - 15/01.09.2004 г. сключен между Център за развитие на човешки ресурси – Национална агенция “Сократ” гр. София, представляван от директора Л.К. и Целодневна детска градина №xxxx “Xxxxxxxxx” гр. Монтана, представлявана от подсъдимата в качеството й на директор, като за улесняване на длъжностното присвояване извършила и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по – тежко наказание, а именно – на 27.07.2005 г. в гр. Монтана в качеството на длъжностно лице и в кръга на службата си съставила неистински официален документ, представляващ финансов отчет за извършени разходи по договор № СД – 15/01.09.2004 г., с цел да бъде използван и бил използван пред Център за развитие на човешки ресурси – Национална агенция – “Сократ” - гр. София – престъпление по чл. 310, ал. 1 вр. с чл. 308, ал. 1 от НК.

От субективна страна е налице пряк умисъл – подс. Т. е съзнавала обществено опасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на обществено опасните му последици и е искала тяхното настъпване.

         Причините за извършване на престъплението са – незачитане на обществено приетите правила и норми на поведение при заемане на ръководна длъжност, а също така и на дълбоко наболелите понастоящем правила, свързани с отпускани за благородни и полезни цели средства от ЕО и не оползотворяването им по предвидения за това начин или присвояването им, стремеж и желание за облагодетелстване благодарение на заемания ръководен пост и липсата на контрол над подс. Т. при управлението на отпуснатите европейска субсидия по проекта.

Наказанието спрямо подсъдимата е индивидуализирано при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Съдът имаше предвид и изискванията на чл. 56 от НК, а именно, не бяха отчетени като смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, онези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление - в случая това са обстоятелствата свързани с извършването на улесняващо присвояването по – леко наказуемо престъпление и присвояването на средства, предоставени на РБ от ЕО.

За извършеното от подс. Т. престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 201 от НК съдът я призна за виновна, като й наложи съответното наказание – ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящата присъда.

При определяне вида и размера на наказанието съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства със значение за неговата индивидуализация, като го определи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК при многобройни смекчаващите отговорността обстоятелства – подс. Т. е с чисто съдебно минало и е с дълъг житейски и професионален опит, без да има данни по делото до настоящия момент да е имала други провинения от вида на процесните, присвоените средства макар и предоставени на РБ от ЕО, и то в полза на благородна и полезна кауза – за обучение на малките деца, не са в големи размери, респ. не са настъпили големи вредни последици и не последно място подс. Т. е семейна имаща съпруг и деца, които се нуждаят от нейните грижи. Съдът намери, че и най – лекото предвидено в закона наказание – което в случая е три години лишаване от свобода, ще се окаже несъразмерно тежко и затова приложи смекчената отговорност на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. В случая, а и по принцип според съда, не е важен размера наказание, а това, че е постигнато правно възмездие за извършеното деяние.

При условията на чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отложи изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години, защото са налице условията за това – до настоящия момент подс. Т. не е осъждана, наложеното наказание лишаване от свобода е по – малко от три години и най – важното, съдът счита, че за постигане целите на наказанието и за поправяне на подс. Т., не е наложително да се изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода от същата.

На основание чл. 202, ал. 3, изр. 1 вр. с чл. 202, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 50, ал. 1 вр. с чл. 49, ал. 2 вр. с чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК съдът ЛИШАВА подсъдимата Н. М. Т от ПРАВО ДА ЗАЕМА ОТГОВОРНА ДЪРЖАВНА ИЛИ ОБЩИНСКА ДЛЪЖНОСТ в т. ч. ДИРЕКТОР на Целодневна детска градина или на друго държавно или общинско предприятие, организация или друго юридическо лице на държавна или бюджетна издръжка за срок от ТРИ ГОДИНИ и от ПРАВО ДА УПРАЖНЯВА ПРОФЕСИЯ ИЛИ ДЕЙНОСТ, СВЪРЗАНИ С УПРАВЛЕНИЕ И ОТЧИТАНЕ НА ПАРИЧНИ и/ или МАТЕРИАЛНИ ЦЕННОСТИ за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящата присъда. Срока и вида на тези допълнително наложени, но предвидени за извършеното и доказано престъпление наказания, бяха определени от съда като се съобразиха разпоредбите на чл. 50, ал. 1 вр. с чл. 49, ал. 2 вр. с чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК и тези на все още действащата Наредба № 63 за прилагане на Указ № 1074 за ограничаване заемането на отчетнически, материално отговорни и други длъжности от осъдени лица, изд. от МФ и МП, обн. Дв, бр. 19/07.03.1975 г., изм. и доп., бр. 15/22.02.1985 г..При условията на чл. 50, ал. 1 от НК съдът намери, че именно визираните длъжности и дейности, от чиито право се лишава подс. Т. да заема, респ. да упражнява, са несъвместими с характера на извършеното от нея престъпление.

С така наложените по вид и размер наказания съдът счита, че могат да се постигнат целите на чл. 36 от НК, справедливо определени са, съобразени със степента обществена опасност на деянието, на подсъдимата, и не на последно място са съответни по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК.

ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:

 

В настоящия наказателен процес е приет за съвместно разглеждане писмен граждански иск предявен от ощетеното ЮЛ – “Център за развитие на човешки ресурси” гр. София, ул. xxxx № xxxx, с директор Л.Д.К против подс. Н. М. Т за заплащане на сумата от 968.20 лева, представляваща обезщетение за имуществените вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на увреждането до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.

Съдът намери предявения и приет граждански иск за допустим основателен.

Иска е допустим макар и Национална агенция “Сократ” вече да е закрита, защото видно от данните по делото и от представените писмени доказателства от ЦРЧР гр. София – л. 65 и л. 66 от НОХД № 114/07 г. на МРС, агенцията е била звено на ЮЛ - ЦРЧР гр. София, а Центъра се финансира от работата по международни програми и проекти. Процесните евро пари са предоставени на РБ от ЕО, но предоставянето, управлението им и контрола, се осъществява в страната, именно от гражданския ищец.

Съдът се произнесе по предявения граждански иск обсъждайки и решавайки въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 1 – т. 12 от НПК по отношение на подс. Т.. Именно решавайки тези въпроси, съдът при условията на чл. 301, ал. 1, т. 10 от НПК, намери за доказан по основание и размер гражданския иск по отношение на подс. Т.

По делото се събраха доказателства, които доказват, че в периода месец септември 2004 година – месец декември 2005 година в гр. Монтана в качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. ”б” от НК – Директор на Целодневна детска градина №xxxx “Xxxxxxxxx” гр. Монтана подс. Т. е присвоила чужди пари в размер на 968.20 / деветстотин шестдесет и осем лева и 0.20 ст. / лева предоставени от Европейския съюз на българската държава в съответствие с Решение № 3/2001 г. на Съвета за асоцииране на Република България в програмата на Европейската общност за сътрудничество в областта на образованието “Сократ 2”, връчени на подсъдимата в качеството й на длъжностно лице и поверени й да ги пази и управлява на основание сключен договор № 2004 – 0035/001/001 по подпрограма Коменски – дейност 1 “Партньорство между училищата и договор № СД - 15/01.09.2004 г. сключен между Център за развитие на човешки ресурси – Национална агенция “Сократ” гр. София, представляван от директора Л.К. и Целодневна детска градина №xxxx “Xxxxxxxxx” гр. Монтана, представлявана от подсъдимата в качеството й на директор.

В рамките на това производство, имайки предвид принципите, че подлежат на обезщетение онези вреди, които са причинени и са предмет на престъплението, и че всеки е длъжен да възстанови виновно причинените от него вреди, се дължи на ощетеното ЮЛ – ЦРЧР гр. София, което се финансира и издържа от работата именно по международни програми и проекти, сумата 968.20 лева – доказаната като авторство и стойност на присвоени от подс. Т. чужди евро пари.

На основание горното съдът осъди подсъдимата Н. М. Т да заплати на Център за развитие на човешки ресурси гр. София, ул. xxxx № xxxx, ет. 3 сумата 968.20 / деветстотин шестдесет и осем лева и 0.20 ст. / обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от месец декември 2005 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 400 / четиристотин / лева, представляваща деловодни разноски направени от гражданския ищец – договорено адвокатско възнаграждение на упълномощения повереник.

При този изход на делото и при условията на чл. 189, ал. 3 НПК, съдът:

ОСЪЖДА подсъдимата Н. М. Т да заплати по сметка на ВСС – сумите 262 / двеста шестдесет и два / лева деловодни разноски – изплатени възнаграждения на вещи лица, 38.73 / тридесет и осем лева и 0.73 ст. / държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и сумата 5 / пет / лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

Предвид горните мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 / съдия Красимир Семов/