Р Е Ш Е Н И Е

гр. МОНТАНА

30.06.2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и десета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА М.

 

при секретаря Р.М., като разгледа докладваното от съдия М. xxx по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 258 и сл. от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата С.И. xxx, поддържа в исковата си молба, че въз основа на строително разрешение и одобрен архитектурен проект, започнала изграждане в собствения си недвижим имот на жилищна сграда със заведение за обществено хранене. В процеса на строителството твърди, че на 03.06.2008г. сключила договор за възлагане на строителство с ответника, като предмет на същия било възлагане на следните строително-монтажни работи: разваляне и отново изграждане на покривната конструкция и покрива на жилищната сграда със заведение за обществено хранене, със срок за извършване и предаване на строителството – 30 календарни дни от датата на подписване на договора. Ищцата поддържа, че съгл. чл. 3, ал. 1, т. 1 от Договора, на 04.06.2008г. в качеството си на възложител заплатила на изпълнителя, ответното дружество, сумата от 5 000 лева аванс, представляващи част от общата договорена стойност на СМР за обекта в размер на 12 450 лева. Поддържа се, че ответника допуснал неизпълнение на договора – не извършил демонтаж на цялостната покривна конструкция и отново монтаж на същата, за което ищцата твърди, че настоявала многократно. Поддържа, че извършените от изпълнителя СМР представляват незначителна част от договорения обем задължения, поради което на основание чл. 13, ал. 1, т. 3 от Договора, с нотариална покана, връчена на ответника на 29.09.2008г., едностранно прекратила действието на сключения договор. По същество моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неизпълнено задължение за изпълнение на СМР, по договор за възлагане на строителство, сумата от 430 лева, представляваща причинени имуществени вреди – унищожен строителен материал, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска, както и разноските по делото, включващи внесена държавна такса, разноски за назначената съдебна експертиза и адвокатско възнаграждение.

Ответникът ЕТ “Мерцедес – П. К.” със седалище и адрес на управление гр. Монтана, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, представя писмен отговор, в който оспорва предявения иск, като поддържа, че е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло. Твърди, че в качеството си на изпълнител по сключения договор изпълнил точно и добросъвестно поетите задължения, но ищцата в качеството си на възложител, реално не изпълнила поетите съгл. чл. 6, ал. 4 от договора задължения – да създаде необходимите условия за изпълнение на строителството. По същество, редовно призован по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, не се явява и не взема становище.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Прието е и писмено заключение на вещо лице по допуснатата и изпълнена съдебно-техническа експертиза.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Ищцата е собственик на УПИ, находящ се в гр. Радомир, кв. Върба, с площ от 1 646 кв. м., в който въз основа на строително разрешение и одобрен архитектурен проект започнала изграждане на жилищна сграда със заведение за обществено хранене със застроена площ от 136.00 кв. м. и разгъната площ от 220.80 кв. м. Във връзка със строителството, на 03.06.2008г. сключила договор за възлагане на строителство с ответника, като предмет на същия било възлагане на следните строително-монтажни работи: разваляне и отново изграждане на покривна конструкция и покрива на жилищна сграда със заведение за обществено хранене – кафе, със срок за извършване и предаване на строителството, съгл. чл. 4, ал. 1 – 30 календарни дни от датата на подписване на договора. Общата стойност на СМР за обекта е в размер на 12 450 лева без ДДС, като страните се договорили, че вложените в строителството материали ще бъдат за сметка на възложителя. С оглед чл. 3, ал. 1, б. ”а” от Договора, на 04.06.2008г. възложителя заплатил на изпълнителя, на ответното дружество, сумата от 5 000 лева аванс, представляващи част от общата договорена стойност на СМР за обекта в размер на 12 450 лева. В ал. 2 на чл. 3 от договора страните се договорили, че в случай на прекратяване на договора по вина на изпълнителя, преди завършване на СМР, изплатения аванс от 5 000 лв. се счита за задатък по см. на ЗЗД и подлежи на връщане в двоен размер на възложителя. Ответникът започнал СМР веднага след подписването на договора, на 03.06.2008г., като демонтирал южната страна на покрива. При извършения демонтаж са унищожени част от дървените греди, дървени дъски за покривна ламперия, керемидите, като общата стойност на унищожените строителни материали, съгласно писменото заключение на вещото лице възлиза на сумата от 243 лева. Ищцата многократно настоявала за качествено изпълнение на СМР от страна на ответника, но последния не изпълнил договорения обем задължения, а изпълнените от него били некачествени, което принудило възложителя, на основание чл. 13, ал. 1, т. 3 от Договора, с нотариална покана, връчена на представляващия ответното дружество лично, на 29.09.2008г., едностранно да прекрати действието на сключения договор.

По делото са представени писмени доказателства - договор за възлагане на строителство, подписан от двете страни, нотариална покана и обратна разписка за връчване на ответника, разписка от 04.06.2008г. за даден аванс от 5 000 лева от ищцата на ответника, неоспорени от страна на ответното дружество, поради което същите представляват годни доказателствени средства.

Изготвена е и съдебно-техническа експертиза за установяване размера на причинените щети при демонтажа на покрива, изпълнена компетентно и обективно, след запознаване с доказателствата по делото и оглед на място, неоспорена от страните, поради което съдът приема изцяло писменото заключение на вещото лице.

Във връзка с изпълнението на договора са допуснати като свидетели лицата И.И.Д. и А. С. Р.. Същите установяват, че ищцата ежедневно е контролирала лично или чрез своя баща, свид. Д., изпълнението на договора от страна на ответника. Свидетелят Д. заявява, че останал с убеждението, че “тези хора” за първи път извършват такава работа, дори нямали необходимите инструменти, за което извикал техническия ръководител на обекта Ц. Т., за да им направи забележка, че се работи некачествено и следва да поправят некачествено извършените СМР по покрива на сградата. Свидетелят твърди, че изпълнителя демонтира само южната страна на покрива, представляващ по-малко от ¼ от целия покрив, като последиците от неточната и некачествена работа при демонтажа на покривната конструкция се изразяват в удължаване срока за завършването на строежа, т. е. просрочие, което от своя страна води до увеличаване стойността на обекта и унищожаване на част от строителния материал.

Въпреки, че този свидетел е в близки родствени отношения с ищцата, съдът намира, че показанията му са логични и последователни, подкрепят се от писмените доказателства и от заключението на съдебно-техническата експертиза, затова съдът няма основание да не ги кредитира, като обективни и достоверни.

 От ответната страна не бяха представени доказателства за твърдението, че в качеството си на изпълнител по сключения договор е изпълнил точно поетите задължения по същия, но ищцата в качеството си на възложител, умишлено възпрепятствала изпълнението и в крайна сметка прекратила едностранно договора, ето защо, съдът, на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, приема, че е налице виновно неизпълнение от страна на ответника на поетите договорни задължения. С проекто-доклада по делото от 05.11.2009г. е указана на страните тежестта на доказване, определението по чл. 140 от ГПК е редовно връчено на същите, поради и което ответника е бил длъжен да установи обстоятелствата, за които твърди в писмения си отговор в срока по чл. 131 от ГПК.

При така установените обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни изводи:

Исковата претенция е основателна.

От събраните по делото доказателства се установи, че страните са обвързани от договорно правоотношение, съгласно което ответника, в качеството си на изпълнител е приел да изпълни СМР на обект: разваляне и отново изграждане на покривна конструкция и покрив на жилищна сграда със заведение за обществено хранене, като вложените в строителството материали ще бъдат за светка на възложителя и последния се е задължил в рамките на 10 дни от влизането в сила на договора да плати на изпълнителя аванс в размер на 5 000 лева. Уговорени са цена на обекта, както и срокове за извършване на строителството и условията, при които се прекратява договора. Договорът е подписан от двете страни, без възражения. Установи се, че в рамките на правоотношението ищецът е изпълнил договорното си задължение – след подписването на договора, на 04.06.2008г. дал в аванс на ответника сумата от 5 000 лева, за демонтаж и монтаж на покрива, съгласно чл. 3, ал. 1, б. ”а” и предоставил строителни материали, в т. ч. и необходимите инструменти, за извършване на демонтаж и монтаж на покривната конструкция на сградата. Установи се също така, че ежедневно лично ищцата или нейния баща са присъствали на обекта и са осъществявали контрол по изпълнението на поетите задължения. От друга страна, доказано бе, че от страна на ответника не е било изпълнено основното му задължение – за извършване на демонтаж и монтаж на покривна конструкция и покрив на жилищна сграда. По несъмнен начин се установи, че е демонтирана само южната страна /част/ от покрива, като при това са унищожени и строителни материали на възложителя. След като се е убедила, че ответника е в обективна невъзможност да изпълни в срок и качествено СМР и по този начин няма да може да изпълни поетите задължения по договора, ищцата е прекратила сключения договор за възлагане на строителство на основание чл. 13, ал. 1, т. 3.

При тази хипотеза, съдът приема, че гражданската отговорност на ответника следва да бъде ангажирана, в съответствие с нормата на чл. 258 и сл. ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, като следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение, дължимо на основание чл. 3, ал. 2 от договора, прекратен поради виновно неизпълнение на задълженията на изпълнителя за извършване на СМР на обекта. Съгласно горецитираната разпоредба, в случай на прекратяване на договора по вина на изпълнителя, аванса, който в случая е в размер на 5 000 лв., се връща в двоен размер на възложителя.

Основателна се явява и претенцията за заплащане на причинени вреди по време на изпълнението. Установи се, че при извършения от изпълнителя демонтаж на южната част на покрива са унищожени напълно строителни материали – дървени греди, дървени дъски за покривна ламперия и марсилски керемиди, собственост на възложителя, на стойност 243 лева, съгласно писменото заключение на вещото лице. С оглед на горното претенцията следва да бъде уважена до този размер, а в останалата част до пълния заявен размер от 430 лева, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

При горния изход на делото, в тежест на ответника са направените от ищцата разноски по делото съобразно уважената част, съгласно нормата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на 1 716.20 лева, включващи внесена държавна такса, разноски за вещо лице и адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Монтана сумата от 10.00 лв. разноски за вещо лице.

Водим от гореизложените мотиви, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ЕТ “Мерцедес-П. К.”, с представляващ П. И. К. ЕГН xxxxxxxxxx, със седалище и адрес на управление гр. Монтана, бул.  xxxx   ДА ЗАПЛАТИ на С.И. xxx xxxx   ЕГН xxxxxxxxxx, сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неизпълнено задължение по Договор за възлагане на строителство, на основание чл. 258 и сл. във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 243.00 лева, представляваща причинени имуществени вреди при изпълнението, както и законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2008г. до окончателното изплащане и сумата от 1 716.20 лева, включващи внесена държавна такса, разноски за вещо лице и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а по сметка на РС Монтана сумата от 10.00 лв. разноски за вещо лице, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за вреди над уважения до пълния заявен размер от 430.00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Монтана.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: