Р Е Ш Е Н И Е

 

 10.06.2010 година, град Монтана

 

 В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в публично съдебно заседание от 03.06.2018 година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА

 

при секретаря Р.М. и с участието на прокурора .........................

.................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1085 по описа за 2007 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Предявен е иск с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността – за допускане и извършване на съдебна делба.

 Производството е във фазата по ИЗВЪРШВАНЕ на съдебната делба, по реда на чл. 288 ал. 1 ГПК /отм. /.

 С Решение от 28.07.2008 година, влязло в сила на 26.02.2010 година, съдът на основание чл. 282 ал. 1 ГПК /отм. / е ДОПУСНАЛ СЪДЕБНА ДЕЛБА между М.М.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и И.В.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, по отношение на следния недвижим имот: ИМОТ № 500.273 в квартал 52 по плана на с. Д. Д., ЕКАТТЕ: 24534, одобрен със Заповед № 177 от 26.10.1992 година на Кмета на Община Г. Д., целия от 189 кв. м, НЕЗАСТРОЕН, при граници и съседи: землищна граница; имот № 500.272 двор на И. Г. В.; имот № 500.271 двор на наследниците на И. В. Б. и др. ; имот № 500.274 двор на Т. С. К.; РАВНИ ПРИ ПРАВА между съделителите – по ½ идеална част от имота.

 Във втората фаза на производството не са направени искания за възлагане на имота и искания по сметки от нито един от съделителите.

 Доказателствата по делото са писмени.

 Изискано е становище от Община Г. Д., обл. Монтана досежно поделяемостта на имота.

 Допусната е и назначена съдебно оценъчна експертиза, изпълнена от вещото лице М.Г.Д., приета от съда и не оспорена от страните.

 Съдът, след като прецени доводите на ищеца, доказателствата по делото, в тяхната логична връзка и единство и на основание чл. 188 ГПК /отм. /, прави следните фактически и правни изводи:

 По смисъла на чл. 288, ал. 1 ГПК (отм. ) един имот е реално поделяем, само ако от него могат да бъдат обособени реални дялове за всеки един съделител. В случая, с представеното Удостоверение, изх. № 61 от 30.03.2010 година на Кмет на Община Г. Д. е удостоверено, че имот № 500.273 в кв. 52 по плана на с. Д. Д. е НЕПОДЕЛЯЕМ, тъй като не са налице изискванията на чл. 19 ал. 1 т. 5 от ЗУТ за спазване на най-малките размери: лице – 12 м и площ от 250 кв. м на новообразуваните имоти. Невъзможно е следователно да се отдели реален дял за всеки от съделителите. Това обстоятелство обусловя извода за неподеляемост на имота.

 Освен това, не е направено искане за възлагане на имота от някои от съделителите и се достига до извода, че имотът е реално неподеляем и единствения възможен начин, имащ значение за избора на способ за извършването на делбата, е изнасянето му на публична продан. Действително дяловете на съделителите от допуснатия до делба имот са еднакви. Съгласно закона, делбата следва да се извърши като всеки съделител получи реален дял, съответствуващ на квотата му в съсобствеността, доколкото това е възможно, като неравенството в дяловете се изравнява в пари и в този смисъл размерът на дела има значение само досежно необходимостта от парично уравнение или при разпределение на имотите, но само ако съществува възможност всеки да получи реален дял.

 В конкретния случай по безспорен и категоричен начин се установи, че имотът, предмет на делбата е съсобствен между страните, при равни права и е неподеляем по смисъла на закона.

 При това основание за възникване на съсобствеността и при неподеляемост на имота, делбата следва да се извърши чрез изнасяне на публична продан, ако не може да бъде поставен в един от дяловете. По правило, имотът трябва да се раздели на толкова дяла, колкото са участващите в делбата съделители. Когато обаче се дели неподеляем имот не е възможно всеки съделител да получи своя дял в натура. Съгласно чл. 288, ал. 1 от ГПК (отм. ) към публична продан се пристъпва тогава, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в някой от дяловете. При установените по делото обстоятелства, а именно наличие на един неподеляем нежилищен имот и двама съделители, следва да се приложи способът по чл. 288, ал. 1 от ГПК (отм. ). Имотът е неподеляем и поради това не е възможно делбата да се извърши чрез разпределяне на дялове в натура. Имотът не е жилищен. Отделно от това възлагателна претенция не е заявена от някой от съделителите в законния срок - първото по делото заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата, който срокът е преклузивен. Съдът счита, че следва да се прекрати съсобствеността чрез изнасяне на имота на публична продан, който способ е единственият възможен за ликвидиране на съсобствеността на допуснатия до делба недвижим имот.

 От представеното заключение на вещото лице, което съда възприема изцяло, като дадено обективно, компетентно и не заинтересовано от изхода по делото, е представена пазарната стойност на имота, като е отразено и състоянието му – същият се намира в края на селото, до асфалтирана улица. Не е застроен. Има ограда от две страни/югоизток и североизток/ от мрежа и бетонови колове. Теренът се обработва, засажда се с едногодишни земеделски култури. В имота има стари ябълки. Прекаран е водопровод.

 Пазарната стойност на имота е от 520.00 лв.

 Поради това, а главно защото основният предмет на делбата е прекратяването на съсобствеността, във втората фаза на производството е допустимо приемането на облигационни искания на съделителите, които са свързани със самата общност. Законът цели да се ликвидират едновременно както съсобствеността, така и облигационните отношения, свързани с нея. Това са отношения, свързани със съделителите, а такива не са заявени.

 С приключване на производството по делото, всеки един от съделителите следва да заплати и държавна такса, съразмерно дела си, на основание чл. 8 предложение първо от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 С оглед характера на производството по допускане и извършване на съдебна делба, и положението на страните, които имат качеството едновременно на ищци и ответници, направените разноски от всеки един от тях по допусканите експертизи, изслушването на свидетели и адвокатски хонорар е съобразно правата им и е за сметка на всяка от страните, като не се дължи присъждане при окончателното приключване на делбата, с изключение на изплатеното от ищеца възнаграждение за вещото лице по експертизата за пазарната стойност на имота, възлизаща на 40.00 лв.

 

 Водим от горното, съдът

 

 Р Е Ш И:

 

 На основание чл. 288 ал. 1 ГПК /отм. / ИЗНАСЯ на ПУБЛИЧНА ПРОДАН ДОПУСНАТИЯ до СЪДЕБНА ДЕЛБА, между М.М.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и И.В.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, недвижим имот: ИМОТ № 500.273 в квартал 52 по плана на с. Д. Д., ЕКАТТЕ: 24534, одобрен със Заповед № 177 от 26.10.1992 година на Кмета на Община Г. Д., целия от 189 кв. м, НЕЗАСТРОЕН, при граници и съседи: землищна граница; имот № 500.272 двор на И. Г. В.; имот № 500.271 двор на наследниците на И. В. Б. и др. ; имот № 500.274 двор на Т. С. К..

 Пазарната оценка на имота е от 520.00 лв.

 ОСЪЖДА И.В.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на М.М.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 40.50 лв., представляващи частта от определеното възнаграждение на вещото лице за изготвената пазарна оценка на имота.

 

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: