Р Е Ш Е Н И Е

 

 гр. Монтана 29.06.2010г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД-МОНТАНА, пети граждански състав, в открито заседание на 01.06.2010г. в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ П.

 

при секретаря Т.Ц., като разгледа докладваното от съдия П. xxx по описа за 2009г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 Искът е за сумата 395, 79 лв., с пр. осн. 422 ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 107 ЗЕ, обективно съединен с иск за сумата 21, 47 лв, с пр. осн. чл. 86 от ЗЗД.

 Ищецът- “ЧЕЗ Електро България” АД, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, ул. Г. С. Раковски-140, чрез пълномощниците си И. Я. К. и/или Н. Б. Н. от САК, твърди в подадената до съда искова молба, че с ответникът са се намирали в облигационни правоотношения, които се регулират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на дружеството. Съгласно тях е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода 05.04.2008г. до 23.09.2008г. на абоната- ответника по делото. Последният не е изпълнил задължението си да я заплати по издадените данъчни фактури, подробно описани в исковата молба със съответен №, дата и стойност. Поради липса на плащане е подал на осн. чл. 410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на която съдът е постановил такава. Срещу тази заповед в законоустановения срок длъжникът е подал възражение, което счита за неоснователно. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумите по издадената Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 124/ 2009г. на МРС: 395, 79 лв- общ размер на главница по посочените фактури; сумата 21, 47 лв- законна лихва за забава, считано от 22.07.2008г. до 15.01.2009 г. /датата на издаване на справката- извлечение/; законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение-12.02.2009 г. до окончателното й изплащане, както и разноските в заповедното и настоящето производство - по представен списък съгл. чл. 80 от ГПК.

 Ответникът- К.Т.П. не е подал писмен отговор съобр. чл. 131 от ГПК. Назначеният по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК негов особен представител- адвокат М.К. изразява становище за основателност на главния иск съобразно заключението на вещото лице, а претенцията за лихви и разноски- за неоснователна.

 Доказателствата са писмени. Изслушано е заключение на съдебно- икономическа експертиза.

 Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобр. чл. 235 от ГПК приема следното:

 Между страните е безспорно и от приложеното ч. гр. д. № 124 по описа за 2009г. на Районен съд гр. Монтана се установява, че ищецът- “ЧЕЗ Електро България” АД на 12.02.2009г. е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с посочен в същото длъжник- К.Т.П. /ответник по настоящето дело/. В издадената на 16.02.2009г. Заповед за изпълнение на парично задължение е разпоредено длъжникът да заплати на дружеството- заявител сумата 395, 79 лв- главница за изразходвана, но незаплатена електрическа енергия за периода 05.04.2008г. до 23.09.2008г., която му е била доставена от дружеството като негов абонат с ИТН 3002492295, както и сумата 21, 47 лв- мораторна лихва за периода от 22.07.2008г. до 15.01.2009 г., сумата 83, 00 лв- разноски по делото и законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2009г. до окончателното й изплащане. Съобщение с приложената Заповед, образец от възражение по чл. 414 ГПК и указания е връчена на длъжника на 09.07.2009г. Срещу тази заповед в законоустановения срок длъжникът е подал възражение- връчения му образец.

 След указания от съда в заповедното производство до Заявителят, последният е подал своевременно исковата си молба по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК с оглед на което същата е допустима. Разгледана по същество съдът я намира за основателна по следните съображения:

 Между страните няма спор и от заключението на назначеното вещо лице И.А. се установява, че в счетоводството на ищеца са отразени / осчетоводени/ като задължение на ответника представените с исковата молба данъчни фактури. В счетоводството на ищеца има открита партида на името на ответника К.Т.П., по която се отразява извършеното снабдяване с ел. енергия за процесния период от време. Има отразявани предходни плащания, но не е извършвано плащане по описаните фактури, предмет на исковата молба. Общият размер на дължимите суми по откритата партида на ответника с ИТН 3002492295 за снабдяване с ел. енергия от ищеца е 242, 62лв. по посочените данъчни фактури. Вещото лице е констатирало, че в счетоводството на ищеца през м. 01.2010г. са издадени и осчетоводени ДКИ за м. 06.2008г. и м. 09.2008 г., с които се намалява задължението на ответника по процесните фактури. Общият размер на лихвата за забавено плащане по фактурите възлиза на сумата 12, 19 лв. Партидата на ответника е задължена със съдебни такси в размер на 220 лв- невнесени, от които по приложеното ч. гр. д. № 124/2009г. - 83 лв и по настоящето- 242 лв. Съдът възприема заключението като дадено обективно и безпристрастно.

 С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира претенцията на ищеца за основателна до установения от заключението на назначената експертиза размер. Главният иск за сумата 242, 62 лв с пр. осн. чл. 79 от ЗЗД и акцесорният иск за 12, 19 лв с пр. осн. чл. 86 от ЗЗД следва да бъдат уважени, а в останалата част- отхвърлени като неоснователни. Доказателствата по делото дават основание да се приеме, че ответникът като не е заплащал дължимите на ищеца суми за доставената ел. енергия за процесния период от време е неизправна страна във възникналите договорни отношения по между им. За това следва да бъде осъден да му ги заплати, ведно с поисканите последици- присъждане на направените в двете производства разноски по представения опис по чл. 80 ГПК, в общ размер на сумата 325 лв. /чл. 78 ал. 1 ГПК/ - в заповедното и в настоящето производство.

 Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, изразено от особения му представител относно недължимост на присъдените лихви. По делото е установено съществуване и дължимост на вземането, предмет на заповедното производство по цитираното ч. гр. дело, както и идентичност на страните. Облигационната връзка между страните е установена и по нея ответникът е неизправен длъжник, без наличие на причини, освобождаващи отговорността му за неизпълнението.

 Водим от горното съдът

 

 Р Е Ш И:

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника К.Т.П. с ЕГН xxxxxxxxxx, с постоянен и настоящ адрес xxx, чрез назначения негов особен представител по делото- адв. М.К.,xxx, че същият дължи на ищеца- " ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК  xxxx  , със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, ул. Г. С. Раковски-140, със законни представители К. С. С. и Р. Д. К., чрез пълномощника си Адвокатско съдружие “С., Д. и партньори”, представлявано от Р. Д. и И. С., тел.: 02/ 981 8903, съдебен адрес: гр. София 1147, бул. В. Левски № 70 ет. 2 ап. 8 сумите: А/ 242, 62 лв лв- главница за периода от 05.04.2008г. до 23.09.2008г. ; Б/ 12, 19лв- законна лихва за забава от 22.07.2008г. до 15.01.2009 г. ; В/ ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 12.02.2009г. до изплащане на вземането и сумата 83 лв-деловодни разноски, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 16.02.2009г. по ч. гр. д. № 124/2009г. по описа на Районен съд- гр. Монтана.

ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения размер като неоснователен.

Осъжда К.Т.П. да заплати на " ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК  xxxx   сумата 242 лв- разноски по настоящето дело.

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: