РЕШЕНИЕ

гр. МОНТАНА,

8.06.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на петнадесети декември през две хиляди и девета година, в следния състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТКОВ

при секретаря Т.Ц., като разгледа докладваното от съдията ПЕТКОВ гражданско дело № 70385 по описа за 2008 година и за да се произнесе, СЪДЪТ взе предвид следното:

 

Искът е с правно основание чл. 108 ЗС.

Ищците по делото Е.Х.Г., В.Д.Г., М.С.Г. и К.С.Г.,xxx чрез своя пълномощник твърдят в исковата си молба, че съгласно нотариален акт № 62, том ІІ, рег. № 3548, дело № 321/1932г. техният общ наследодател Г. П. К. –р. 1850г., б. ж. на гр. Берковица, починал 21.08.1937г. е притежавал следните недвижими имоти: 1) ниви в размер на 492 дка (четиристотин деветдесет и два декара и нула кв. м. ), 2) ливади в размер на 150.834 дка (сто и петдесет декара осемстотин тридесет и четири кв. м. ), 3) пасбища в размер на 196.266 дка (сто деветдесет и шест декара двеста шестдесет и шест кв. м. ), 4) порез от 20.300 дка (двадесет декара и триста кв. м. ) и 5) гора в размер на 1348.962 дка (хиляда триста четиридесет и осем декара деветстотин шестдесет и два кв. м. ), съставляващи всичките тези имоти един общ комплекс, находящ се в местността “Пъстрината”, до общи съседи: железопътна линия Б. – В., С. К. с ниви, ливади и гори; път С. –Б.; пасище на с. С.; наследници на И. К. с гора, лозя на с. О., наследници на И. К. с гора, С. К. с гора, ниви и пасище; пладнището за общо ползване на братя К., пасище и ливада; С. К. с ливада през шосето, а така също и 6) нива в местността “Пъстрината” (Лизнова падина) с площ 100.884 дка (сто декара осемстотин осемдесет и четири кв. м. ), при съседи: пътя О.-Б., С. К. с гора, работна земя и пасище; н-ци на И. К. с пасище; 7) Гора в местността “Пъстрината” с площ от 551.902 дка (петстотин петдесет и един декара деветстотин и два кв. м. ), при съседи: С. К. с гора, път С. Б., Край Ракитин рид и Зли дол (пасище на с. С.), пасище на с. Б., Породински рид, Породински дол, лозя на селата О. и Б. (Белоречка ливада) и път от Б. за О.; 8) ½ (една втора) идеална част от пладнище, пасище и водопой в местността “Пъстрината”–“Скрипец”, цялото от 50 (петдесет) дка, а половината от 25 дка при съседи: н-ци на И. К., С. К. с пасище, собственика Г. К. с пасище и ниви.

Ищците твърдят още, че гореописаните имоти са отнети по силата на Указ № 40 на Регентите на България, издаден на 19.11.1945г. и обнародван в Държавен вестник, брой 278 от 28.11.1945г., с който се отчуждават 6593 (шест хиляди петстотин деветдесет и три) дка частни имоти. По силата на този указ с Протокол от 15.05.1946г. на специалната комисия назначена със Заповед № 3 от 4.01.1946г. на Врачанския Областен директор от наследниците на Г. П. К. се отчуждават 2 898.176 дка (две хиляди осемстотин деветдесет и осем дка сто седемдесет и шест кв. м. ) подробно описани по категория и размер, като е извършена оценка на имотите.

В тази връзка ищците поддържат, че отчуждаването попада в приложното поле на чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ, а гореописаните имоти са им възстановени по силата на чл. 3, ал. 1 ЗВСОНИ, т. е. по силата на самия закон. Уточняват, че правото на възстановяване на собствеността произтича от нотариално завещание на М. Х. Г. по баща, а по мъж Д. xxx, по нотариално дело № 694/1970г. на Втори нотариус при Софийски районен съд. Ищците поддържат също така, че в случая са налице предпоставките по отношение на гореописаните процесни имоти, тъй като те съществуват реално във вида, в който са отчуждени и към 21.11.1997г. (датата, от която цитираният реституционен закон е в сила) същите са били държавна собственост; а освен това на ищците, респ. на техните праводатели никога не е изплащано парично обезщетение за отчуждените имоти, нито им е бил предоставен равностоен имот. По тези причини ищците поддържат, че към настоящия момент Държавата владее имотите без правно основание.

Петитумът на иска (уточнен с допълнителна молба на л. 73) е съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Държавата (Р. България), че ищците са собственици на 444.467/2886.148 ид. ч. от гореописаните имоти и Държавата (Р. България) бъде осъдена да им отстъпи собствеността и предаде владението върху тези имоти, както и да им присъдени направените разноски.

Ответникът ДЪРЖАВАТА първоначално чрез Областният управител на Област Монтана, упълномощен от Министъра на регионалното развитие и благоустройството (пълномощно изх. № 11-00 -50/6.03.2008г. издадено съгласно чл. 32, т. 4 във вр. с чл. 31, ал. 2 ГПК–л. 60) е подал писмено възражение

(л. 58-59), в което твърди, че към исковата молба не са приложени скици на процесните имоти, не са

посочени номерата на същите, за да могат да се индивидуализират и да се установи идентичност между претендираните имоти и тези посочени в доказателствата по делото. На следващо място в това възражение се поддържа, че понеже в настоящия случай най-вероятно се касае за земи от Държавния поземлен фонд и гори от Държавния горски фонд или пък част от тях са преминали в собственост на общината или са записани като земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, поради което титуляр на правото на собственост е Държавата, но то се упражнява от ръководителите на ведомствата, на които са предоставени за управление държавните имоти и вещи съгласно чл. 14 ЗДС. В този смисъл земите от ДПФ по силата на чл. 47, ал. 1 ППЗСПЗЗ се управляват от Министъра на земеделието и храните, а според чл. 20, ал. 1 ЗГ горите от ДГФ – от Държавната агенция по горите, които институции са пасивно легитимирани по настоящия иск вместо МРРБ... Тоест, възраженията от страна на МРРБ са от процесуално естество, а не по същество на иска.

В крайна сметка, съдът в течение на настоящето производство е призовал като представители на Държавата и Министъра на земеделието, както и храните и Председателя на Държавната агенция по горите, предоставяйки им възможност в срока по чл. 131 ГПК да подадат писмен отговор на исковата молба. Считано от датата на връчване на съобщенията (съответно 3.11.2009г. и 2.11.2009г., видно от разписките, прилож. на л. 98-99) такъв отговор в законоустановения едномесечен срок не е бил подаден от никое от поменатите държавни ведомства и до приключване съдебното дирене пред настоящата инстанция от тяхна страна не е било изразено каквото и да е отношение към претенциите на ищците, заявени с исковата молба, не са посочвани респективно представяни доказателства, няма и направени искания по доказателствата.

По същество няма изразено становище от страна на Държавата по така предявения иск, нито от представителя на МРРБ, нито от страна на МЗХ и ДАГ.

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са писмени. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице.

СЪДЪТ, като прецени всичките доказателства по делото и доводите на страните според своето вътрешно убеждение (чл. 12 ГПК), съобразявайки и разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното:

Ищците по делото Е.Х.Г., В.Д.Г., М.С.Г. и К.С.Г. са роднини по съребрена линия и наследници на М. Х. Г. по мъж Д. xxx, която е родена на xxxг. и е починала на 10.08.1970г. Всъщност, те са низходящи на В. Х. Г. по мъж Д.Г. (съответно преживяла съпруга и деца на нейния единствен син С. Д. Г.), която е сестра на упоменатата М. Х. Г. по м. Д. К., видно от удостоверение за наследници № 398/ 11.03.2008г. (л. 30). Последната, според наличните данни е била роднина по права линия и респективно законна наследница на Г. П. xxx, роден xxxг. и починал 21.08.1937г., като по-конкретно тя е преживяла съпруга единия от неговите синове Д. Г. К., видно от представеното удостоверение за наследници № 399/11.03.2008г. (л. 29).

Данните по делото несъмнено сочат, че наследодателят Г. П. К. приживе е притежавал и въз основа на обстоятелствена проверка е признат за собственик по давностно владение и законна делба на подробно описаните в нотариален акт № 62, том ІІ, рег. № 3548, дело № 321 от 1932г. (препис от акта на л. 24-27от настоящето гр. дело) недвижими поземлени имоти, а именно:

1) Ниви в размер на 492 дка (четиристотин деветдесет и два декара и нула кв. м. ),

2) Ливади в размер на 150.834 дка (сто и петдесет декара осемстотин тридесет и четири кв. м. ),

3) Пасбища в размер 196.266 дка (сто деветдесет и шест декара двеста шестдесет и шест кв. м. ),

4) Порез от 20.300 дка (двадесет декара и триста кв. м. ),

5) Гора в размер на 1348.962 дка (хиляда триста четиридесет и осем декара деветстотин шестдесет и два кв. м. ), съставляващи всичките тези имоти един общ комплекс, находящ се в местността “Пъстрината”, до общи съседи: железопътна линия Б. – В., С. К. с ниви, ливади и гори; път С. –Б.; пасище на с. С.; наследници на И. К. с гора, лозя на с. О., наследници на И. К. с гора, С. К. с гора, ниви и пасище; пладнището за общо ползване на братя К., пасище и ливада; С. К. с ливада през шосето, а така също и

6) Нива в местността “Пъстрината” (Лизнова падина) с площ 100.884 дка (сто декара осемстотин осемдесет и четири кв. м. ), при съседи: пътя О.-Б., С. К. с гора, работна земя и пасище; н-ци на И. К. с пасище;

7) Гора в местността “Пъстрината” с площ от 551.902 дка (петстотин петдесет и един декара деветстотин и два кв. м. ), при съседи: С. К. с гора, път С. Б., Край Ракитин рид и Зли дол (пасище на с. С.), пасище на с. Б., Породински рид, Породински дол, лозя на селата О. и Б. (Белоречка ливада) и път от Б. за О.;

Продължение на решението по гр. д. № 70385/2008г. на Районен съд – Монтана, ІІІ гр. състав – стр. 3

 

8) ½ (една втора) идеална част от пладнище, пасище и водопой в местността “Пъстрината”–

“Скрипец”, цялото от 50 (петдесет) дка, а половината от 25 дка при съседи: н-ци на И. К., С. К. с пасище, собственика Г. К. с пасище и ниви.

            От гореизложеното е видно, че площта на имотите описани в цитирания по-горе нотариален акт (земеделски земи и гори) възлиза на общо 2886.148 дка (две хиляди осемстотин осемдесет и шест декара сто четиридесет и осем кв. м. ).

По делото изобщо няма спор, че гореописаните имоти са били отнети (в смисъл отчуждени въз основа прогласена обществена полза) по силата на Указ № 40 на Регентите на България, обнародван в Държавен вестник, брой 278 от 28.11.1945г. (извлечение от цит. брой на ДВ приложено на л. 28), с който се отчуждават 6563 (шест хиляди петстотин шестдесет и три) дка частни имоти (между които и имоти на наследниците на братята Г., И. и С. К. – т. е. към датата на обнародване на указа и тримата братя са били починали, като по отношение на първия от тях този юридически факт е надлежно документиран с удостоверението за неговите наследници приложено на л. 29). Въз основа на този указ, със Заповед № 3/4.01.1946г. на Врачанския Областен директор е била назначена специална комисия със следните задачи да установи съответствието между отчуждените имоти по вид и размер и парцелираните планове приложени в преписката по отчуждаването; както и дали отчуждените имоти са на същите собственици и в какво състояние се намират, като комисията се произнесе и по оценката на имотите. Видно от представения препис-извлечение от съставения в тази връзка Протокол от 15.05. 1946г. (л. 32-35) отчуждените имоти на наследниците на Г. П. К. са с площ от общо 2 898.176 дка (две хиляди осемстотин деветдесет и осем дка сто седемдесет и шест кв. м. ) и същите са били подробно описани по категория и размер в протокола от 15.05.1946г., като е била извършена и оценка на същите. Разликата от 12.028 дка между общата площ на имотите по нотариален акт (2886.148 дка) и по протокола от 15.05.1946г. (2898.176 дка) би могла да се обясни с това, че най-вероятно тази разлика се изразява в новозакупени имоти в промеждутъка от време след съставянето на нотариалния акт на 30.12.1932г.

Към момента на отчуждаването, върху земята са съществували и постройки, подробно описани и оценени в горецитирания протокол от 15.05.1946г. (л. 34).

По делото няма спор също така, че отчуждителната процедура е приключила със завземането на отчуждените имоти от оторизираните органи на Държавата. Фактическото основание за отчуждаването (изграждане по спешност на завод за добитък в Северозападна България) обаче не е било реализирано. Не са налице също така данни, от които да е видно, че определеното обезщетение за отчуждаването е било изплатено на бившите собственици на имотите. За този отрицателен факт косвено може да се съди по изложеното в съобразителната част на решение № 769/4.02.2000г. на Областния управител на област Монтана (л. 74-76), където изрично е посочено, че “съгласно писмо изх. № 2916/20.12.1993г. от Централен държавен архив при направената проверка по документалните материали на фонда на Министерство на финансите, Българска народна банка и Министерство на земеделието и държавните имоти не е открита информация за изплащането на отчуждената с указ 40/45г. земеделска собственост на наследниците на Г. П. К.” (л. 74 от делото).

От събраните доказателства също така е видно, че по реда на ЗСПЗЗ в бившата ПК–Б. е била образувана преписка по заявление вх. № 200/1.09.91г. за възстановяване правото на собственост на наследниците на същия наследодател Г. П. xxx върху същите поземлени имоти в землището на с. О. обл. Монтана. Данните сочат, че тази преписка е приключила с мотивиран отказ на б. ПК да възстанови собствеността като в мотивите за отказа административният орган е посочил, че “имотите с указ 40 от 18.11.1945г. на Регентите на основание чл. 2, ал. 1 от Закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена полза и съгласно чл. 54 до чл. 60 от същия закон са прогласени за обществена полза, отчуждени и завладени от Държавата”(л. 39).

Ищците извеждат претендираните от тях права върху 444.467/2886.148 идеални части (15.4%) от гореописаните поземлени имоти, позовавайки се на едно нотариално завещание (по своя характер– общо завещателно разпореждане по см. на чл. 16, ал. 1 ЗНасл) от 20.08.1966 г. по силата на което М. Х. Г. по м. Д. К. с цел да се отблагодари на сестра си В. “за големите грижи, които тя положи и продължава да полага и сега” за нея (завещателката), “за всестранното поддържане на съществуването й в живота и за безграничната й обич” към нея, завещава на тази своя сестра В. Х. Г. по мъж Д.Г. – лекарка, живуща xxx “всичките си имоти включая пари, ценни книжа, скъпоценни предмети и др., които ще останат след смъртта ми и на които тя след последната да стане пълен и неограничен собственик... ” (препис от това нотариално завещание е приложен на л. 38 от делото).

Цитираното по-горе решение № 769/4.02.2000г. на Областния управител на област Монтана е

издадено по повод на молба от В.Д.Г. xxx (втората от настоящите

ищци), действаща по пълномощие и от името на всички останали наследници на М. Д.

К. с оглед реалното възстановяване на земята-предмет на отчуждаването и обезщетение чрез компенсаторни записи за постройките, които са съществували върху отчуждената с указ № 40/1945г. земя. Областният управител е уважил искането за обезщетяване чрез компенсаторни записи изрично посочвайки в диспозитива на решението си, че в тази й част молбата се уважава “с изключение на полагащата се част от земята на наследниците на М. Д. К...., която е възстановена ex lege на основание чл. 2, ал. 1 от ЗВСОНИ ”, като същият текст е дословно възпроизведен още веднъж в началото на същия диспозитив (л. 75).

            С оглед на пълното осветляване на обстоятелствата по делото се назначи съдебно-техническа експертиза, която на база извършените от вещото лице инж. Й.П.Л. проучвания даде заключение (л. 102-103) в насоката, че по приложения план на “Пъстрината” от 1929г. върху Картите на възстановената собственост на землищата на с. О., с. С. и с. Б. попадат общо 2758.77 дка, от които 900.840 дка земед. земи в ДПФ, 669.726 дка гори-частна държавна собственост, 735.580 дка земеделски земи и гори-частна общинска собственост, 5.660 дка пасища-публична общинска собственост, 356.367 дка земеделски земи и гори-частна собственост, 77.636 дка земеделски земи и гори-собственост на обществени организации и 12.768 дка застроени територии-смесена собственост, видно от приложената към заключението рекапитулация (л. 109), която ведно с прилож. към същото заключение скица (л. 110-111) и таблица на засегнатите имоти от КВС (л. 104-108) следва да се считат за неразделна част от заключението, както и от съдебното решение по делото в случай на уважаване на иска.

При така установената фактическа обстановка по делото и за да се произнесе по същество на предявения ревандикационен иск, съдът взе предвид:

При иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот е необходимо да се докаже: 1) че ищецът е собственик на имота, предмет на иска; 2) че имотът се намира във владение или държане на ответника и 3) че ответникът владее или държи имота без правно основание. Не е ли налице която и да е от тези три предпоставки, искът не може да бъде уважен (Решение № 2419 от 13.10.1960г. по гр. д. № 3461/60г., I г. о. ; Решение № 926 от 22.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3149/2007 г., I г. о. ).

Както вече посочи по-горе в това изложение, ищците се позовават на едно общо завещателно разпореждане (нотариално завещание) от 20.08.1966г. направено явно с благодарствена цел от М. Х. Г. по мъж Д. К. в полза на сестра си В. Х. Г. по мъж Д.Г. (роднина по права линия на ищците по делото). По делото е несъмнено, че завещателката М. се явява законна наследница на Г. П. К. в качеството си на преживяла съпруга на неговия син Д. Г. К.–р. 1878г., починал на 29.10.1939г. Въз основа на тези данни се претендират 444.467/2886.148 ид. части (15.4%) от имотите, които упоменатият наследодател приживе притежавал, впоследствие отчуждени по силата на указ 40/45г. на Регентите на България, обн., ДВ, бр. 278 от 28.11.1945г. Ищците извеждат тази своя претенция на разпоредбите на чл. 3, ал. 1 ЗВСОНИ в редакцията им от ДВ, бр. 107 от 1997г. по силата на които собствеността върху имотите по чл. 1 и 2 се възстановява на лицата, от които те са били отнети, или на техните наследници по закон или други правоприемници. Правото на лицата да получат възстановяване на собствеността се установява с факта, че тя е била отнета от тях или от техните праводатели, като евентуални претенции на трети лица за права върху същите имоти не са пречка за възстановяване на собствеността на лицата, от които имотите са отнети, а евентуални спорове между претендентите подлежат на решаване между тях по исков ред.

Въпросът, какво се визира в нормата на чл. 3, ал. 1 ЗВСОНИ под “други правоприемници” е изяснен с Решение № 4 от 11.03.1998г. по к. д. № 16/1997г. на Конституционния съд на Република България, в което е прието, че “други правоприемници” включени в кръга на лицата, имащи право на реституция по чл. 3 от ЗВСОНИ са както наследниците по закон, така и наследниците по завещание и завет, но не и тези по правна сделка. Видно е, че съгласно това тълкуване, ищците по настоящето дело, като наследници по завещание формално попадат в поменатата категория правоимащи по цитирания текст на закона. Доколко те биха могли основателно да претендират за процесните имоти, респективно за 444.467/2886.148 ид. ч. от имотите обаче зависи от материалноправна легитимация на ищците, която на свой ред е обусловена от това доколко претендираните абсолютни вещни права са принадлежали в патримониума на тяхната праводателка М. Х. Г. по м. Д. К..

От гледище на трайната съдебна практика, завещанието като едностранен акт поражда своето

действие в момента на смъртта на завещателя и от този момент имуществото, което е съществувало в неговия патримониум преминава по силата на универсалното правоприемство към наследниците по завещание, а ако се касае до единично право или единични права (завет) – то преминава по силата на частното правоприемство към заветника. В тази връзка съдебната практика категорично приема, че ако

Продължение на решението по гр. д. № 70385/2008г. на Районен съд – Монтана, ІІІ гр. състав – стр. 5

 

към посочения момент наследодателят не притежава имуществено право, което е завещал другиму или то междувременно е било прехвърлено чрез правна сделка, или е било придобито от другиго с други правни способи, или е отчуждено и пр., то при всяка една от гореизброените хипотези завещаното имуществено право (имущество) не може да премине в патримониума на наследниците по завещание, респ. заветниците. Това е така, тъй като според общия принцип те поначало не биха могли да получат нещо, което наследодателят (завещателят) не е притежавал към момента на своята смърт. В този смисъл: Решение № 216 от 6.05.1996г. на ВКС, І г. о. ; Решение № 716 от 13.06.2006г. на ВКС по гр. д. № 360/2005г., VІ г. о. (тук би следвало обаче да се отчете фактът, че първото от цит. две решения на ВКС предхожда по време горецитираното решение на Конституционния съд, с което е дадено авторитетно тълкуване относно кръга на правоимащите лица по чл. 3, ал. 1 ЗВСОНИ).

В настоящия случай завещанието на което се позовават ищците е извършено на 20.08.1966 г., а завещателката е починала на 10.08.1970 г. При тези данни е очевидно, че имуществените права за които претендират ищците не са били (а и не са могли да бъдат) притежание на завещателката към момента на смъртта й, при положение че ЗВСОНИ няма ретроактивно действие. Това означава, че правото на собственост върху одържавените имоти се възстановява на лицата, от които те са били отнети или на техните наследници и правоприемници от момента на влизането на закона в сила (след обнародването му в ДВ, бр. 15 от 21.02.1992г. ), т. е. не се въвежда фикцията, че по отношение на правоимащите лица се приема, че отчуждаването не е било извършвано...

            От гореизложеното следва извод, че след като праводателката на ищците, която за разлика от тях е пряка наследница на Г. П. К., не е придобила вещни права върху процесните имоти, то следователно тя не е могла да ги завещае на своята сестра В. Х. Г. по м. Д.Г. (пряка наследодателка на ищците) и впоследствие, след нейната смърт (1977г. ) тези права да преминат в техния патримониум. Оттук следва, че ищците по делото не са придобили по наследство имуществените права, заявени с настоящия ревандикационен иск.

            Горният извод е съобразен и с особената разпоредба на чл. 90а ЗНасл, която и след частичната отмяна с решение № 4 на Конституционния съд (обнародвано в ДВ, бр. 21 от 1996г. ) продължава да има действие по отношение на одържавените имоти, с изключение на земеделските земи, собствеността върху които се възстановява по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ. Приложното поле на чл. 90а ЗНасл е обусловено от момента на съставяне на завещанието – дали преди или след одържавяването. Щом като завещанието е съставено след одържавяването на имуществото и при възстановяването на собствеността завещателят вече е бил починал (както е и в настоящия случай), волята на законодателя материализирана с горецит. разпоредба от закона е да не се зачита едно такова завещателно разпореждане и то да няма действие за тези имоти (без тези подлежащи на възстановяване по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ). В същия смисъл: Решение № 422 от 20.10.1998г. по гр. д. № 252/98г., 5-чл. състав.

До по-различни изводи би могло да се стигне ако например ищците можеха да се легитимират като преки наследници на Г. П. К. (и по този начин да обосноват реституционните си претенции по ЗВСОНИ въз основа на наследствените си права по закон, а не по завещание изходящо от единия от законните наследници на същия наследодател) или пък въпросното завещание да е било съставено след влизането в сила на ЗВСОНИ. Последното обаче с оглед на наличните данни по делото е изключено като реална хипотеза по обясними причини.

При положение, че не се доказа първата предпоставка за уважаване на един ревандикационен иск по чл. 108 ЗС (че ищците са собственици на претендираните от тях 444.467/2886.148 идеални части от процесните имоти), оттук логично следва извод, че предявеният такъв иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло, без да е необходимо да се излагат допълнителни съображения и относно останалите две предпоставки посочени по-горе в настоящите мотиви.

ПРИ ТОЗИ ИЗХОД НА ДЕЛОТО и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото на ищците не им се следват.

Към настоящето решение, като илюстративен материал се прилагат разпечатки от последните три решения на ВКС, отнасящи се до правни казуси, сходни с настоящия.

Мотивиран от гореизложеното СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Х.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx ; В.Д.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx ; М.С.Г.-xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и К.С.Г.–xxx, живуща в Република Австрия (всичките със съдебен адресат: адвокат М.Ц. xxx) иск с правно основание по чл. 108 ЗС и с петитум: с настоящето съдебно

решение да бъде признато за установено по отношение на ДЪРЖАВАТА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

че Е.Х.Г., В.Д.Г., М.С.Г. и К.С.Г. като наследници по завещание от 20.08.1966г. на М. Х. Г. по мъж Д. xxx, починала на 10.08.1970г. (извършено по нот. дело № 694/70г. на ІІ нотариус при СРС) са собственици на 444.467/2886.148 идеални части от следните недвижими имоти, подробно описани в нотариален акт № 62, том ІІ, рег. № 3548, дело № 321 от 1932г., а именно: 1) Ниви в размер на 492 дка (четиристотин деветдесет и два декара и нула кв. м. ), 2) Ливади в размер на 150.834 дка (сто и петдесет декара осемстотин тридесет и четири кв. м. ), 3) Пасбища в размер 196.266 дка (сто деветдесет и шест декара двеста шестдесет и шест кв. м. ), 4) Порез от 20.300 дка (двадесет декара и триста кв. м. ), 5) Гора в размер на 1348.962 дка (хиляда триста четиридесет и осем декара деветстотин шестдесет и два кв. м. ), съставляващи всичките тези имоти един общ комплекс, находящ се в местността “Пъстрината”, до общи съседи: железопътна линия Б. – В., С. К. с ниви, ливади и гори; път С. – Б.; пасище на с. С.; наследници на И. К. с гора, лозя на с. О., наследници на И. К. с гора, С. К. с гора, ниви и пасище; пладнището за общо ползване на братя К., пасище и ливада; С. К. с ливада през шосето; 6) Нива в местността “Пъстрината” (Лизнова падина) с площ 100.884 дка (сто декара осемстотин осемдесет и четири кв. м. ), при съседи: пътя О.-Б., С. К. с гора, работна земя и пасище; н-ци на И. К. с пасище; 7) Гора в местността “Пъстрината” с площ от 551.902 дка (петстотин петдесет и един декара деветстотин и два кв. м. ), при съседи: С. К. с гора, път С. Б., Край Ракитин рид и Зли дол (пасище на с. С.), пасище на с. Б., Породински рид, Породински дол, лозя на селата О. и Б. (Белоречка ливада) и път от Б. за О. и 8) ½ (една втора) идеална част от пладнище, пасище и водопой в местността “Пъстрината”–“Скрипец”, цялото от 50 (петдесет) дка, а половината от 25 дка при съседи: н-ци на И. К., С. К. с пасище, собственика Г. К. с пасище и ниви, и да бъде осъдена ДЪЛЖАВАТА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да им отстъпи собствеността и предаде владението върху гореописаните поземлени имоти.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД–МОНТАНА в двуседмичен срок от съобщението.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: