РЕШЕНИЕ

гр. МОНТАНА,

14.06.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на втори юни през две хиляди и девета година, в следния състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. ПЕТКОВ

при секретаря Т.Ц., като разгледа докладваното от съдията ПЕТКОВ гражданско дело № 70426 по описа за 2008 година и за да се произнесе, СЪДЪТ взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК, образувано е по предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС – за делба на урегулиран поземлен имот в гр. Монтана и същото производство се намира във фазата по допускане на делбата.

Ищците А.С.З. и Л.И.З.,xxx твърдят в исковата си молба, че с ответниците са съсобственици на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VІІІ в квартал 148 по плана на ЦГЧ на гр. Монтана, който включва два отделни поземлени имота с идентификатори 48489.8.57 и 48489.8.58 по кадастралната карта на гр. Монтана. В тази връзка уточняват, че те са собственици на ПИ с идентификатор 48489.8.57 и построената в него триетажна жилищна сграда, първият етаж от която е магазинно помещение и стопанска постройка, на основание нотариален акт за дарение № 125, т. ІХ, д. №1748 от 1992г. и нотариален акт за покупко-продажба № 27, т. І, д. № 16 от 2007г., докато ответниците са собственици на ПИ с идентификатор 48489.8.58 и построената в него триетажна жилищна сграда.

Ищците твърдят, че съсобственият имот е поделяем с оглед на действащата нормативна уредба и с проект за изменение на Плана за регулация от него могат да бъдат образувани два нови УПИ, така както са нанесени в кадастралната карта на гр. Монтана. Твърдят също така, че поради несъгласието на един от съсобствениците на имота не са успели да осъществят докрай административната процедура за доброволно разделяне на имота. Поради което молят съда да постанови решение, с което да допусне, а впоследствие извърши делба на гореописания поземлен имот, като при условията на чл. 201 ЗУТ от него бъдат образувани два нови урегулирани поземлени имоти съгласно внесен и утвърден Проект за изменение на действащия план за регулация със законните последици от това.

Ответникът Г.А.Д. xxx не признава така предявения иск за делба. Поддържа, че в общия поземлен имот съществуват сгради, които са индивидуална собственост, които са изключени от съсобствеността, а теренът под тях, чиято делба всъщност се иска се явява обща част към сградите, която по силата на чл. 38, ал. 3 ЗС (изключение от общия принцип установен в чл. 34, ал. 1 ЗС) не подлежи на делба. Наред с това, същият ответник чрез своя пълномощник си по делото в представения писмен отговор е направил и други доводи и възражения срещу иска (систематизирани и групирани в общо 4 пункта), вкл. и отнасящи се до това, че според поменатия ответник процедурата по чл. 201 ЗУТ в случая не може да бъде приложена, понеже обособяването на самостоятелни УПИ при наличие на сгради, които не са съсобствени между всички собственици на дворното място, не може да се извърши по съдебен ред, а само по тяхно общо съгласие и то по административен ред, тъй като разпоредбата на чл. 38 ЗУТ, чиято специална хипотеза е доразвита в ППВС № 2 от 1982г. и установява изрична забрана за извършване съдебна делба преди самостоятелните урегулирани поземлени имоти да бъдат обособени по административен ред”. Поради което, според същия ответник, “нежеланието на един или част от съсобствениците за реално поделяне на имота в конкретния случай не може да бъде преодоляно по пътя на съдебната делба, тъй като законът предвижда специален режим за този вид съсобственост, като й придава принудителен характер за разлика от установения в чл. 34, ал. 1 ЗС принцип. По същество моли съда така предявения иск за делба да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Ответниците Р.В.П. и Ч.В.П.,xxx не са изразили становище по иска.

Ответникът БЪЛГАРСКИ СПОРТЕН ТОТАЛИЗАТОР–гр. СОФИЯ не признава иска. Оспорва същия, като поддържа, че делбата на описания в ИМ поземлен имот е недопустима, тъй като в него съществуват сгради, които са изключени от собствеността и теренът под тях се явява обща част към сградите, която не подлежи на делба съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС. Поради което моли така предявения иск за делба да бъде отхвърлен, като неоснователен.

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са писмени.

СЪДЪТ, като прецени всичките доказателства по делото и доводите на страните според своето вътрешно убеждение (чл. 12 ГПК), съобразявайки и разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното:

По делото изобщо няма спор, а и събраните доказателства убедително потвърждават, че ищците А.С.З. и Л.И.З. са

съсобственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 48489.8.57 по кадастралната карта на гр.

Монтана, одобрена със Заповед № РД-1829/5.04.2006г. на Изп. директор на АК, с площ от 100 кв. м.,

находящ се на адрес: гр. Монтана,  xxxx  , стар идентификатор парцел VІІІ, пл. № 1482 в кв. 148 по плана на гр. Монтана (видно от приложената на л. 6 скица № 3561/6.08.2008г. на СГКК област Монтана), заедно с построените в него триетажна жилищна сграда, първият от които е магазинно помещение и стопанска постройка. Материалноправната легитимация на ищците като собственици произтича от Нотариален акт № 125, т. ІХ, д. № 1748 от 26.11.1992г. за дарение на недвижим имот (л. 2) и от Нотариален акт № 27, т. І, рег. № 983, д. № 16 от 25.01.2007г. за продажба на недвижим имот (л. 3).

Ответникът Г.А.Д. се е легитимирал с Нотариален акт № 65, т. І б, рег. № 2304, д. № 65 от 23.03.1999г. (л. 34) като собственик по наследство, давност и реституция по реда на ЗВСОНИ на следния имот: ПОМЕЩЕНИЕ, заемащо целия първи етаж от триетажната жилищна сграда находяща се в гр. Монтана, на ъгъла на ул.  xxxx   и площад “Алеко Константинов”, състоящо се от 4 (четири) магазина, със застроена площ от 108 кв. м., заедно с 1/3 ид. част от общите части на сградата, както и 1/3 идеална част от ДВОРНОТО МЯСТО върху което е построена, цялото от 108 кв. м., без незастроено място, съставляващо имот № 1481, включен в парцел І, кв. 148 по плана на ЦГЧ на гр. Монтана, при съседи: от всички страни улици. По кадастралната карта на гр. Монтана въпросното ПОМЕЩЕНИЕ представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 48489.8.58.1.1 (видно от представената схема № 1397/2.04.2008г. на обекта (л. 35), а гореописаното дворно място е ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 48489.8.58, който има обща граница с имота на ищците и от който поземлен имот 48489.8.58, както се посочи по-горе, на поменатият ответник принадлежи 1/3 идеална част. Наличните данни сочат, че на останалите два етажа от същата сграда, на общо 2/3 ид. части от общите части на сградата и на общо 2/3 ид. части от дворното място – поземлен имот с идентификатор 48489.8.58 собственици са съответно отв. Р.В.П., отв. Ч.В.П., както и БЪЛГАРСКИ СПОРТЕН ТОТАЛИЗАТОР – гр. СОФИЯ.

От доказателствата по делото безспорно се установява също така, че гореописаните поземлени имоти 48489.8.57 и 48489.8.58 образуват един общ имот по регулация, а именно УПИ VІІІ, кв. 148 по регулационния план на ЦГЧ на гр. Монтана, чиято делба по съдебен ред се иска в настоящия случай. Тоест, по силата на регулацията двата съставни имота се в режим на принудителна съсобственост. Безспорно е също така, че във всеки един от съставни му съставни имоти (48489.8.57 и 48489.8.58) има изградени сгради (по една триетажна сграда във всеки съставен имот, а в първият от тях–и стопанска постройка, използвана от ищците).

От гореизложеното следва, че титуляри на правото на собственост върху отделните сгради са отделни групи от съсобственици–ищците от една страна и тримата ответници – от друга, докато цялото дворно място понеже по регулация е обединено в един общ имот –УПИ VІІІ, квартал 148 по плана на ЦГЧ на гр. Монтана, то следователно се явява съсобственост на страните в настоящето производство – ищци и ответници.

По делото е установено също така, че ищците А.С.З. и Л.И.З. са стартирали административна процедура за обособяване на два отделни имота подавайки в Община Монтана искане рег. индекс и дата 94-А-648/2.07.2007г. за одобряване проект за изменение на плана за регулация (ПР) за процесния УПИ VІІІ, кв. 148 по плана на ЦГЧ на гр. Монтана. По този проект са били постановени разнопосочни административни актове: първоначално Кметът на Община Монтана е издал заповед № 1843/21.08.2007г. (л. 77), с която на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ при условията на чл. 19, ал. 5 ЗУТ и решение № 2 от протокол № 13 от 9.08.2007г. на ОбС–Монтана одобрява проекта за изменение на Подробен устройствен план (ПУП) –План за регулация (ПР) за УПИ VІІІ, кв. 148 по плана на ЦГЧ на гр. Монтана, като от УПИ VІІІ се образуват УПИ VІІІ с идентификатор 48489.8.58 и УПИ ХІ с идентификатор 48489.8.57, а отреждането на новообразуваните УПИ VІІІ и УПИ ХІ се допълва с “... и магазини” и се запазва предвиденото застрояване по одобрения ПУП, съгласно чертежа (л. 77, 79). Същата заповед е била обжалвана от Г.А.Д. пред Адм. С – Монтана, който с решението си от 10.12.2007г. по адм. д. № 466/2007г. по описа на същия съд (л. 84-85) я отменил на процесуално основание (липса на мотиви) и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по преписката съобразявайки дадените от административния съд указания по прилагане на закона. Впоследствие, Кметът на поменатата община се е произнесъл с надлежно мотивирана заповед № 699/28.03.2008г. (л. 76), която е с идентичен диспозитив, както и отменената от Адм. С – Монтана предходна заповед, одобрявайки проекта за изменение на ПУП – ПР за УПИ VІІІ по начина указан по-горе). В един по-късен момент обаче, след като се уверил, че и срещу втората заповед има подадена жалба от Г.А.Д. (първият от настоящите ответници) Кметът на Община Монтана издава нова заповед №1045/12.05.2008г. (л. 78), с която отменя предходната № 699/28.03.2008г. , изтъквайки като мотив за отмяната това, че след преразглеждане на въпроса по реда на чл. 91, ал. 1 АПК е констатирано от органа издал заповедта, че

при издаването й не е било спазено изискването по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, а именно липсва съгласие

на всички заинтересовани лица-съсобственици на имота.

Продължение на решението по гр. д. № 70426/2008г. на Районен съд – Монтана, ІІІ гр. състав – стр. 3

 

По силата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът следва да се произнесе по въпросите:

между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник (съделител). Когато се допуска

делба на движими вещи, съдът се произнася и по въпроса кой от съделителите ги държи.

Според константната съдебна практика решението за допускане на делбата се ползва със сила на присъдено нещо относно имотите, допуснати до делба; относно лицата, между които тя е допусната, както и относно размера на дяловете им. Със сила на присъдено нещо се ползва и решението за извършване на делбата (така: Р 352 –80 –І г. о. ; Р 15 –97–ІV г. о. ; Р 174 – 04 – І г. о. ). Последното означава, че с иска за делба на съсобствен имот не просто се осъществява самото потестативното право на отделен съсобственик, насочено към ликвидиране имуществената общност, а също така се цели установяване за наличието на съсобственост между определени лица, както и размерът на тяхното участие в съсобствеността. С оглед на това решението за допускане на делбата има преди всичко една установителна част, с която се признава наличието на съсобственост между страните и размерът на техните части. Ако не бъде установено наличието на съсобственост, то не би следвало да се допуска и съдебна делба. Следователно, без доказване на собствеността на делбения имот този ефект не би могъл да настъпи и да се постанови решение за допускане на делбата (в тази насока: Р 996 – 95 – І г. о. ).

Както се посочи по-горе в това изложение, по делото е установено по несъмнен начин, че страните по делото са съсобственици на терена на процесния УПИ VІІІ в квартал 148 по плана на ЦГЧ на гр. Монтана. Безспорно е също така, че в регулационните граници на този общ поземлен имот има построени сгради, които не принадлежат общо на всичките съсобственици – страните по настоящето дело, а на обособени групи от тях (ищците – на сградите в ПИ 48489.8.57, а ответниците на сградата в ПИ 48489.8.58).

Константната съдебна практика на ВКС единодушно приема, че е недопустима съдебната делба на съсобствен урегулиран поземлен имот, ако в него има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни съсобственици на имота (в този смисъл: т. 1, б. “г” и б. “д” от ППВС № 2 от 4.05.1982г. ; Решение № 305 от 21.03.1991г. по гр. д. № 1375/90г., І г. о. ; Решение № 88 от 27.02.2003г. на ВКС по гр. д. № 492/2002г., І г. о. ; Решение № 190 от 26.03.2004г. на ВКС по гр. д. № 703/2003г., І г. о. ). Приема се, че в тези случай урегулираният поземлен имот придобива качеството на обща част на построените в него сгради, а по силата на чл. 38, ал. 3 ЗС делбата на общи части не се допуска.

От гореизложеното следва извод, че обособяването на самостоятелни урегулирани поземлени имоти при наличието на сгради, които не са собственост на всичките съсобственици (както впрочем е и в процесния случай) поначало е възможна само по общо съгласие на страните и се извършва по административен ред. След като от един съсобствен УПИ върху който съсобствениците протежават в самостоятелна собственост отделни сгради се образуват (по административен ред) два нови урегулирани поземлен имота по административен ред, съдебната делба ще бъде допустима, щом личните сгради попадат в различни имоти (така: Решение № 504 от 24.09.1996г. по гр. д. № 376/96г., І г. о. ).

По силата на чл. 34, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може, въпреки наличието на противна уговорка, да иска делба на общата вещ (имот), освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Разпоредбата на чл. 38, ал. 3 ЗС в императивен порядък въвежда изключение от общия принцип, предвиждайки че при сграда-етажна собственост земята е обща собственост на всички етажни собственици. Следователно, тази съсобственост върху земята върху която е построена сградата е принудителна и произтича непосредствено от повелителните разпоредби на закона, поради което същата не може да бъде ликвидирана по съдебен ред, респ. чрез съдебна делба. Касае се за материалноправна пречка за допускането и последващо извършване на делбата на такива имоти.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в процесния случай кумулативното наличие на предпоставките обуславящи допускането на съдебна делба на процесния УПИ VІІІ в кв. 148 по плана на ЦГЧ на гр. Монтана не са налице, поради което и настоящият иск, като недоказан и неоснователен, следва да бъде отхвърлен.

ПРИ ТОЗИ ИЗХОД НА ДЕЛОТО разноски по водене на делото на ищците не им се следват. Същите обаче дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника Г.А.Д. сумата 450 лева, а на ответника “Български спортен тотализатор” гр. София – сумата 300 лева направени в производството разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

Към настоящето решение съдът прилага като илюстративен материал разпечатки от част от цитираната практика на ВКС, а именно: ППВС № 2 от 4.05.1982г. (извлечение); Решение № 305 от 21.03. 1991г. по гр. д. № 1375/90г., І г. о. ; Решение № 88 от 27.02.2003г. на ВКС по гр. д. № 492/2002г., І г. о. ; Решение № 190 от 26.03.2004г. на ВКС по гр. д. № 703/2003г., І г. о. ; Решение № 504 от 24.09.1996г. по гр. д. № 376/96г., І г. о).

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 344, ал. 1 ГПК съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от А.С.З. –ЕГН xxxxxxxxxx и Л.И.З. –ЕГН xxxxxxxxxx xxx  xxxx   срещу Г.А.Д. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx (съдебен адресат: адв. Лилия Григорова от АК–Монтана); Р.В.П., Ч.В.П. xxx Борис Трети 1, ет. 3 и “БЪЛГАРСКИ СПОРТЕН ТОТАЛИЗАТОР” – гр. СОФИЯ, ул.  xxxx   (съдебен адресат: адв. Й.В. xxx) иск и НЕ ДОПУСКА съдебна делба на следния недвижим имот: УПИ VІІІ (осми) в кв. 148 (сто четиридесет и осем) по плана на ЦГЧ на гр. Монтана, находящ се на адрес: гр. Монтана,  xxxx   и състоящ се от два поземлени имота с идентификатори 48489.8.57 и 48489.8.58 по кадастралната карта на гр. Монтана, одобрена със Заповед № РД-18-29/5.04.2006г. на Изп. директор на АК.

ОСЪЖДА А.С.З. и Л.И.З. с посочени по-горе адрес и ЕГН ДА ЗАПЛАТЯТ на Г.А.Д. с посочени по-горе адрес и ЕГН сумата 450 (четиристотин и петдесет) лева разноски по делото.

ОСЪЖДА А.С.З. и Л.И.З. с посочени по-горе адрес и ЕГН ДА ЗАПЛАТЯТ на “БЪЛГАРСКИ СПОРТЕН ТОТАЛИЗАТОР” –гр. СОФИЯ, ул.  xxxx   сумата 300 (триста) лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД–МОНТАНА в двуседмичен срок от съобщението.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: