-

 

 Р Е Ш Е Н И Е

 

 25.06.2010 година, град Монтана

 

 В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 20.05.2010 година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА

 

при секретаря Т.И. и с участието на прокурора .............................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 6 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Предявен е иск с правно основание чл. 439 ал. 1 ГПК – отрицателен установителен иск.

 

 Ищецът “Б. и партньори” ООД град София, ул.  xxxx    xxxx  , БУЛСТАТ  xxxx  , представлявано от К. И. Б., сочи, че в изпълнителното производство по изп. д. № 334/09 г. на ЧСИ Мая И., с рег. № 748 при КЧСИ с район на действие Окръжен съд Монтана, след образуване на делото, дружеството е конституирано като съдлъжник наред с първоначалния длъжник Кооперация “Пролет” за събиране на сумата от 2 095.64 лв., разноски по воденето против кооперацията гражданско дело № 242/2006 г. на РСМ. Против дружеството не е издаван изпълнителен лист по гражданското дело.

 Основанието да бъде конституирано дружеството допълнително, след завеждане на изпълнителното доле, като съдлъжник, според съдебния изпълнител е чл. 429 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 15 от ТЗ.

 Конституирането на съдлъжник не е от категорията действия на съдебния изпълнител, изчерпателно посочени в чл. 435 ал. 2 от ГПК, и поради това не може да се обжалва.

 Единственият път за защита на длъжника е този по чл. 439 от ГПК – да се оспори изпълнението, като се установи, че дружеството няма качество на длъжник и по отношение на него не съществува изпълняемо право на взискателите.

 Доводите за това, че дружеството не е и не може да бъде длъжник по изпълнителното производство са:

 Дружеството не е било страна по гр. д. № 242/2006 година на РСМ, против него не е постановявано осъдително решение и не е издаван изпълнителен лист.

 А съгласно разпоредбата на чл. 426 ал. 1 ГПК съдебният изпълнител започва принудителното изпълнението на основание изпълнителен лист, против лицата, посочени в него като длъжници и няма право да насочва изпълнението против лица, които не фигурират в изпълнителния лист, включително против солидарни длъжници, против които не е водено гражданското дело.

 При това положение съдебният изпълнител не е имал основание да конституира дружеството като съдлъжник и същото няма такова качество.

 Дружеството не може да бъде конституирано като съдлъжник и на основание чл. 429 ал. 1 ГПК., тъй като не се предвижда възможността да се конституира като съдлъжник непосочено в изпълнителния лист лице. Предвидени са възможности солидарният длъжник и поръчителят да съберат от другите длъжници платените от тях суми, но в случая се касае за солидарни длъжници и поръчители, които фигурират в изпълнителния лист, а не до трети лица, за които решението няма обвързваща сила.

 Единствените възможности да бъде насочено принудително изпълнение против лица, които не фигурират в изпълнителния лист са предвидени в ал. 2 и 3 на чл. 429 ГПК, които са изброени изчерпателно и извън тях не може да се излиза.

 Прехвърлянето на задължението не е от кръга на посочените възможности и съдебният изпълнител е нямал право да излиза от този кръг.

 Дружеството е конституирано като съдлъжник на основание чл. 429 ал. 1 ГПК във връзка с чл. 15 от ТЗ, т. е. съдебният изпълнител погрешно е приел, че при сключване на договор за прехвърляне на търговско предприятие, задължението, основано на решение на ВКС, постановено по гр. д. № 1903/2008 година е съществувало.

 В случая, задължението е възникнало и е било изискуемо едва през 2009 година, а договорът е сключен на 28.12.2006 година и към посочената дата задължението за разноски не е съществувало.

 По изложената причина дружеството не дължи на взискателя задължение, което не е придобило.

 Изпълнителният лист и последвалите го изпълнителни действия са възникнали въз основа на нищожно изпълнително основание – нищожно решение на ВКС по гр. д. № 1903/2008 г.

 Решението е нищожно на две основания:

-                                                                   абсолютна неяснота на направените от съда изводи, като не може да се разбере крайното становище на съда, а именно: дали предметът на атакуваната от първоначалния длъжник сделка на бъдещи вещи, които не са възникнали до датата на сделката, или предмет на сделката са възникнали вече вещи.

-                                                                   ВКС се е произнесъл по незаявени в касационната жалба основания – жалбоподателите са поддържали, че само сладкарския цех и печатарския цех представляват самостоятелен обект, докато ВКС се е произнесъл по целия предмет на сделката. В случая съдът е нарушил разпоредбата на чл. 218ж ал. 1 изр. 1 от ГПК/отм. /, произнасяйки се по незаявени основания. Такава компетентност съдът няма. Липсата на компетентност е основание да се приеме, че решението на този съд е нищожно.

 Моли съда да постанови решение, с което се приеме за установено по отношение на ответниците, че “Б. и партньори” ООД град София, ул.  xxxx  ,  xxxx  , БУЛСТАТ  xxxx   няма качеството на длъжник и по отношение на него не съществува изпълняемо право на взискателите по изп. д. № 334/09 г, като им се присъдят и деловодни разноски.

 Ответниците М.П.Ц. и Ц.П.Ц.,xxx, в посочения от закона срок, предвиден в чл. 131 ал. 1 ГПК, представят писмен отговор и вземат становище по иска.

 Не признават същия, считат го за неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен и да им се присъдят направените по водене не делото разноски по следните съображения:

 Предявеният иск е отрицателен установителен, като с него се иска съда да признае за установено по отношение на тях, че ищецът няма качество на длъжник и по отношение на него не съществува изпълняемо право по изп. д. № 334/09 на ЧСИ Мая И. с район на действие Окръжен съд Монтана.

 Развитите доводи по повод тълкуването му на чл. 429 ГПК са неотносими към настоящия спор и не могат да го освободят от изпълнителната сила на решението на ВКС, постановено по гр. д. № 1903/2008 година, поради следното:

 Правото им да търсят изпълнение срещу ищеца, макар той да не е вписан като длъжник в изпълнителния лист произтича от следното:

 По цитираното изпълнително дело “Б. и партньори” ООД София е солидарно отговорен с Кооперация “Пролет” град Монтана на основание чл. 15 ал. 3 от ТЗ и чл. 121 ал. 3 ГПК /отм. /, предвид сключения помежду им Договор за продажба на търговско предприятие от 28.12.2006 година, приложен по делото.

 Постановеното осъдително решение в тяхна полза е с ефект и за приобретателя по сделката за прехвърляне имота на ищеца – Кооперация “Пролет”. Силата на присъдено нещо и изпълнителната сила на решението се разпростира не само по отношение на ищеца като прехвърлител, но и спрямо приобретателя “Б. и партньори” ООД София.

 Кредиторите на търсимите задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието и съгласно чл. 15 ал. 3 от ТЗ те са изпълнили задължението да се обърнат първо към отчуждителя и след това към приобретателя. От нормата е видно, че същата не съдържа никакви срокове, нито пък е визиран момента на възникване на задължението на прехвърлителя. Задълженията, които са поели страните с цитирания договор се остават във вътрешните им отношения, които не могат да се сключват в разрез със закона във вреда на кредиторите на прехвърлителя.

 Освен това, гр. д. № 242/2006 г. на МРС е образувано през март 2006 г., а Договорът за продажба на търговско предприятие е с дата 28.12.2006 година, т. е. спорното право е прехвърлено при наличие на висящ процес. От изложеното е видно, че тези разноски те са ги направили в резултат на неправомерното действие на праводателя му, започнали много преди да бъде сключен този договор.

 След прехвърлянето на търговското предприятие, делото продължава между същите страни, но носителите на правата и задълженията по него са както прехвърлитерлят, така и приобретателят /чл. 121 ал. 3 ГПК /отм. /.

 С предявения иск ищецът се позовава, че името му не фигурира в изпълнителният лист, но това е така, тъй като той не е пожелал да встъпи в процеса и евентуално да замести ищеца /чл. 121 ал. 2 ГПК /отм. /. Това не означава, че издаденият изпълнителен лист против ищеца не го обвързва. Недопустимо е воденето на ново дело срещу него, тъй като е налице сила на присъдено нещо, което в конкретния случай се разпростира и върху изпълнителната сила на решението.

 Към момента на постановяване на касационното решение – 30.05.2009 година кооперация “Пролет” все още е съществувала и е заличена от търговския регистър по молба на ищеца – собственик, след това.

 Що се отнася до изразеното становище, че касационното решение на ВКС било нищожно, поради това, че касационният съд е излязъл извън правомощията си като е излязъл извън заявените касационни основания, поддържат, че същото е неоснователно. В касационната жалба са поискали отмяната на въззивното решение в частта, с която е оставил в сила първоначалното решение на първоинстанционния съд от 10.11.2006 г. по гр. д. № 242/2006 г. на МРС и вместо него да постанови друго, с което отхвърли предявеният иск изцяло и да им се присъдят разноските по делото пред всички съдебни инстанции, което е сторено с касационната решение.

 Ето защо, твърдението на ищеца, че няма качеството на длъжник и по отношение на него не съществува изпълняемо право на посоченото изпълнително основание, е неоснователно.

 Моли съда, след като приеме, че предявеният иск се явява неоснователен, да постанови решение, с което отхвърли същия изцяло и им се присъдят разноските по делото.

 Доказателствата по делото са писмени.

 Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:

 По допустимостта на иска:

 Предявяването на иска по чл. 439 ал. 1 ГПК предпоставя нарушение на право или установяване наличието или липсата на конкретно правоотношение. Закона само по изключение допуска установяване на факти, чрез предявяване на установителен иск и то в конкретно, изчерпателно изброени в ГПК случаи. Абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на отрицателен установителен иск е наличието на правен интерес от провеждането на производството. Този правен интерес се обуславя от въведените фактически твърдения в исковата молба, които рамкират материалноправния спор.

 Установителният иск цели да внесе яснота и безспорност в гражданските отношения. С правото на установителен иск се ползват и лица, които не са субекти на правоотношението, предмет на установителния иск, без да имат при това качеството процесуални субституенти. Наличието на интерес се обуславя от формулираното в исковата молба твърдение, тъй като всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може да упражни правото си на иск.

 Ищецът сам преценява наличието, респективно липсата на какви обстоятелства да бъде установено със сила на присъдено нещо.

 Избраната от ищеца защита е чрез предявяване на отрицателен установителен иск, като предоставена от законодателя възможност за оспорване на вземане по изпълнителен лист. Интересът на ищеца от предявяване на иск по чл. 439 ал. 1 ГПК е като средство за установяване със сила на присъдено нещо отричаното от него право на ответника от събирането на вземането по изпълнителния лист.

 Естеството на предявения иск по чл. 439 ал. 1 ГПК, по който ответникът – взискател следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищеца – длъжник – възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, защото не е налице задължение, ищеца носи доказателствената тежест относно факта, от който извлича за себе си правни последици, които за това претендира, като настъпили – чл. 154 ГПК. На доказване от ищеца по отрицателния установителен иск подлежат фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право, т. е. липсата на вземането.

 По основателността на иска:

 Не се спори между страните, че по образувано гражданско производство, на основание чл. 108 ЗС, обективно съединен с иск за отмяна на нотариален акт с правно основание чл. 431 ал. 2 ГПК/отм. /, пред Районен съд Монтана е разгледан спор по гр. д. № 242 по описа за 2006 година между Кооперация “Пролет” град Монтана, в качеството му на ищец и ответници: В. Г. М., М.П.Ц., Ц.П.Ц. и Е. Б. М.. Първоинстанционното производство е уважило предявения иск с решение от 10.11.2006 година, а с допълнително Решение от 26.02.2007 година в производство по реда на чл. 193 и чл. 192 ал. 4 ГПК /отм. /, е отхвърлен иска на Кооперация “Пролет” град Монтана, против В. Г. М., Е. Б. М., М.п.Ц. и Ц.п.Ц. за отстъпване на собствеността и предаване владението на ¼ идеална част от дворното място – УПИ ХХVІ, в кв. 340 по плана на град Монтана, като неоснователен и е отхвърлен и иска за отмяна на нотариален акт № 172, том ХІІ, дело № 2839 от 15.08.2005 година на СВ при МРС в частта му, с която се “прехвърля безвъзмездно правото на собственост върху ¼ идеална част от дворното място, върху което е построена сградата”. Тези решения са оставени в сила от въззивната инстанция на Окръжен съд Монтана от 21.12.2007 година като правилни.

 С Решение на ВКС по гр. д. № 1903/2008 година от 30.05.2009 година е налице осъдителния диспозитив по отношение на разноските, дължими от ищеца в първоинстанционното производство, по повод на което е и издаден изпълнителния лист от 10.06.2009 година от Окръжен съд Монтана и е послужил като изпълнителен титул за образуване на изпълнителното дело. В цитирания изпълнителен лист е осъдена Кооперация “Пролет” гр. Монтана, ул.  xxxx   ф. д. № 420/2004 г. на Окръжен съд Монтана да заплати на М.П.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx и Ц.П.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx сумата от 2 095.64 лв. разноски по делото за всички инстанции.

 Не се спори досежно и обстоятелството, че с Договор за прехвърляне на търговско предприятие от 28.12.2006 година, Кооперация “Пролет” гр. Монтана, ищец по цитираните по –горе дела, и “Б. и Партньори” ООД, със седалище и адрес на управление град Монтана, като предмета на договора е подробно описан в чл. 1 – чл. 4 от същия; като в чл. 3 е изрично записано: “В търговското предприятие, предмет на прехвърлянето, се включват всички права, задължения и фактически отношения, възникнали до деня на сключването на този договор. ”

 Спорен е въпросът, ищецът в настоящото производство “Б. и Партньори” ООД град София има ли качеството на съдлъжник по изпълнително дело № 334/09 година ЧСИ Мая И., с рег. № 784 при КЧСИ.

 Договорът за продажба на търговско предприятие е единен комплексен договор, който включва като свои елементи несамостоятелни сделки - продажба на движими и недвижими вещи, прехвърляне на вземания (като последиците са идентични с тези на цесията), прехвърляне на правни задължения (с последици, идентични на встъпване в дълг), прехвърляне на трудови правоотношения, прехвърляне на фактически отношения, които произтичат от търговската дейност. С договора за търговска продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Търговската продажба се характеризира с родовите признаци на продажбата. След като отчуждителят изрично не е изключил определени права и задължения, които са част от търговското предприятие, то той е прехвърлил цялата съвкупност права и задължения на отчуждителя, свързани с неговата търговска дейност.

 Съгласно чл. 15, ал. 3 ТЗ, отчуждителят и прехвърлителят отговарят солидарно пред кредиторите. Солидарността обезпечава кредиторите и възниква по силата на закона. Купувачът не отговаря само за онези задължения, които са изрично изключени от предмета на договора за продажба. В процесния случай, договорът за продажба на предприятието от 28.12.2006 г. не предвижда изключения. Кредиторите обаче могат да се откажат от облагата на солидарността. По настоящото дело кредиторът на вземането за разноските по приключилото гражданско производство първоначално е насочил изпълнението си към Кооперация “Пролет” град Монтана, видно от приложената молба, л. 18 от делото и в последствие, на 30.06.2009 година ЧСИ, след представена молба от взискателите, на основание чл. 15 ал. 3 от ТЗ е конституирал “Б. и Партьори” ООД град София като съдлъжник по изпълнението, предвид представения Договор за прехвърляне на търговско предприятие от 28.12.2006 година, като приобретател на търговското предприятие на Кооперация ”Пролет” град Монтана. Отделното управление от страна на правоприемника на преминалото върху него предприятие, уредено в чл. 16а ТЗ, е свързано със защита на кредиторите. Това не означава, че правоприемникът има две отделни имущества и правоприемникът дължи удовлетворяване на кредиторите на прехвърленото предприятие.

 Съгласно чл. 15, ал. 3, изр. първо от Търговския закон, при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Разпоредбата урежда случаите на заварени задължения, възникнали преди преобразуването, какъвто настоящия случай не е. Договорът за прехвърляне на търговско предприятие е сключен съгласно изискванията на закона и с нотариална заверка на подписите на прехвърлителя и приобретателя от 28.12.2006 година на нотариус Бисер П. и вписан в Службата по вписвания на 20.06.2007 година, т. е. и към датата 28.12.2006 година не е налице задължение на прехвърлителя, а така също и към 20.06.2007 година няма такова задължение. Затова единствено Кооперация “Пролет” Монтана отговаря за тези задължения. Същите не са елемент от състава на търговското предприятие на приобретателя “Б. и Партньори” ООД София, поради което ищецът-приобретател не следва да отговаря солидарно. Доводите, че в хода на висящ процес е направено прехвърлянето на предприятието, са ирелевантни за спора.

 При това разбиране, съдът счита, че “Б. и Партьори” град София няма качеството на съдлъжник по изпълнително дело № 334/09 г. на ЧСИ Мая И., с рег. № 748 при КЧСИ, не само поради факта, че спрямо него не е издаван изпълнителен лист и не следва да заплаща задължение за разноски, но и поради обстоятелството, че към момента на прехвърляне на търговското предприятие такова задължение не е налице за Кооперация “Пролет”, прехвърлител.

 Съдът счита, че не следва да разисква по делото разпоредбите на чл. 426 ал. 1 ГПК и изключенията, визирани в чл. 429 ал. 2 и 3 от ГПК, а и не е в компетенциите му да коментира действията на частния съдебен изпълнител, а така също и доводите за нищожност на гражданско дело № 1903/2008 година на ВКС - такъв иск не е предявяван, както и не би могъл да си позволи да обсъжда доводите по Раздел ІІІ в представената писмена защита от “Б. и Парньори” ООД град София.

 При този изход на делото, в тежест на ответниците са и направените от ищеца разноски в хода на процеса.

 Водим от горното, съдът

 

 

 Р Е Ш И:

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.П.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx и Ц.П.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че “Б. И ПАРТНЬОРИ” ООД град София, ул.  xxxx  ,  xxxx  , БУЛСТАТ  xxxx  , НЯМА КАЧЕСТВОТО на длъжник и по отношение на него не съществува изпълняемо право на взискателите по изпълнително дело № 334/09 на ЧСИ Мая И..

 ОСЪЖДА М.П.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx и Ц.П.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx да заплати сумата от 30.50 лв. на “Б. и Партньори” ООД град София, представляващи разноски по делото.

 

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: