Р Е Ш Е Н И Е

 25.06.2010 година

                                                град Монтана

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди и десета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Т.И. и в присъствието на прокурора……………………., като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр. д. № 619 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявените искове са с правно основание чл. 49 ал. 1 от СК, за предоставяне на семейното жилище и за фамилното име.

Ищцата Н.И.Т. xxx твърди в исковата си молба, че с ответника са съпрузи от 1977 година. От брака си имат две пълнолетни деца – И. и Я. Н., родени през 1977 година и 1978 година. Поддържа, че в момента при тях в семейното жилище живее един от синовете им Я.М.Н., който дели общо домакинство с тях. Заявява, че независимо че с ответника имат дългогодишен брак, от 13-14 година насетне отношенията им силно са силно влошени и на практика е налице едно съвместно съжителство, лишено от взаимност и доверие, от уважение и зачитане на правата и интересите на другия. Ищцата твърди също така, че това формално съжителство не само, че е лишено от смисъл и съдържание, а провокира напрежение между тях, което често пъти е прераствало в свади. Заявява също, че при тези свади, ответникът е упражнявал и физическо насилие спрямо нея, като я е бие и е нанасял физически увреждания. Поддържа, че с действията си ответникът е допринесъл за едно дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да допусне развод и прекрати брака между тях по вина на ответника, да й предостави семейното жилище, да постанови да носи предбрачното си фамилното име, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът М.Н. xxx е представил в едномесечния срок писмен отговор на исковата молба, в който изразява своето становище по заявените от ищцата искови претенции. Моли съда да постанови решение, с което да допусне развод и прекрати брака, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на двамата, като ползването на семейното жилище бъде предоставено за ползване от двамата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните по свое убеждение и при условията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Безспорно е установено по делото, че страните са сключили граждански брак на 20.03.1977 година с акт № 0086/20.03.1977 година, от който брак страните имат две пълнолетни деца – И. и Я. Н.. От събраните по делото писмени и гласни доказателства е видно, че отношенията между съпрузите са силно влошени и на практика е налице едно съвместно съжителство, лишено от взаимност и доверие, от уважение и зачитане на правата и интересите на другия. Установено е по делото, че в семейното жилище, находящо се в град Монтана, ж. к.  xxxx  , към настоящия момент живеят двамата съпрузи, синът им Я. и майката на ответника, за която се грижи ищцата по делото. От показанията на разпитаните по делото свидетели А.А., Я.Н. и Е.П. е видно, че отношенията между двамата съпрузи са силно влошени и то от доста години. Категорични са свид. Я.Н. и свид. А.А., че отдавна ответникът упражнява по отношение на ищцата физическо и психическо насилие. Свид. А., който е брат на ищцата заявява в показанията си, че отдавна е предлагал на сестра си да се раздели със съпруга си, именно поради тази причина, че ответникът системно й нанасял побой. Този свидетел твърди и това, че в момента сестра му е безработна, а за ответника знае, че той по принцип “не дава пари в тази къща”. Свидетелят Я.Н., който е син на страните е категоричен в показанията си, че баща му бие майка му и упражнява по отношение на нея психически тормоз. Свидетелят твърди и това, че от 1997 година, неговата баба, която е майка на баща му, живее заедно с тях и за нея се грижи майка му. По делото е разпитана и свидетелката Е.П., която заявява, че с ищцата са приятелки, работили са заедно и знае за напрегнатите отношения между нея и съпруга й. По делото са разпитани и свидетелките И. И. и С. П., които заявяват, че познават само ответника, а ищцата не я познават. Свид. И. твърди, че ответникът е културен и възпитан човек и че го познава като колега, с когото са работили заедно от 1990 година - 1991 година до 2002 година.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и несъмнен начин от събраните писмени и гласни доказателствени средства, които съдът възприема изцяло като дадени обективно, безпристрастно и логически последователно.

От изложеното следва, че в брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника, поради което следва да се допусне развод между страните и се прекрати брака им.

Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същият не бъде прекратен, те не могат да се считат за освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен ако важни причини не налагат да живеят разделени. От събраните по делото доказателства се установява по един категоричен начин, че ответникът е упражнявал и упражнява по отношение на ищцата както физическо, така и психическо насилие. И тримата свидетели на ищцата са категорични в показанията си за дългогодишното насилие на ответника по отношение на ищцата. Стремежът за запазване на брака от страна на ищцата във връзка с необходимостта от грижи и отглеждане на децата кореспондира с показанията на свидетеля А.. Пряк очевидец на случващото се между страните е свидетелят Я.Н., който е техен син и който живее заедно с тях в семейното жилище. Категоричен е този свидетел, че отношенията между неговите родители са силно влошени и то по вина на неговия баща. Последният напълно се е дезинтересирал от семейството си. Разстройството на брака е дълбоко, тъй като е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие, поради което и брачната връзка съществува само формално и не съответствала на закона. Разстройството на брака е и непоправимо, тъй като не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения. Липсата на съвместно поемане на грижи за семейството е довела до окончателно разпадане на семейната общност между страните.

Не се установи ищцата да има вина за разстройството на брака. Свидетелите на ответника С. П. и И. И. заявява единствено в показанията си, че познават ответника като възпитан човек. Същите свидетели не установяват ищцата да е имала каквито и да било брачни провинения.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да допусне развод и прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника.

Няма спор между страните, че в семейното жилище, находящо се в град Монтана, ж. к.  xxxx  , понастоящем живеят страните по делото, синът им Я. и майката на ответника. От събраните по делото доказателства се налага изводът, че страните по делото не могат да съжителстват повече под един покрив. Ищцата е поискала да й бъде предоставено семейното жилище, с оглед на което и като се вземе предвид вината на ответника, както и обстоятелството, че в това жилище живее и синът им, които е във влошени отношения със своя баща, то следва че ползването на жилището следва да се предостави на ищцата.

След развода ищцата следва да носи предбрачното си фамилно име – А..

Съобразно този изход на делото ответникът следва да бъдат осъден да заплати държавни такси, както следва: сумата от 25 лева - държавна такса по иска за допускане на развода, сумата от 15 лева - държавна такса по иска за промяна на фамилното име, както и сумата от 5 лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на ищцата сумата от 607, 50 лева – разноски по делото.

 

Предвид изложените по-горе мотиви съдът

 

                                         Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА развод между Н.И.Т. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и М.Н. xxx, ж. к.  xxxx  , ЕГН xxxxxxxxxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 20.03.1977 година с акт № 0086/20.03.1977 година на Община Монтана, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.

ВИНА за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство има М.Н.Т..

Предоставя ползването на семейното жилище, находящо се в град Монтана, ж. к.  xxxx  , на Н.И.Т..

След развода Н.И.Т. да носи предбрачното си фамилно име А..

ОСЪЖДА М.Н. xxx, ж. к.  xxxx  , ЕГН xxxxxxxxxx да заплати по сметка на Районен съд - Монтана сумата 25 /двадесет и пет/ лева – държавна такса по иска за допускане на развода, 15 /петнадесет/ лева - държавна такса по иска за промяна на фамилното име, както и 5 /пет/ лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на Н.И.Т. - сумата от 607, 50 /шестстотин и седем лева и петдесет стотинки/ лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                             

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: