РЕШЕНИЕ

гр. МОНТАНА,

22.06.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на двадесет и седми април през два хиляди и десета година, в следния състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТКОВ

при секретаря Т.И., като разгледа докладваното от съдията ПЕТКОВ гражданско дело № 70460 по описа за 2009 година и за да се произнесе, СЪДЪТ взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 357 КТ. Исковете са осъдителни и с правно основание чл. 128 КТ и чл. 86 ЗЗД.

Ищцата инж. З.Н.П. xxx исковата си молба, че на 23.03.2009г. сключила трудов договор с ответното дружество на основание чл. 67, ал. 1, т. 2 КТ и във вр. с чл. 70, ал. 1 КТ със срок за изпитание шест месеца, като била назначена на длъжността “Заместник-директор Производство”с основно месечно трудово възнаграждение 2800 лева. Твърди също така, че на 10.04.2009г. по нейна молби било сключено допълнително споразумение към трудовия договор по силата на което, считано от 13.04.2009г. длъжността се променя от“Заместник директор Производство” в “Специалист ДПП и ХАССП” с основно месечно трудово възнаграждение 1200 лева. На посочените длъжности работила в ответното дружество три месеца и шестнадесет дни, като със заповед № 43/9.07. 2009г. била освободена от работа и трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Ищцата твърди, че не е изплатено трудовото й възнаграждение за времето от 1.06.2009г. до 9.07. 2009г. и въпреки многобройните й искания за изпълнение на това задължение на ответника, последният отказал да стори това, поради което ищцата е подала настоящия иск.

По същество ищцата моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да й заплати полагащото й се трудово възнаграждение за посочения исков период в размер на 1565 лева, ведно с “лихвата върху тази сума от деня на прекратяването на трудовото правоотношение” и направените разноски по делото.

            Ответникът “УНИМЕС” АД – гр. МОНТАНА, “Нова промишлена зона”, ЕИК  xxxx   чрез своя законен представител Б. Д. С. – Изпълнителен директор на дружеството не признава иска. Оспорва същия по основание и размер, твърдейки, че 9.07.2009г. ищцата е подала молба за освобождаване от работа без да предизвести дружеството, поради което и на основание чл. 71, ал. 1 КТ работодателят издал съответната заповед за прекратяване на трудовия договор на посоченото основание, при което разпоредил за неспазеното предизвестие да й бъде удържано брутното трудово възнаграждение за един месец. В тази връзка ответникът поддържа, че не дължи на ищцата въпросната сума претендирана с исковата молба и по същество моли съда с постановеното по делото решение да отхвърли така предявения иск, като неоснователен.

            ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са писмени. Изслушано и прието е заключение на вещо лице.

СЪДЪТ, като прецени всичките доказателства по делото и доводите на страните според своето вътрешно убеждение (чл. 12 ГПК), съобразявайки и разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното:

            Не се спори между страните по делото, а и събраните доказателства убедително потвърждават, че ищцата на 23.03.2009г. между ответното дружество “УНИМЕС” АД – гр. МОНТАНА от една страна и инж. З.Н. П. – от друга е бил сключен трудов договор № 37 от същата дата (л. 3) по силата на който ищцата е назначена на работа при ответника на длъжност “Заместник директор Производство”, НКПД 1222-6001. Впоследствие е сключено допълнително споразумение № 12/10.04.2009г. с което се променя заеманата от ищцата длъжност на “Специалист ДПП и ХАССП”, НКПД 3439-6027 и съответно е редуцирано уговореното основно месечно трудово възнаграждение от 2800 – на 1200 лева (л. 4). Безспорно е също така, че трудовият договор между страните е бил сключен със срок на изпитване от шест месеца в полза на работодателя – чл. 70, ал. 1 КТ във вр. с чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, т. е. след изтичането на изпитателния срок и в случай че не бъде междувременно прекратен от някоя от страните, трудовият договор е следвало да се смята за сключен за неопределено време – чл. 71, ал. 2 КТ.

            Със заповед № 43/9.07.2009г., издадена от работодателя в рамките на срока за изпитване е било прекратено трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 71, ал. 1 КТ. В същата заповед (л. 5) работодателят е разпоредил да се удържи брутното трудово възнаграждение на ищцата за един месец, като обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ (за неспазено предизвестие. ). В действителност, претенцията на ищцата визира именно това разпореждане на работодателя, тъй като е извън всякакво съмнение, че въпросното месечно брутно трудово възнаграждение не е изплатено от работодателя. В тази връзка

като спорен по делото се очертава въпросът има ли работодателят право на обезщетение за неспазен

срок на предизвестие съгласно чл. 220, ал. 1 КТ, на която той се е позовал. Заедно с писмения си отговор по чл. 131 ГПК ответникът е представил като доказателствено средство молба от ищцата за освобождаване от длъжност, адресирана до Изп. директор на ответното дружество. Върху тази молба (заверено фотокопие – на л. 11) има поставена утвърдителна резолюция на работодателя (с неособено четлив почерк), с указание да се удържи една заплата (на ищцата) като обезщетение...

            С оглед пълното изясняване на делото от фактическа страна е назначена съдебноикономическа експертиза, която даде заключение (19-20), неоспорено от никоя от страна и възприето от съда, като обективно и компетентно дадено и от което заключение се установява следното:

За исковия период (1.06.2009г. – 9.07.2009г. ) на ищцата е било начислено по ведомост брутно трудово възнаграждение, направени са законовите удръжки и са начислени чистите суми за получаване, както следва:

-за м. юни 2009г. – 1041.93 лева, след това коригирани на 891.93 лева;

-за м. юли 2009г. – 135.26 лева.

ОБЩО: 1027.19 лева.

Според заключението, горните суми не са изплатени на ищцата, а са удържани на основание чл. 220, ал. 1 КТ. Със същата цел, за м. юли 2009г. също е извършена корекция (в смисъл намаление) на трудовото възнаграждение на ищцата, като според вещото лице ако не се вземат предвид въпросните корекции, то полагащото се трудово правоотношение на ищцата би следвало да бъде съответно:

-за м. юни 2009г. – 1041.93 лева, след това коригирани на 1041.93 лева;

-за м. юли 2009г. – 428.26 лева.

ОБЩО: 1470.19 лева.

            По делото не са налице доказателства, от които да се установява наличието на друго основание, на което са правени удръжки от възнаграждението на ищцата, освен разпореденото от работодателя обезщетение за неспазен срок на предизвестие.

По силата на чл. 128 КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Касае се за основно задължение на работодателя като насрещна престация срещу положения труд от работника или служителя, който труд по силата на чл. 242 КТ е възмезден. Трудовото възнаграждение следва да се изплаща от работодателя всеки месец, доколко не е уговорено друго – чл. 270, ал. 2 КТ.

                Съгласно чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Предизвестената страна също може да прекрати трудовото правоотношение преди изтичането на срока на предизвестието, като в такъв случай и на основание чл. 220, ал. 2 КТ тя дължи на другата страна обезщетение в размер брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

            В конкретния случай ответникът е прекратил трудовия договор на ищцата в изпитателния срок на основание чл. 71, ал. 1 КТ, по силата на която норма страната в чиято полза е уговорен срокът за изпитване може да прекрати трудовия договор без предизвестие. Граматическото и логическото тълкуване на горецитираните разпоредби от закона несъмнено сочи, че обезщетението по чл. 220 КТ (за неспазен срок на предизвестие) може да бъде обосновано претендирано от заинтересованата страна само в случаите на чл. 328, ал. 1, т. т. 1-12 и ал. 2 КТ, т. е. само при прекратяване на трудовия договор... с предизвестие. Следователно, обезщетението по чл. 220 КТ не са дължи във всички останали хипотези предвидени в закона относно прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие, а именно по чл. 325, т. т. 1-12 (общите основания), както и по чл. 326, 327 и 330 КТ, а така също и при прилагане на специалното основание по чл. 71, ал. 1 КТ относно трудовия договор, сключен със срок за изпитване, който по силата на цитирания по-горе чл. 71, ал. 1 КТ може да бъде прекратен без предизвестие преди изтичането на изпитателния срок, какъвто е и настоящия случай.

            Предвид гореизложеното съдът намира, че ответникът неоснователно е удържал и съответно не е изплатил следващото се на ищцата трудово възнаграждение, тъй като основанието за прекратяване на трудовия договор, на което се е позовал в случая (чл. 71, ал. 1 КТ) изключва претенцията по чл. 220 КТ, тъй като тя предпоставя уволнението да е извършено на някое от основанията, посочени в чл. 328, ал. 1, т. т. 1-12 и ал. 2 КТ и които уреждат прекратяването на трудов договор с предизвестие. Само при това положение може обосновано и законосъобразно да се претендира въпросното обезщетение (за неспазен срок на предизвестието) и то при положение, че трудовият договор е бил прекратен в срока на предизвестието–хипотеза, която обстоятелствата по делото категорично изключват и този факт е извън всякакво съмнение.

            Ето защо и предвид гореизложеното, а так също вземайки предвид, че в настоящия случай не са налице доказателства за законни удръжки от полагащото се на ищцата трудово възнаграждение, съдът намира предявения иск за основателен и доказан до размера установен в заключението на вещото лице, а именно сумата 1470.19 лева, представляваща дължимото от ответника трудово възнаграждение на ищцата за периода от 1.06. 2009г. до 9.07.2009г. (1041.93 + 428.26), ведно със следващата се мораторна лихва (обезщетение за забава по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД) за периода от 9.07.2009г. до 2.10.2009г. в размер на 40.96 лева (според заключението на съдебната експертиза) и законната лихва върху главницата на вземането за трудово възнаграждение, считано от 2.10.2009г. (датата на предявяване на иска) до окончателното изплащане на сумата.

ПРИ ТОЗИ ИЗХОД НА ДЕЛОТО и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. с чл. 359 КТ ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд – Монтана държавна такса в размер на 60.45 лева съразмерно с уважената част от иска, както и сумата 75.00 лева разноски за съдебната експертиза, а така също и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи и следва да заплати на ищцата и сумата 241.40 лева разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.

Мотивиран от гореизложеното СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА “УНИМЕС” АД – гр. МОНТАНА, “Нова промишлена зона”, ЕИК  xxxx   ДА ЗАПЛАТИ на З.Н.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата 1470.19 лева (хиляда четиристотин и седемдесет лева и деветнадесет стотинки) главница, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 1.06.2009г. до 9.07. 2009г., както и сумата 40.96 лева (четиридесет лева деветдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за забава (мораторна лихва), а така също и сумата 241.40 лева (двеста четиридесет и един лева и четиридесет стотинки) разноски по делото, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 2.10.2009г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част–за разликата до претендирания размер от общо 1565.00 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА “УНИМЕС” АД – гр. МОНТАНА, “Нова промишлена зона”, ЕИК  xxxx   ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА държавна такса в размер на 60.45 лева (шестдесет лева четиридесет и пет стотинки), както и направените по делото разноски за съдебна експертиза в размер на 75.00 лева (седемдесет и пет лева и нула стотинки), а така също и 5.00 лева (пет лева и нула стотинки) държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД–МОНТАНА в двуседмичен срок от съобщението.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: