Р Е Ш Е Н И Е

 

 12.01.2010 година, Г. М.

 

 В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД Г. М., ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 28.12.2009 година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА

 

при секретаря Т. И. и с участието на прокурора .............................................................., като разгледа докладваното от съдия Ц. гражданско дело № 525 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството е по реда на чл.310 т., във връзка с чл.357 от Кодекса на труда.

 Предявени са в обективно съединение искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ; чл.225 ал.1 от КТ; чл.222 ал.1 от КТ; чл.156а от КТ, във връзка с чл.155 ал.5 от същия кодекс и чл.21 ал.1 от Наредбата за работното време, отпуските и Колективен трудов договор за С. на народната просвета и чл.86 ЗЗД.

 

 Ищецът инж. Б. И. И., ЕГН xxxxxxxxxx, xxx, сочи, че повече от 20 години е работил като учител по “Техническа механика и технология на материалите” в Професионална техническа гимназия “Ю. Гагарин” в Г. М.. След като отказал да подпише Допълнително споразумение № 405/16.10.2008 година, с което на основание чл.119 КТ работодателят му предложил да се съгласи да работни на непълно работно време – 4 часа и 24 минути, за неопределено време, с основно месечно трудово възнаграждение 259 лв., същия ден веднага му връчил заповед № 407/16.10.2008 година, с която спрял работата му като учител и обявил престой, считано от 20.10.2008 година до 07.11.2008 година вкл., последвано от още четири броя заповеди с еднакво съдържание.

 Подал молба в РС М. за обезпечение на бъдещ иск чрез спиране изпълнението на Заповеди № 489/19.11.2008 година и № 505/01.12.2008 година на директора на училището, но по образуваното ч. гр. д. № 1258 по описа на МРС за 2008 година молбата му е оставена без уважение.

 Явил се на работа, но директорът не му позволил да влиза в учебните часове. Това продължило до 16.09.2009 година, когато със Заповед № 1 от 16.09.2009 година на директора инж. С. К. е прекратен трудовия му договор, на основание чл.328 ал.1 т.4 от КТ, и спиране на работа, обявено със заповед № 407/16.10.2008 година и продължено със заповеди № 489/19.11.2008 година; заповед № 144 от 01.06.2009 година и заповед № 204/04.09.2009 година.

 До издаване на първата заповед за спиране на работата му като учител на 16.10.2008 година и обявяване на престой, работодателят му бил възложил, разпределил и водил 360 часа годишно /при норматив 648 часа/ уроци по техническа механика и материалознание във всички девети и десети класове в гимназията. Изпълнявал и други функции / напр. участие в педагогически съвети, родителски срещи, срещи с учениците и др. /

 Трудоустроен е с Експертно решение на ТЕЛК № 2634 от 22.11.2007 година с 81 % трайно намалена работоспособност. Председател е на Синдикалното дружество на НУС в гимназията. След издаването на заповедта, по времето на всички обявени спирания и престой и с останалите още четири броя заповеди, водените от него часове продължили и били възложени на други учители като лекторски часове / с изключение само за периода 04.09.2009 до 15.09.2009 година, когато няма учебен процес/. Счита, че с описаните в заповедта за уволнението му заповеди за спиране и престой не е налице спиране на работата на работодателя, на училището и заповедта по чл.328 ал.1 т.4 от КТ е незаконосъобразна.

 Освен че не е имало спиране на работата на работодателя, респективно училището, спирането на работа не е продължило повече от 15 работни дни.

 Изтъква и други доводи за незаконосъобразността на уволнителната заповед, още повече, че е продължавал да работи по трудово правоотношение и преди уволнението си се съгласил да сключи допълнително споразумение за изменение на трудовия му договор, като подал изрично заявление за съгласие да работи на намален норматив и намалено работно време. Сочи, че се цели заобикаляне на закона по чл.333 КТ, подбора по чл.329 ал.1 от КТ, тъй като действителното основание за уволнението е друго – видно от заповедите, основанието им е “невъзможността да бъдат осигурени часове за допълване на норматива”, което сочи на намаляване обема на работа, довеждащо и до съкращение в щата, които са различни, самостоятелни основания за уволнение. При тези основания обаче ще се ползва от закрилата по чл.333 КТ, но не и при спиране на работата.

 През лятото на тази година – на 03.08.и на 19.08.2009 година подал молба да ползва платен годишен отпуск за минали години, както и полагаемия му се отпуск като синдикален деец по чл.159 от КТ, който съгласно сключения в училището КТД възлиза на 10 дни годишно. В законния срок подал декларация / на 19.10.2009 година/, че е останал без работа поради уволнението и помолил да му се изплати обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ. Работодателят не му разрешил да ползва отпуск, нито му изплатил полагащите се заплащания и обезщетения.

 Моли съда да постанови решение, с което: признае уволнението му със Заповед № 1 от 16.09.2009 година на директора на Професионална техническа гимназия “Ю. Гагарин” Г. М. за незаконна и го отмени; да бъде възстановен на предишната работа – учител по техническа механика и технология на материалите; да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, в продължение на шест месеца по 611 лв. месечно; да бъде осъден ответника за му заплати обезщетение на основание чл.222 ал.1 от КТ за времето, през което е останал без работа /от 16.09.2009 година до 16.10.2009 година/ в размер на 611 лв. ; да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение в размер на полагащото му се възнаграждение, на основание чл.156а КТ като синдикален деец сумата от 290.95 лв. / за неразрешен и неизползван отпуск от 10 дни за последната година, ведно със законните последици от това – законната лихва за забава на основание чл.86 ЗЗД върху всички посочени по горе суми, считано от датата на завеждане на делото до окончателното им изплащане, както и направените разноски по водене на делото.

 Ответникът Професионална техническа гимназия “Ю. Гагарин” Г. М., представлявана от инж. С. К. – директор, чрез процесуалните си представители адв. С. М. Л. и адв. К. А. К., САК, представят отговор, съгласно изискването на закона в предвидения срок.

 С него сочат, че исковете са допустими, но се неоснователни.

 С издаването на заповед за престой не е нарушено трудовото законодателство. Съгласно Списък – образец 1 и щатно разписание се установява, че при утвърденото ново щатно разписание за учебната 2008/2009 година са намалили броя на работните места в ответното училище общо с 22 броя, поради намаляване броя на учениците. През учебната година нормативите учебни часове са намалели от 10 на 4, 6 часа. Промяната, намаляването на броя на учебните часове е свързана преди всичко с намаляването на учениците в различните паралелки. Всички учители с полувисше образование, работещи до момента в училището са съкратени. Част от учителите са преминали на непълно работно време от четири часа, за да запазят заетостта си. Поради причината, че ответникът не е бил в състояние да осигури заетост на служителя Б. И., е издал заповед, с която е обявил престой. Часовете за предметите, които е преподавал Б. И. не са били достатъчни, за да бъде изпълнен норматива, изискуем за получаване на трудово възнаграждение и осигуряване на работа. Сочат, че ищецът, по отношение на който е обявен престой се ползва със закрила по чл.333 от КТ и на доверителят им не е дадено разрешение за прекратяване на трудовия договор поради съкращение в щата. На ищеца е било предложено да премине на непълно работно време от четири часа, за да запази заетостта си, но предложението не е било прието. Освен това при прекратяване на трудовия договор на основание чл.328 ал.1 т.4 от КТ не е необходимо да бъде извършен предварителен подбор.

 Сочени са аргументи в подкрепа обявения престой и невъзможността от страна на работодателя да осигури минимална задължителна норма на преподавателска дейност. А това, че по време на престоя ищецът е участвал в педагогически съвети, срещи с учители и ученици – това не му е възлагано от работодателя, а е било по самоинициатива на учителя.

 Предявеният иск по чл.86 ЗЗД е неоснователен, тъй като не са налице предпоставките за неговото уважаване.

 Не оспорват Заповед № 91 от 26.03.2009 година; експертно решение, копие – извлечение от трудовата книжка, допълнително споразумение към трудов спор, предложение вх. № 861 от 07.09.2009 година; по отношение на всички останали искания – противопоставят се, както за въпросите към експертизата / с изключение на един/, за събиране на гласни доказателства, за непредставяне на частно гражданското дело и за личното трудово досие.

 Доказателствата по делото са писмени и гласни.

 Изискани са и приложени Личното трудово досие на ищеца и Частно гражданско дело № 1258 по описа за 2008 година на Районен съд М..

 Допусната е и назначена съдебно – икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице И. В., приета от съда и оспорена от пълномощниците на страните досежно вписаните правни изводи от вещото лице.

 Прекратено е производството по делото, след отказ за част от спорното право от страна на ищеца, касаеща претенцията по чл.222 ал.1 от КТ за сумата от 611.00 лв.

 Определението за прекратяване на делото по отношение на тази претенция е влязло в сила от 05.01.2010 година.

 Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, доводите на страните, съобрази се с констатациите на съдебно-икономическата експертиза и на основание чл.315 и чл.316 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:

 

 По допустимостта на исковете:

 

 Не се спори между страните, че е съществувало валидно сключено трудово правоотношение, за периода от 03.10.1988 година, променяно през годините, за което са подписвани допълнителни споразумения, до прекратяването на трудовия договор, със Заповед № 1 от 16.09.2009 година, на основание чл.328 ал.1 т.4 от КТ, във връзка с чл.326 ал.2 от КТ и спиране на работа, обявено със заповед № 407/16.10.2008 година и продължено със заповеди № 489/19.11.2008 година; заповед № 144/01.06.2009 година и заповед № 204/04.09.2009 година, издадена от директора на ПТГ “Ю. Гагарин” М. инж. С. К., т. е. установена е както активната, така и пасивна процесуална легитимация на участващите в производството страни, а и исковата молба е подадена в преклузивния срок, определен в чл.358 ал.1 т.2 от КТ / датата на прекратяване на трудовия договор е 16.09.2009 година и връчването на заповедта е със същата дата, а депозираната искова молба е от 11.11.2009 година, т. е. в двумесечния срок/ и предявените искове са допустими.

 Ищецът е заемал длъжност в Професионална Техническа Гимназия “Ю. Гагарин” Г. М. като “учител по техническа механика и технология на материалите”.

 Спорен е въпросът: Издадената заповед за прекратяване на трудовия договор с ищеца на цитираното основание в КТ законосъобразна ли е, което като последица касае всички останали претенции.

 При разглеждането на трудовите спорове доказателствената тежест, касаеща исковото производство е изместена и в тежест на работодателя е да установи законосъобразността на заповедта за прекратяване на трудовия договор.

 

 По основателността на исковете:

 

 Предявеният иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ е основателен и мотивите са следните:

 Приетото разбиране в съдебната доктрина касаещо “спиране на работата” означава временно преустановяване дейността на предприятието. То може да засяга както цялото предприятие, така и отделно негово поделение или звено. Причините за спирането на работа по т.4 на чл.328 ал.1 от КТ са организационно-технически. Без значение е тяхната конкретна проява: недостиг на материали, електроенергия, суровини, повреди на машини, липса на пазар за произведена продукция и др., за срок от 15 дни /календарни/.

 Това тълкуване в никакъв случай не би могло да бъде отнесено и приложено за спецификата на учебната дейност.

 Съдът приема доводите на ответника в насока, че престоят е правно регламентирана форма, в случаите, когато работодателят изпитва затруднения да осигури заетост на всички или част от своите служители и е израз на автономия и не подлежи на преценка, както и че в настоящия случай е налице невъзможност от страна на работодателя да осигури минималната задължителна норма на преподавателската дейност. Действително тази дейност не е абстрактна и зависи от броя на учениците, респективно класовете в едно учебно заведение, въз основа на които даден учител би могъл да положи задължителен брой часове преподавателска работа.

 От заключението на вещото лице, което съда възприема изцяло, като дадено компетентно, обективно, обстойно и без да е заинтересовано от изхода по делото, са представени данни, касаещи броя на учениците от учебните 2006/2007 до 2009/2010 година, от които недвусмислено се установява, че ако през първата от посочените учебни години броя на учениците е бил 478, а общия брой на педагогически и непедагогически персонал – 73, то през учебната 2008/2009 г. учениците са 315, при педагогически персонал 37; 2009/2010 година учениците са вече 229, а учителите – 26.

 Съда не възприема доводите и разбирането на пълномощниците на ответника за възможността, при определени обстоятелства работодателя да обяви престой, тъй като е регламентирано в Кодекса на труда и издаването на такава заповед по никакъв начин не е свързано със задължението, което той има по чл.127 ал.1 т.1 и т.2 от КТ, тъй като този престой следва е ДЕЙСТВИТЕЛЕН.

 Необходимо е спирането на работата в продължение на повече от 15 дни реално да е продължило, тези повече от 15 дни на спиране на работата да са изтекли фактически и през тях учителят да е бил в престой.

 В конкретния случай престоят не е такъв и докладчика по делото счита, че не би следвало това да послужи като основание за прекратяване на трудовия договор с ищеца.

 На първо място – реален престой не е установен.

 Не се спори между страните, че след отказа на ищеца по направеното предложение от ответника за промяна в трудовото правоотношение на основание чл.119 от КТ да премине на непълен работен ден, е издадена първата заповед за спиране на работа от работодателя, № 407 от 16.10.2008 година, като е обявен престой, считано от 20.10.2008 г. до 07.11.2008 г. Прави впечатление, че по всички издавани заповеди с обявяване спиране на работата ответникът е задължавал ищеца по време на престоя да се явява ежедневно от 8.00 ч. До 16.30 часа в Учителската стая на училището, и след приключване на престоя е задължаван да се яви на работа на съответните дати.

 От данните по заключението на вещото лице е установено по безспорен начин, че в периодите на спиране на работа на ищеца по всички издавани заповеди № № 407/16.10.2008 г. ; 489/19.11.2008 г. ; 144/01.06.2009 година и 204/04.09.2009 година, учебните часове, включени в норматива за ищеца са вписани за учебната 2008/2009 година в размер на 360 часа и поради неподписване на допълнителното споразумение от октомври 2008 година от негова страна, същите са възложени на други учители, които са изпълнили норматива от часове по предметите, които е следвало да преподава ищеца през учебната 2008 до приключване на месец юни 2009 година. Налице са и данни, за реално преподададени от него часове в периода 17.09.2008 година до 17.10.2008 година по учебни предмети “Материалознание” и “Техническа механика”, които са 70 часа.

 Установено е по безспорен начин и обстоятелството, че за периодите на обявявано спиране на работа от ответника, съответно по Заповед № 407/16.10.2008 година, за времето от 20.10.2008 до 07.11.2008 година, ищецът е бил в отпуск по болест от 19.10.2008 до 19.11.2008 г. ; за периода на втората заповед № 489/19.11.2008 г. – 19.11.2008 г. – 09.12.2008 г. с обявен престой – отпускът за временна нетрудоспособност е от 24.11.2008 г. до 01.12.2008 година; по заповед № 505/01.12.2008 г. престоят е в периода 01.12.2008 г. – 16.12.2008 г., а отпускът по болест е от 03.12.2008 г. до 12.01.2009 г. ; по Заповед № 144/01.06.2009 година престоят е от 01.06.до 17.07.2009 година и по Заповед № 204/04.09.2009 година престоят е от 04.09.до 15.09.2009 година, , през което време от 12.01.2009 година до 04.09.2009 година са представени болнични листове от ищеца за временната му нетрудоспособност. Установено е също така, че по последната заповед за обявен престой и спиране на работа, а именно от 04.09.до 15.09.2009 година не са провеждани учебни занятия с ученици от дневна форма на обучение в училището, тъй като е общоизвестен факта, че официалното откриване на всяка учебна година в страната се извършва на 15 септември – т. е. по отношение на последната заповед няма фактически как да е осъществен този престой, с оглед началото на учебната година.

 От установяването на тези обстоятелства може да се направи единствено възможния извод, че ищецът не е могъл да бъде в престой по обявяваното спиране на работа, тъй като не е имал обективната възможност да извършва своята преподавателска дейност поради здравословни причини, за което са представени безспорни доказателства – болничните листове, приложени по делото от л.152 до л.164, а и не са оспорени от ответника. Реален престой и спиране на работа не е установен по безспорен и категоричен начин.

 Не без значение е и факта, че часовете, които е следвало да бъдат преподавани от ищеца, са разпределени на други учители и те реално за ги извършили, т. е. не е установено, че действително предмета, по които е следвало да обучава ученици ищеца е изключен изцяло от учебната програма по обявените периоди на спиране на работа, имало е норматив, който е изпълнен от други учители и по разбиране на докладчика, така обявения “престой” от ответника не е реален за ищеца за повече от 15 календарни дни и не може да бъде приет като такъв, още повече, че не е извършвана промяна в Списък – Образец 1 за учебната 2008/2009 година.

 Съгласно чл.147 от ППЗНП, директорите на училищата изготвят и утвърждават длъжностните разписания на персонала и утвърждават поименното разписание на длъжностите. Тези правомощия обаче те имат след съгласуване на списък образец № 1 с Регионалните инспекторати по О.. В случая не се спори, че списък-образец 1 е утвърден от директора на училището на 30.09.2008 г., след съответното съгласуване с Началника на РИО - гр. М.. Съгласно чл.10 от Наредба № 3 от 18.02.2008г. за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в С. на Народната просвета, преподавателската работа на педагогическите кадри в училищата се планира през месец юни в списък - образец 1 и се утвърждава от директора не по-късно от 30.09, след съгласуване с Началника на Инспектората по О.. В случая обаче по делото се установи, че такъв списък-образец 1 е изготвен и утвърден през месец септември, а за учебната 2009/2010 година такъв не е представен Приложено е само Поименно щатно разписание на длъжностите и работните заплати при ПТГ “Ю. Гагарин” М., в сила от 15.09.2009 година, без да е положен подпис от работодателя за утвърждаването му и в което не фигурира ищеца/ предвид датата на издадената заповед – 16.09.2009 година/. Съгласно чл.12, ал.3 от Наредба № 3, промени в числеността на педагогическия персонал може да се извършва по време на цялата учебна година, но при условията на чл.10, които означават отново изготвяне на списък-образец 1.Със списък-образец 1 се определят броя на паралелките в зависимост от броя на учениците, броя на преподавателите по различните учебни дисциплини, както и квалификацията им и други.

 Съдът счита, при така ангажираните доказателства по делото, че е налице намаляване обема на работа в училището и издаването на оспорваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е провокирано от невъзможността да се приложат основания, касаещи съкращаване в щата по т.2 от чл.328 ал.1 КТ или по т.3 – при намаляване обема на работа, тъй като е установено безспорно, че ищецът е с намалена трудоспособност 81%, сочена в Експертно решение № 2634 от 22.11.2007 година на ТЕЛК при МБАЛ “Д-р С. И. ”xxx за срок от две години – до 01.11.2009 година, а така също и е Председател на синдикалното дружество на НУС в ПТГ “Ю. Гагарин”, предвид които съда споделя разбирането на ответника, че при прекратяването на трудов договор на основание чл.328 ал.1 т.4 от КТ за работодателя не съществува задължение да поиска предварително мнение на ТЕЛК; писмено разрешение от синдикален орган и Инспекция по труда за прекратяване на трудовия договор с ищеца, тъй като при хипотезите за съкращаване в щата и намаляване обема на работа, работникът или служителят се ползва със специалната закрила при уволнение, предвидена в чл.333 КТ.

 Не на последно място като обстоятелство, касаещо неоснователността на издадената заповед за прекратяване на трудовия договор е и Предложението, вх. № 861 от 07.09.2009 година, направено от ищеца към ответника, с което изразява готовността си да се извърши промяна в трудовото му правоотношение, касаеща режим на непълна заетост за учебната 2009/2010 година, л.13, 14 от делото.

 Всичко това обуславя единствено възможния извод, че Заповед № 1 от 16.09.2009 година, с която е прекратен трудовия договор с ищеца на отразеното в нея основание, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена като такава.

 Предвид приемането на горното, се явяват основателни и исковете за възстановяване на работа за наеманата преди уволнението длъжност и за изплащане обезщетение за принудителна безработица по повод незаконното уволнение.

 Съдът счита, че са ангажирани доказателства досежно незаемането на длъжност от страна на ищеца след уволнението му и не реализиране на доходи по трудови и граждански договори, предвид представената служебна бележка от Бюро по труда М. за регистрирането му като безработен; подписана под страх от наказателна отговорност декларация за липса на каквито и да било доходи след 16.09.2009 година до 28.12.2009 година и направената констатация от трудовата книжка на ищеца.

 Пълният отработен от него месец преди уволнението, който служи за определяне на дължимото обезщетение е месец септември 2008 година и размерът на начисленото брутно трудово възнаграждение е от 611.00 лв., което за трите месеца след прекратяване на трудовия договор /за първият месец е оттеглена претенцията, касаеща обезщетението по чл.222 ал.1 КТ/, възлиза на общ размер от 1222 лв., каквато и е претенцията на ищеца и следва да бъде уважена изцяло.

 По отношение искането за изплащане обезщетение за неползван платен годишен отпуск от ищеца в качеството му на синдикален деец, като председател на синдикалното дружество в училището, съобразено с разпоредбата на чл.159 ал.3 и ал.4 от КТ, предвид установяването, че същия е подавал съответно молби до работодателя си за това – на 03.08 и на 19.08.2009 година/ предвид възможността сам да определя времето за ползването на такъв отпуск, а и същия е извън времето на учебната година/, както и че този отпуск не може да бъде отлаган за следваща календарна година, а е безспорно, че за календарната 2009 година такъв отпуск не е ползван, то се явява основателен и иска, предявен по чл.156 а от КТ в претендирания размер за 10 дни.

 Като акцесорен се явява и иска по чл.86 ЗЗД, с оглед уважаването на главния иск и за изплащане дължимо обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение от датата на подаване на исковата молба.

 При този изход на делото, в тежест на ответника са и направените от ищеца разноски.

 Водим от горното, съдът

 

 Р Е Ш И:

 

 ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА ЗАПОВЕД № 1 от 16.09.2009 година на Директора на ПТГ ” Ю. Гагарин” Г. М., инж. С. К., с която на основание чл.328 ал.1 т.4 от КТ, във връзка с чл.326 ал.2 от КТ и спиране на работа, обявено със заповед № 407/16.10.2008 г. и продължено със заповеди № 489/19.11.2008 г., заповед № 144/01.06.2009 г. и заповед № 205/04.09.2009 година е прекратен трудовия договор на Б. И. И., ЕГН xxxxxxxxxx, на длъжност “учител по техническа механика и технология на материалите” в Професионална техническа гимназия “Ю. Гагарин” Г. М., считано от 16.09.2009 година, поради спиране на работата продължило повече от 15 работни дни в периода 20.10.2008 година до 15.09.2009 година, включително и невъзможност да бъдат осигурени часове за допълване на норматива до 100% в направление “Машиностроене” в паралелките на училището, а също така и поради нежеланието на учителя да работи на 50% от норматива, отразено чрез отказ да подпише допълнително споразумение № 405/16.10.2008 година;

 ВЪЗСТАНОВЯВА Б. И. И., ЕГН xxxxxxxxxx на заеманата преди уволнението длъжност “учител по техническа механика и технология на материалите” в Професионална Техническа Гимназия “Ю. Гагарин” Г. М. ;

 ОСЪЖДА ПРОФЕСИОНАЛНА ТЕХНИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ “Ю. ГАГАРИН” Г. М. да ЗАПЛАТИ на Б. И. И., ЕГН xxxxxxxxxx, xxx, следните суми:

- 1222 лв., представляващи обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.11.2009 година до окончателното издължаване;

- 290.95 лв., представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в качеството му на синдикален деец за календарната 2009 година, ведно със законната лихва, считано от 11.11.2009 година до окончателното издължаване;

- 240.00 лв. за направените разноски по изплатен адвокатски хонорар.

 

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд М., в двуседмичен срок за страните, който тече от 12.01.2009 година.

 

 

 

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: