Р Е Ш Е Н И Е

 

 07.06.2010 година, град Монтана

 

 В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ при закрити врата от 20.05.2010 година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА

 

при секретаря Т.И. и с участието на прокурора ..................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 15 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Предявен е иск с правно основание чл. 49 ал. 1 от Семейния Кодекс.

 

 Ищцата А.С.К.,xxx, сочи, че с ответника са сключили граждански брак на 05.03.1981 година в Кметство с. П., община К..

 От брака имат четири деца: Е., роден на xxx година, Д., родена на xxx година, П., родена на xxx година и Г., родена на xxx година /само последното е непълнолетно/.

 До 2007 година живели сравнително задоволително, след което в резултат на прекомерна консумация на алкохол ответника системно ги обижда, клевети пред хората и бие. Търпяла и се надявала да се вразуми и поправи, но надеждите и не се оправдали: алкохолния порок се отежнил и посегателствата върху честта и достойнството и и здравето и продължили в по-тежка форма. Налагало се многократно да търси интервенцията на органите на полицията. На 21.04.2009 година я заплашил с убийство, което наложило да напусне семейното им жилище в с. Г. Ц., обл. Монтана, където семейството живяло около 6 години. С децата П. и Г., които живели заедно с тях, също се държал недопустимо лошо: карал се с тях, биел ги. Последното от децата – Г., останала при баща си след напускането и, за да продължи обучението си. Ответникът не е в състояние да се справя с родителските задължения към детето Г., поради което и тя изостава в училището. Заявява, че има готовност да поеме родителските задължения към Г. и да и осигури правилното възпитание и образование.

 Бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и не може да се очаква заздравяването му.

 Моли съда да постанови решение, с което да се прекрати брака им по вина на ответника, да се предоставят родителските права върху детето Г. на нея, а на ответника да се определи режим на свиждане с детето, като и се присъди издръжка в негова тежест в размер на 60 лв. месечно, да се постанови да носи предбрачното си фамилно име И., с присъждане на всички разноски, направени от нея, в тежест на ответника.

 Ответникът Д.Е.К.,xxx, в предвидения от закона срок не взема становище по иска, с което преклудира възможността си в по-късен момент да оспорва същия, да прави искания за ангажиране на доказателства.

 Доказателствата по делото са писмени и гласни.

 Съдът, при преценка доказателствата по делото и съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира за установени следните обстоятелства:

 Не се спори, че страните: Д.Е.К. и А. С. И., са сключили граждански брак, признат единствено за законен, като официален такъв в Република България на 05.03.1981 година, за което е съставен Акт за граждански брак № 0002 от 05.03.1981 година на Община К., село П., съгласно данните от Удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 05.03.1981 година, като съпругата е приела да носи фамилното име К..

 Установено е също така, че в брачните отношения се е появило напрежение и дезинтересиране към другия, в резултат на което са и във фактическа раздяла от 2009 година.

 Настъпилата фактическа раздяла задълбочила отчуждаването между съпрузите и довела до окончателното разкъсване на брачните връзки.

 Единственото основание за развод по Семейния Кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака.

 Дълбоко е разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски взаимоотношения между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона.

 Касае се за едно отрицателно състояние на брачната връзка – антипод на понятието за брачен съюз, отрицание на нормалното съдържание на съпружеската общност, която е напълно и окончателно разрушена, липса на минималната наличност на изискването от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка. Не съществуват взаимна любов, вярност и привързаност, взаимно уважение, доверие, другарски отношения и готовност за взаимопомощ, взаимно разбирателство и общи усилия за обезпечаване благополучието на семейството, жалост и разбиране проблемите и състоянието на другия, а вместо тях са налице отношения на студенина и безразличие, на недоверие, неразбирателство, враждебност, на неизпълнение на моралните и правни съпружески задължения.

 Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения.

 В настоящият случай, отчуждението и незаинтересоваността, а и дългогодишната фактическа раздяла между съпрузите –около година, е предизвикала дълбоко и непоправимо разстройство.

 Горе изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните писмени и гласни доказателства. От разпитаните в качеството на свидетели: В.М. В.; Л.Г.П. и В. С. К., последната сестра на ищцата, чиито показания се кредитират от съда като истинни и обективни, сочат, че съпрузите са разделени от 2009 година. Известно им е, че основната причина за раздялата им е, лошото отношение на ответника към съпругата си, заплахите му за убийство, нанасяне на побои и намерението да бъде омъжена най-малката им дъщеря, макар и непълнолетна.

 Личните съпружески отношения са по начало от нравствено и емоционално естество. Затова те трудно се подават от конкретно правна нормировка. По тази причина само малка част от тях се урежда непосредствено от нормите на правото. Голяма част от тези отношения се регулират от нормите на морала – вярност, привързаност, зачитане, честност, правдивост, откровеност.

 В конкретния случай формално съществуващата брачна връзка окончателно е опразнена от нейното дължимо, според закона и морала, необходимо вътрешно съдържание. Налице е дълбоко и пълно разстройство на брака им, като общността между съпрузите е напълно унищожена и са разкъсани всички духовни и физически връзки между тях, а от брака е останала само формално юридическата връзка, която съществува единствено по документ. Всички устои на брака им са подронени и разрушени, той е опразнен от жизненото съдържание, обективно е разрушен в основата си и физически е престанал да съществува, тъй като е настъпила обективна невъзможност за неговото продължаване – това би било безсмислено, неоправдано, би представлявало само тежест за съпрузите и обществото и от тази гледна точка, по – нататъшното му съществуване е нетърпимо. Това дълбоко разстройство е и непоправимо – то е трайно, постоянно, окончателно и без възможност за преодоляване и възстановяване на брачната общност и на нормални съпружески отношения. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Разводът в случая е едно състояние, от което няма друг възможен житейски изход. Липсата на любов не може да се вмени никому във вина.

 Предвид гореизложеното, съдът намира, че бракът между А.С.К. и Д.Е.К. е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което следва да допусне развод. Бракът на страните е лишен от съдържанието, което законът и моралът влагат в него. Съществуването на такъв брак е формално, той не допринася за създаване на добра атмосфера в семейството, липсва топлотата в отношенията, вниманието, грижата, уважението, зачитане достойнството на другия, а и от събраните по делото доказателства, се установява, че е настъпило непреодолимо отчуждение, безразличие и незаинтересованост от живота на партньора, което и обуславя извода, че следва да бъде прекратен.

 С оглед гореизложеното, съдът намира, че в брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.

 Предвид това и искът с правно основание чл. 49 ал. 1 от СК се явява основателен.

 

 ОТНОСНО ВИНАТА

 

 Твърденията на ищцата за виновното поведение на съпругът и относно отношението към нея и семейството, се потвърдиха.

 А събраните в процеса гласни доказателства, сочат на едно негативно отношение от страна на ответника към ищцата, което е несъвместимо с разбирането на нормален, спокоен и щастлив семеен живот, след като са родили и отгледали четири деца. Поведението на ответника, в насока изказвани закани, заплахи за убийство и малтретиране както физически, така и психически, едва ли ще са в състояние да накарат съпругата да преодолее вече насадения страх за физическото и оцеляване, връщайки се при съпруга си, у когото насаденото чувство на ревност замъглява разсъдъка, а и е установено, че след употреба на алкохол става агресивен, не налага извода за промяна и възможност да се преодолеят конфликтни ситуации.

 Тези обстоятелства са от съществено значение за установяване поведението и безотговорното отношение на ответника към съпругата му.

 Текстът на чл. 14 СК, в Глава трета: “Лични отношения между съпрузите”, гласи: Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. ” Подчертани са няколко важни страни на дължимото поведение в брака, необходимо за добрата атмосфера в него.

 Уважението е отношение на всестранно внимание и зачитане. Разбирателството е съгласуваност, постигане на единство в мнения и поведение, на хармония и безконфликтност в брака и семейството. Общата грижа за семейството предполага отговорното отношение, мисълта, грижата, вниманието и възможността да се осигури спокоен, благодатен, материално задоволен живот според възможностите и разбиранията на двамата съпрузи, решили съвместно, с общи усилия да създават добри условия за отглеждането и възпитанието на родените от брака деца.

 Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същия не бъде прекратен, те не могат да се считат освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, като зачитат и достойнството на партньора си, съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен ако важни причини не налагат да живеят разделени. Видно от събраните по делото доказателства, ответникът е ангажирал брачната си вина с безотговорното отношение към семейството, с грубо и лошо отношение към съпругата си, не е проявил необходимата грижа, зачитане и внимание към нея и без да се е съобразил за влиянието на поведението му, което я е наранило дълбоко. Още повече и намерението му да омъжи най-малката им дъщеря Г., която е още непълнолетна, едва навършила 14 години.

 Не без значение е и обстоятелството на фактическа раздяла – повече от година, през което време не се установи съпрузите да са положили каквито и да било усилия за заздравяването на брака си, да са успели, макар и чрез взаимни отстъпки, направени компромиси, променено отношение, да се опитат да преодолеят и дори да простят болките и обидите, а с поведението си ответникът явно е причинил такава болка и обида, която тя не е могла да преодолее, обуславя извода в насока, че виновен за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство има ответникът.

 ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ И ИЗДРЪЖКА

 Родителските права относно роденото от брака дете Г. Д. Е., ЕГН xxxxxxxxxx, следва да се ПРЕДОСТАВЯТ за упражняване от майката А.С.К., тъй като от събраните по делото гласни доказателства се установи не само заинтересоваността и за детето Г., а и отговорността за завършване на образованието и и грижата, проявявана от нея като майка за доброто и отглеждане и възпитание, като се определи издръжка, дължима от бащата и режим на лични контакти с него.

 

 ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ

 

 Относно ползването на семейното жилище, за което не се установи чия собственост е и от което са се разделили, следва да не се обсъжда и да се предостави за ползване на ответника, както е заявено в исковата молба.

 

 ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ

 

 По отношение фамилното име след прекратяването на брака, което ще носи ищцата, съдът намира, че с допускането на развода и прекратяването на брака между страните отпадат основанията, поради която тя е приела да носи фамилното име на съпруга си, което е предпоставка за допускане на исканата промяна, като за в бъдеще тя да носи фамилното си име И..

 

 При този изход на делото, се дължи по сметка на Районен съд Монтана държавна такса за допускането на развода от 40.00 лв. ; 15.00 лв. за допуснатата промяна във фамилното име и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите и разноските, платими от ответника, както и разноските, направени от ищцата в процеса.

 

 На основание горното, съдът

 

 Р Е Ш И:

 

 ДОПУСКА РАЗВОД между А.С.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и Д.Е.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 05.03.1981 година с Акт № 0002 от 05.03.1981 година на Община К., с. П., обл. Враца, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.

 ВИНА за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство има съпругът Д.Е.К..

 ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ И ИЗДРЪЖКА

 Родителските права относно роденото от брака дете Г. Д. Е., ЕГН xxxxxxxxxx, се ПРЕДОСТАВЯТ за упражняване от майката А.С.К..

 Определя местоживеенето на детето Г. Д. Е. при майката, с адрес: с. Л., обл. Монтана.

 Д.Е.К. има право на личен контакт с дъщеря си Г. Д. Е. всяка първа и трета неделя от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа, по местоживеене на детето, както и взема дъщеря си един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

 ОСЪЖДА Д.Е.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да заплаща на непълнолетната Г. Д. Е., ЕГН xxxxxxxxxx, със съгласието на майка и А.С.К., ЕГН xxxxxxxxxx месечна издръжка в размер на 60.00 лв. от влизане в сила решението по допускане на развода и прекратяване на брака, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа и вноска до окончателното и изплащане, до настъпване на причини и обстоятелства, които да наложат нейното изменяване или прекратяване.

 СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в с. Г. Ц., обл. Монтана се предоставя за ползване на Д.Е.К..

 ДОПУСКА ПРОМЯНА във фамилното име на съпругата А.С.К., която след прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно име И..

 

 ОСЪЖДА Д.Е.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да заплати на А.С.К., сума в размер на 25.00 лв. за платената държавна такса по допускане развод и прекратяването на брака; 39.50 лв. за допускането и призоваването на свидетели и 100.00 лв. адвокатски хонорар.

 

 ОСЪЖДА Д.Е.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да заплати по сметка на Районен съд Монтана държавна такса в размер на 40.00 лв. за допускане развод и прекратяването на брака; 15.00 лв. за допуснатата промяна във фамилното име на ищцата, 86.40 лв. за определения размер на месечната издръжка, както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.

 

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД МОНТАНА в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: