Р Е Ш Е Н И Е

                                       30.06.2010 година

                                       град Монтана

 

 В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на втори юни през две хиляди и десета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Т.И. и в присъствието на прокурора…. …..…, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр. д. № 559 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявеният иск е установителен и е с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК.

Ищецът ЗК “БЪЛГАРСКИ ИМОТИ” АД - град София, представлявано Р. И. Я. и К. М. поддържа в исковата молба, че на 14.04.2005 година в град Монтана, управлявайки лек автомобил “Опел Вектра” с ДК № xxxxxx – собственост на Т. Ц. И., поради необозначен с пътен знак участък и дълбока дупка в пътното платно за движение, Ц. И. Ц. самоосъществява ПТП с материални щети по управлявания от него автомобил. Твърди също така, че за случилото се е съставен протокол за ПТП № 601743 от 14.04.2005 година, в който изрично е отразено, че вината за произшествието е на Областно пътно управление – Монтана, респективно, че водачът на автомобила не е виновен. Ищецът заявява, че на 21.04.2005 година при него е постъпило искане от водача на увредения лек автомобил Ц. И. Ц. за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди по л. а. “Опел Вектра” с ДК № xxxxxx, тъй като между тях е сключена застраховка “Автокаско”, валидна за периода от 15.10.2004 година до 14.10.2005 година. Поддържа, че е образувана преписка по щета № 200509000300103031, като в опис – заключението на вещото лице подробно са описани увредените части, като е определено и обезщетение в размер на 185, 66 лева. Заявява, че тази сума е изплатена на собственика на увредения автомобил с РКО № 1485 от 22.04.2005 година. Твърди, че с изплащане на застрахователното обезщетение, същият встъпва в правата на своя застрахован срещу причинителя на вредите. С писмо поканил ответника да изпълни задължението си по възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, но такова плащане не било извършено и затова подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Твърди, че в резултат на това в Районен съд–Монтана било образувано частно гражданско дело № 81211/2009 година по описа на същия съд, като в резултат на постъпило възражение от страна на ответника е предявен настоящия иск. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Областно пътно управление – Монтана му дължи сумата от 185, 66 лева – представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

Ответникът ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ – Монтана, представлявано от Директора И. Ж. И. е представил в законоустановения срок писмен отговор на исковата молба, в който изразява своето становище за неоснователност на иска. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен, както и да му присъди направените по делото разноски.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:

Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал на основание чл. 410 ГПК заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което в Районен съд – Монтана е образувано ч. гр. д. № 1211/2009 година. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която в законоустановения срок, длъжникът – ответната страна по настоящото дело е подала възражение.

От твърденията в исковата молба се установява, че процесното ПТП е реализирано на 14.04.2005 година в град Монтана, при което е увреден лек автомобил марка “Опел Вектра” с ДК № xxxxxx, собственост на Т. Ц. И.. За това е съставен протокол за ПТП, от който не се установява произшествието да е посетено на място. В протокола е отразено, че участник 1 лек автомобил с ДК № xxxxxx се е движел по път ІІІ-112, км. 35+100 с посока на движение отсечката село Славотин – село Д-р Йосифово. Като мястото за настъпилото произшествие, посочено в протокола е различно от това, посочено в исковата молба. Съгласно чл. 19 ал. 1 от Закона за пътищата републиканските пътища се управляват от Агенция “Пътна инфраструктура “. В тежест на ищеца бе да установи, че Републикански път ІІІ-112, км. 35+100 попада в републиканската пътна мрежа на територията на област Монтана, която се управлява от ОПУ – Монтана, като специализирано звено на НАПИ. Доказателства в тази насока не бяха представени от ищеца по делото.

Съгласно чл. 3 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътищата, следва да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път. Според разпоредбата на чл. 167 ал. 1 от ЗдвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Според параграф 1, т. 19 от ППЗДвП “Препятствие на пътя” е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. С оглед на това, за да се приеме, че е налице противоправно поведение от страна на ответника, ищецът следваше да докаже, че именно ответната страна, респективно нейни служители, не са спазили някое от горепосочените разпоредби. В тежест на ищеца бе да установи наличието на дупка на път ІІІ-112, км. 35+100, което не бе сторено по делото. Нещо повече, от показанията на разпитания по делото свидетел Ч.Б.П., който е ръководител РПС и отговаря за процесния участък, се установява, че през 2005 година на път ІІІ-112, км. 35-100 не е имало дупка и поради това на този участък не е имало нужда от извършването на ремонт. При това положение се налага изводът, че не е налице един от елементите от фактическия състав на деликта. По делото не бе установено наличието на дупка върху пътя, която да е довела до възникналото ПТП. Единствено наличието на дупка по платното за движение би доказало бездействието на служителите на ОПУ – Монтана, което е противоправно. Ето защо съдът намира, че за конкретния случай ответникът, респективно негови служители не са нарушили някои от посочените по-горе разпоредби, за да се приеме, че е налице незаконосъобразно поведение от тяхна страна, поради което не би могло да се приеме, че е налице и деликт спрямо увреденото лице. А оттук съдът намира, че ответникът не следва и да заплаща на ищеца претендираната сума.

Предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК е установителен и цели да установи съществуване на вземания на кредитора–ищец в настоящото производство по отношение на длъжника – ответник в настоящото производство. От съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява по категоричен и безспорен начин, че от страна на ищеца не бе доказано наличието на всички елементи от фактическия състав на деликта, а именно: противоправно поведение от стана на ответната страна по делото; увреждане; причинна връзка между тях и вина, поради което не може да се приеме, че ответникът дължи на ищеца сумата, посочена в заповедта за изпълнение.

Ето защо исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Съобразно този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сумата от 100 лева - реализирани в настоящото производство разноски.

По горните съображения съдът

 

 Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ЗК “БЪЛГАРСКИ ИМОТИ” АД със седалище и адрес на управление град София, ж. к. ”Иван Вазов”, ул. ”Балша”, бл. 8, представлявано Р. И. Я. и К. М. против ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ – град Монтана, представлявано от Директора И. Ж. И. предявения установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК – да се признае за установено, че Областно пътно управление– Монтана дължи на ЗК “Български имоти” АД сумата от 185, 66 лева – представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА ЗК “БЪЛГАРСКИ ИМОТИ” АД със седалище и адрес на управление град София, ж. к. ”Иван Вазов”, ул. ”Балша”, бл. 8, представлявано Р. И. Я. и К. М. да заплати на ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ – град Монтана, представлявано от Директора И. Ж. И. сумата от 100 /сто/ лева - реализирани в производството разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                                              

 

                                      

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: