Р Е Ш Е Н И Е

 

Град Монтана, 29.06.2010 г.               

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ състав в публичното заседание на двадесет и четвърти юни  през  две хиляди и десета година  в състав:

                                     

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАН КОЛЕВ

                    

При секретаря Р.М., като разгледа докладваното от съдия КОЛЕВ гр.д. № 70221 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск за развод с правно основание  чл.49, ал.1 от СК.

 

         Производството е образувано по искова молба предявена от С.С. xxx срещу О.Е.Е. xxx с правно основание чл.49,ал.1 от СК.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът в писменият си отговор заявява, че признава иска и предлага споразумение по реда на чл.49,ал.4 от СК, подписано от двете страни.  В съдебно заседание ответникът още веднъж заявява, че признава иска и моли същия да бъде уважен, като бъде утвърдено представеното писмено споразумение.

         Доказателствата по делото са писмени. Съдът, като ги прецени съобразно доводите и становищата на страните и  съгл. правилото на чл.235 от ГПК,  приема за установено следното:

         Страните по делото са съпрузи, като бракът им е сключен на 25.11.1984 година с Акт № 132 / 25.11.1984 година на Община Берковица в град Берковица, обл. Монтана, като  от брака  си имат родено едно дете – Л. О. Е., родена на xxx xxx. Установява се, че съпрузите не живеят заедно от повече от осем години – от месец юни 2002 година, откогато е и фактическа раздяла, като от датата на тази раздяла до настоящия момент същите живеят разделени и не поддържат никаква връзка помежду си, единствено контактуват. Ищцата напуснала семейното жилище и се установила да живее и работи в чужбина. През периода на фактическата раздяла страните не са правили опити за помирение и заздравяване на брака си, като всеки от съпрузите създал свой начин на живот и  поведение, без да се съобразява с другия. Единствените им контакти били по повод детето и неговото възпитание, развитие и интереси, което дете към датата на депозиране на исковата молба и понастоящем е пълнолетно.

         Горните факти се установиха от признанията на страните, на които съдът дава вяра, като достоверни и обективни.

         На основание горното съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което допуска развод.

Бракът им е лишен от съдържанието, което законът и моралът влагат в него. Съществуването на такъв брак е формално, той не допринася за създаване на добра атмосфера в семейството, поради което следва да бъде прекратен, като се допусне развод. Продължителната фактическа раздяла и липсата на всякакви контакти е довела до дълбокото и непоправимо разстройство в брачните отношения между съпрузите, което не може да бъде преодоляно и да бъдат възстановени нормалните взаимоотношения между тях.

         Страните са постигнали и потвърдили в съдебно заседание споразумение относно  всички  последици от прекратяването на брака.       

         Споразумението следва да бъде утвърдено. То урежда всички последици от прекратяването на брака и отговаря на изискванията на закона и не противоречи на добрите нрави.

         С прекратяване на брака следва да бъде определена окончателната държавна такса, затова съдът осъжда ищцата да заплати по сметка на МРС допълнителна държавна такса по иска за развод в размер на 50 лева и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.Ищецът следва да заплати по сметка на Районен съд  50 лв. ДТ за допускане на развода, 50 лв. ДТ по определената издръжка и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Разноските остават в тежест на страните, както са направени.

На основание горното,  съдът

 

Р   Е Ш  И  :

 

ПРЕКРАТЯВА БРАКА между О.Е.Е. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и С.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, сключен на 25.11.1984 година с Акт № 0132 / 25.11.1984 година на Община Берковица, обл. Монтана, поради дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило в него, като ДОПУСКА   РАЗВОД при условията на чл.49, ал.4 от СК.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите               споразумение по силата, на което:

1.ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, РЕЖИМА НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ И  ИЗДРЪЖКАТА:

 От брака си съпрузите имат едно дете, което понастоящем е пълнолетно и не се налага произнасяне по въпросите за родителските права, режима на лични отношения и  издръжката.

          2.ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ:

Съпрузите не си дължат издръжка.

3.ОТНОСНО ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ:

Двамата съпрузи по време на брака си не са придобивали недвижим имот , а придобитото движимо имущество са си поделили преди раздялата.

4.ОТНОСНО СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:

Семейното жилище на страните, находящо се в град Враца, ЖК”Дъбника”,  xxxx   след прекратяването на брака се предоставя за ползване на ответника О.Е.Е..

5.ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ – след прекратяването на брака С.С. Н. - Е. ще носи предбрачното си фамилното име – Н. или пълните имена на лицето след допускане на промяната да бъдат С.С. Н..

ОСЪЖДА О.Е.Е. с посочени по-горе адрес и ЕГН да заплати по сметка на МРС 50,00 лв. ДТ по иска за  развод, сумата от 50 лева, представляваща държавна такса върху определената сума за ежемесечна издръжка на детето и сумата от 5 лв., представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА С.С. Н. с посочени по-горе адрес и ЕГН да заплати  по сметка на Районен съд  Монтана 50,00 лв. държавна такса по допускане на  развода и сумата от 5 лв., представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана , в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                            

 

                                                            Районен съдия: