О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 град Монтана, 02.06.2010 г.

 

 РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в закрито заседание на втори юни през две хиляди и десета година в състав:

                                                

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА

 

 при секретаря Радка Михайлова, като разгледа докладваното от съдията Младенова гражданско дело № 488 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:           

 

         Производството е по реда на чл. 248 ал. 1 и сл. от ГПК.

            С молба, входирана на 26.04.2010 година в деловодството на Районен съд – Монтана ищцата Т.Й.Я., чрез пълномощника си е поискала да бъде изменено решението в частта за разноските.

            Ответната страна ЗК “Български имоти” АД - София не представя отговор на молбата.

            Ответната страна А.П.В. xxx е представи писмен отговор на молбата, в който изразява становище за неоснователност на същата.

            Съдът намира молбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения:

            Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 1 ГПК “заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска”. С решението е осъдена ищцата да заплати на ответника А.В. сумата от 800 лева – направени по делото разноски. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на пълномощника на ищцата, че по делото не е осъществено процесуално представителство, поради което на този ответник не следва да му бъдат присъждани разноски. От данните по делото е видно, че ответникът А.В. е ангажирал адвокат, който да го представлява в производството, за което е представен и договор за правна защита и съдействие, заедно с пълномощно към него. Обстоятелството, че ответникът А.В. е защитаван от адвокат в хода на съдебното производство се установява и от приложения по делото писмен отговор на исковата молба и становищата, които са представяни в хода на делото.

            Определянето на адвокатския хонорар е предмет на свободно договаряне, като размерът на възнаграждението се определя по споразумение между адвоката и клиента. В случая е неоснователно искането за намаляване на това възнаграждение, тъй като не съществува задължение за процесуалния представител да определя размер на възнаграждението в минималния размер, посочен в Наредбата. Уговореният размер на възнаграждението в случая не надвишава обичайните размери в подобни случаи по други дела с такава фактическа и правна сложност.

            Неоснователна е молбата на ищцата Т.Й.Я. и в частта, в която се твърди, че съдът не й е присъдил разноски за един адвокат. Такива действително не са присъждани, защото се присъждат само реално изплатени суми, каквито в случая не са налице, видно от приложения на лист 36 от делото договор за правна защита и съдействие.

Ето защо, съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователна молбата на ищцата Т.Й.Я. за изменение на решението в частта за разноските

 

По горните съображения и на основание чл. 248 ал. 3 ГПК съдът

 

                             О П Р Е Д Е Л И:

 

 ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на Т.Й.Я., чрез пълномощника си – адвокат Д.С. за изменение на решението в частта за разноските.

Определението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана с частна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: