Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Монтана 17.06.2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД-МОНТАНА, пети граждански състав, в открито заседание на 14.04.2010г. в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПЕТКОВА

 

при секретаря Т.Ц., като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. д. № 612 по описа за 2007г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 Искът е за ревандикация на недвижим имот, с пр. осн. чл. 108 от ЗС във вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 5 от ЗВСВОНИ, във вр. чл. 134, ал. 2 ЗУТ / отм. / и чл. 53, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР.

 Ищецът И.А.Д. твърди в исковата молба, че общият наследодател Д. Г.- негов прадядо, б. ж. на гр. Фердинанд, е починал на 11.04.1923г. Дядо му по бащина линия- И.Д. Г. е убит на 30.09.1944г. без съд и присъда, след което всичките му недвижими имоти, намиращи се в регулацията на града и извън нея, вкл. и тези, придобити по наследство от баща му Д. Г., са взети без законово основание и не по установения законов ред. Така са завзети имотите предмет на Крепостен акт № 4 по нот. дело № 125/ 1895г., регистър № 528, с терен 2 083 кв. м. и Крепостен акт № 6/ 1895г. по нот. дело № 125/ 1895г., регистър № 528 с терен 4000 кв. м., заедно с построените в тези терени сгради. Към настоящия момент върху тези терени са построени съдебна палата, читалище, бившия ГУМ, сградата- музей на Септемврийското въстание, разположен е и Градския базар. Конкретно имотът по Крепостен акт № 4 е записан в разписния лист от 1943 на наследниците на Д. Г. и е отразен в регулационния план на града от 1956г. като имот пл. № 1771 в кв. 38. Според регулационния план от 1990 г. върху терена, предмет на посочения крепостен акт е построена сградата на ГУМ и Търговския базар.

 Ищецът се позовава на създадената с пар. 1 ал. 2 от ПЗР на ЗОСОИ /ДВ бр. 107 от 18.11.1997г. / нова ал. 2 на чл. 2 от ЗВСОНИ, с която се предвиди допълнително реституционно основание. Изтъква още, че с въвеждането на последното и заличаване на изтеклата придобивна давност на имоти, подлежащи на реституция до влизане в сила на ЗОСОИ/ 22.11.1997г., съгласно новосъздадените чл. 2 ал. 2 и чл. 5 ал. 2 на ЗВСОНИ, собствениците на имоти, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините или народните съвети през периода 1944-1989г. реституират имотите си по силата на закона, а не чрез акт на държавата или общините. Аргументира се с целта на реституционния закон- да възстанови имотите, до колкото те съществуват като самостоятелни, а ако е изградено ново строителство на законно изготвени строителни книжа, това би било пречка за неговото реституиране, ОСВЕН АКО от незастроената част може да се обособи самостоятелен обект съгласно нормативите за устройство на територията, като сочи в този смисъл ТР № 6/ 10.05.2006г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/ 1995г. на ОСГК на ВС.

 Твърди, че имотът, представляващ ”Търговски базар” сега и към датата на влизане в сила на ЗОСОИ- 22.11.1997г., представлява незастроен терен, от който може да се образува самостоятелен УПИ. Същият е актуван от Община Монтана с акт за общинска собственост № 547/ 07.03.2002г. В разменената между него и Общината кореспонденция, последната отказва да деактува имота, тъй като не е представил решение за възстановяване правото му на собственост и че с влязло в сила решение по Адм. д. № 210/2001г. на МОС му е признато обезщетение с компенсаторни записи. Не приема тези й съображения, защото правото му на собственост върху описания имот е възстановено по силата на закона, считано от 22.11.1997г, без да е необходимо нечие решение. По административното дело влязлото в сила решение е без значение в настоящето производство, което е исково и се води на различно законово основание. Счита, че до изменението на чл. 6 от ЗС от 17.04.1990 г. общините не са могли да имат право на собственост върху държавни имоти, които са им били предоставени за управление и стопанисване. Завземането на имоти по силата на благоустройствени мероприятия би имало вещноправен ефект в полза на общината, ако е налице проведено законно отчуждаване. При липса на такова и липса на непосредствено отчуждително действие на регулационните планове по действалите благоустройствени закони счита, че е налице неправомерно завземане на имота от Община Монтана, което е основание за прилагане на реституционната норма на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ.

 Обръща се към съда с искане да бъде постановено решение, с което да се признае по отношение на ответника, че недвижим имот, представляващ част от УПИ І кв. 127 по плана на града от 1990г., с площ 1870 кв. м., при граници: североизток- улица, югоизток- ул. В. Левски, северозапад- бивша сграда на ГУМ, пл. Ал. Константинов, югозапад- двор, е негова собственост по силата на реституционния закон- ЗВСОНИ, считано от 22.11.1997г. и да бъде осъдена ответната община да му предаде владението на този имот. Подробно развива доводите си в писмена защита, представена от упълномощения му процесуален представител- адв. А.К., като аргументира становището си относно възраженията на ответника за недопустимост и неоснователност на иска, вкл. и във връзка със статута на намиращите се на Общинския базар търговски обекти- павилиони и улицата- топик. Павилионите счита, че са преместваеми обекти съгл. Чл. 56 ал. 1 ЗУТ, а улицата- топик е предвидена в рег. план на гр. Монтана “ в абсолютно нарушение на закона- чл. 55 ал. 1 ЗТСУ /отм. /, в която връзка прави искане за произнасяне по реда на косвения съдебен контрол на влезли в сила ИАА. Предлага като най- удачен вариант за съдебно решение този с графично изобразяване на имота по Приложение № 4 от допълнителната тройна техническа експертиза/ депозирана по делото на 10.06.09г. /. Претендира за присъждане на направените в производството разноски.

 Ответникът- ОБЩИНА МОНТАНА оспорва предявения иск като се позовава на влязло в сила решение по адм. д. № 210/ 2001г. на МОС, с което е признато обезщетение на ищеца с компенсаторни записи за същия имот. Този довод изразява и в писменото си становище/ 11.03.2008г. В съдебно заседание от 01.04.2008г. чрез процесуалния си представител- адв. Б. Ц. изразява и друг довод- наследодателят на ищеца е продал процесните имоти на ОКС- Монтана със съответни нотариални актове, които в следващо заседание представя във вид на заверено от него копие, а именно: нот. акт № 53/1941г., № 200/ 1956г. и № 96/ 1953г. С писмено становище/ 29.05.2008г. тези актове са оспорени от ищеца, а по- късно производството е спряно до свършване на гр. д. № 1303/2001г. на МРС, имащо за предмет спор за собственост между ОКС и Община Монтана за имотите по посочените нотариални актове. По същество поддържа довода за това, че ищецът вече е обезщетен с компенсаторни записи, поради което повторно обезщетяване е невъзможно, като цитира и представя практика на ВКС-Р. № 736/17.07.2007г. по гр. д. № 1080/2006г. и Р. № 1194 / 07. 09. 2005г. по гр. д. № 615/ 2004г. Прави и възражение за изтекла придобивна давност в полза на Община Монтана, като се позовава на чл. 5 ал. 2 ЗВСВОНИ. Счита за недопустимо съдът да се произнася по заявеното искане относно косвен съдебен контрол, свързано с регулационния план от 1990 г. на гр. Монтана за улицата- топик, тъй като производството се води по ГПК /отм. / и е имало възможност по друг ред да се атакува този план. За част от имота, предмет на иска Общината има Акт за общинска собственост. Другата част е въпросната улица, която като улично пространство представлява публична общинска собственост. Позовава се и на пар. 16 от ПЗР ЗУТ. Моли да бъде отхвърлен като неоснователен иска и му се присъдят направените в производството разноски.

 Доказателствата са писмени и гласни. Изсушани са заключения на съдебно- технически експертизи.

 Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобр. чл. 188 от ГПК / отм. / приема следното:

 Безспорно е между страните и от доказателствата по делото е установено, че ищецът И.А.Д. е наследник по закон на Д. Г.- негов прадядо по бащина линия, б. ж. на гр. Фердинанд, починал на 11.04.1923г. Синът му- И.Д. Г. и дядо на ищеца е починал през 1944г. / по твърдения в исковата молба- убит на 30.09.1944г. без съд и присъда/.

 Посоченият общ наследодател Д. Г. е бил собственик на недвижими имоти, между които и тези, предмет на Крепостен акт № 4 по нот. дело № 125/ 1895г., регистър № 528, с терен 2 083 кв. м. и Крепостен акт № 6/ 1895г. по нот. дело № 125/ 1895г., регистър № 528 с терен 4000 кв. м., заедно с построените в тези терени сгради, намиращи се в гр. Фердинанд / л. 5 и 6 от делото/. Имотите по тези два акта са били предмет на разглеждане в приложеното адм. д. № 210/ 2001г. по описа на Окръжен съд- Монтана, образувано по жалба на И.А.Д. / ищец по настоящето/ против мълчаливия отказ на Областен управител Монтана да го обезщети по реда на ЗОСОИ за одържавени общо десет броя недвижими имоти. С решение от 16.07.2003г. по това дело е отменен мълчаливият отказ, вместо което е признато правото на обезщетение чрез компенсаторни записи на жалбоподателя като наследник на И. Анг. Д. за отчуждени от последния недвижими имоти, изредени в диспозитива му, между които и “- кръчма, находяща се в двор от 2083 кв. м. или имот пл. № 1771 в кв. 38 по регулационния план на гр. Монтана от 1956г. ” и “ - парцел ІІ в кв. 57, който е идентичен с имот пл. № 1771 в кв. 38 по рег. план на гр. Монтана от 1956г. ” /съответни на имота по Крепостен акт № 4/ 1895г. /. В мотивите на решението е прието, че процесните имоти са били отчуждени от наследодателя на жалбоподателя не по предвидения нормативен ред- липсват отчуждителни преписки, за което страните по настоящето дело не спорят. Производството по административното дело е по реда на чл. 6 ал. 1 от ЗОСОИ, като е прието, че са налице условията на чл. 2 от ЗОСОИ и е признато обезщетението по реда на чл. 2 ал. 1 т. 3 от с. з. Решението е оставено в сила с решение № 1897/ 02.03.2004г. по адм. д. № 10106 / 2003г. на ВАС. В продължение на процедурата по чл. 6 от ЗОСОИ с решение от 11.05.2004г. по адм. д. № 210/ 2001г. на МОС на жалбоподателят е определено обезщетение с компенсаторни записи на обща стойност 105 652 лв, вкл. и за имота по Крепостен акт № 4/ 1895г.

 С Акт № 547/ 07.03.2002г. на общинска администрация- Монтана е актуван като общинска собственост на осн. чл. 2, ал. 1, т. 9 и чл. 56 от ЗОб. С част от УПИ І, кв. 127 по регулационния план на гр. Монтана, одобрен със Заповед № 570/ 10.04.1990г., с площ 1870 кв. м., наименован “Търговски комплекс- общински базар”, за част от терена на който се отнася претенцията на ищеца на заявеното от същия основание.

 От заключението на назначеното по делото вещо лице Радка Гигова се установява, че за Общинския базар няма урегулиран имот върху регулационния план с точни граници. На терена- Общински базар са разположени 31 бр. постройки с временен статут по чл. 120а от ППЗТСУ / отм. /, по схема на гл. архитект на Общината. Терените за тези постройки- павилиони са били раздадени на наематели чрез търг от Общината, провеждащ се на 3 години. Павилионите са за търговия с промишлени и хранителни стоки и обслужващи дейности. В. л. Гигова е изготвила комбинирана скица, върху която с черен цвят /щрихи/ е отразен имот пл. № 167, п. ІІ кв. 57 по регулационния план от 1905г., който в разписен лист от 1943 г. е записан като собственост на Д. Г. и М. Ив. Т.. Същият е с площ 2070 кв. м. Със син цвят е нанесен имот № 1771, п. ІІІ и п. ІV по регулационния план от 1956 г. и разписен лист от 1950г. , записан като собственост на Е. и Т. Д. /л. 42 и сл. /. Върху комбинираната скица на л. 47 е оцветен в зелено с посочена площ в допълнителното заключение, депозирано на 05.11.2007г. - 785 кв. м. По регулационния план на гр. Монтана от 1990г. посочените бивши имоти са включени в п. І, кв. 127, а по кадастралната карта на града от 2006г. – попадат в поземлен имот № 48489.7.58. По плана от 1990г. /сега действащ/ отредената за улица площ съвпада с площта на бившия имот № 1771 от РП/ 1956г. и плана е приложен на място. Отреждането по плана от 1990г. на гр. Монтана за УПИ І, кв. 127, където попада и терена на Общински базар и процесните бивши имоти, е за Съдебна палата, ГУМ /градски универсален магазин/ и читалище, като строителството е реализирано. В допълнителното си заключение от 06.12.2007г. вещото лице е дало отговор на редица съществени за спора въпроси, като е изготвило във връзка с това комбинирана скица /л. 65/. В заключението е констатирано, че имотът, описан в Крепостен акт № 4/ 1895г. попада в терена на Общински базар по сега действащия план, от 1990г. По плана от 1905 г. имотът е означен като п. ІІ, пл. № 167, кв. 57 и е с площ 2 083 кв. м. Върху терена му сега се намира сградата на бившия ГУМ, заемаща от площта на бившия имот около 436 кв. м. От павилионите в Общинския базар със статут на временни, преместваеми постройки, 14 броя попадат върху част от бившия п. ІІ, пл. № 167, кв. 57 по РП от 1907 и 1907г. Друга част от този бивш имот регулационният план от 1990г. е включил в парцелите, с лице към ул. Л. Каравелов, която част е с площ 220, 50 кв. м. Част от същия бивш имот е тротоар пред сградата на ГУМ, с площ около 100 кв. м. Останалата част от имота, която попада в Общинския базар, заедно с отредената площ за улица- топик по РП от 1990г. има площ 1 318 кв. м. Отделно вещото лице е конкретизирало площта на улицата- тупик 594А, 594Б, 584В, 594Г и 594Д-около 574 кв. м. и площ за обслужване на ГУМ откъм Базара- 59, 50 кв. м. /л. 72-74/. Съдът приема заключенията на едноличната техническа експертиза като дадени обективно и безпристрастно.

 Във връзка с представени от ответника нотариални актове, приложени на л. 94-100 и довод за разпореждания от наследодателя на ищеца с процесния имот преди 1944г. е назначена тройна- техническа експертиза от в. лица Д. Д.,xxxГ. xxx. Представените от тях заключения и скици потвърждават констатациите на едноличната експертиза и я допълват. Нот. актове - № 53/1941г., № 200/ 1946г. и № 96/ 1953г. са били предмет на спора по приложеното гр. д. № 1303/ 2001г. с ищец ОКС- гр. Монтана и ответник- Община Монтана, приключило с прекратяване на производството като недопустимо. Направеният довод от процесуалния представител на ответника не се поддържа в хода по същество.

 От заключението на разширената техническа експертиза/ 10.06.2009г. се установява, че бивш имот с пл. № 167 по РП от 1907г., пренесен върху кадастралната карта на гр. Монтана /одобрена със Заповед № РД-18-29/ 05.04.2006г. / върху Общинския базар попада: а/ с площ от около 792 кв. м. в имот с идентификатор 48489.7.519 / без площта на бившия ГУМ- 350 кв. м. /, записан в регистъра към тази карта на Община Монтана. В тази част е площта на преместваемите търговски обекти- павилиони; б/ с около 6 кв. м. в имот с идентификатор 48489.7.53, записан в регистъра към картата на А. Л.; в/ с около 28 кв. м. в имот с идентификатор 48489.7.54, записан на Л. Я. В.; г/ с около 54 кв. м. в имот с идентификатор 48489.7.55, записан в регистъра на “Вест мобиле” ООД и изредени др. физически лица; г/ с около 350 кв. м. в имот 48489.7.519.1- застроена площ на ГУМ; д/ с около 30 кв. м. в имот 48489.7.56, записан на П. Т. Д.; е/ с около 32 кв. м. в имот 48489.7.6- записан на същото лице; ж/ с около 36 кв. м. в имот 48489.7.57, записан на Ж. Т. В. и др. лица; з/ с около 36 кв. м. в имот 48489.7.51, записан като общинска публична собственост; с около 21 кв. м. в имот 48489.7.5, записан на С. К. К.; и/ с около 585 кв. м. в имот 48489.7.64- второстепенна улица на Община Монтана. Имот пл. № 167 по РП от 1907г. е записан в разписния лист от 1938 г. на наследниците на Д. Г. и М. Ив. Т.. По регулационния план от 1956 г. УПИ ІІ-167, кв. 57 по РП от 1907г. включва площта на имоти с пл. № 1771 и 1772. В разписния лист от 1950 г. имот с пл. № 1771 е записан на Е. и Т. Д., а имот пл. № 1772 е записан на РКС. Имот с пл. № 1771 по стария регулационен план на гр. Монтана пренесен върху кадастралната карта на града попада в други имоти: с около 105 кв. м. в имот- сграда на ГУМ; с около 515 кв. м. в имот- второстепенна улица на Община Монтана; с около 165 кв. м. - в имот записан в кадастралния регистър на Общината / заключение и комбинирани скици на л. 184- 191/. Другите допълнителни заключения на разширената техническа експертиза изясняват в максимални подробности /съобразно поставените им въпроси от пълномощниците на страните/ статута на павилионите върху терена на Общинския базар и на сградите в съседните на улицата- топик поземлени имоти, граничещи на север с ул. Л. Каравелов, както и на самата улица- топик, съвпадащи с констатациите на едноличната експертиза. Съдът възприема заключенията на тройната експертиза като дадени обективно и безпристрастно.

 С оглед на изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните фактически и правни изводи:

 Наследодателят на ищеца е притежавал недвижимия имот по Крепостен акт № 4/ 1895г., който по разписния лист от 1950г. и регулационния план на гр. Монтана от 1956 г. е отразен като имот пл. № 1771 в кв. 38. Установена е от заключенията на техническите експертизи по делото площта на този имот- 785 кв. м. и това, че по действащия регулационен план на града от 1990 г. същият попада в УПИ І, кв. 127, с изградени в него Съдебна палата, ГУМ, Читалище. Ищецът претендира да бъде признат за собственик по силата на чл. 2 ал. 2 от ЗВСОНИ, считано от 22.11.1997г. на реална част от посочения УПИ, както графично е изобразена върху комбинираната скица на тройната техническа експертиза /приложение № 4, л. 191 от делото/, с обща площ на бившите имоти пл. № 1771 и пл. № 1772, кв. 38 по плана от 1956г. 1810 кв. м. / по сините линии/, а евентуално обособената в самостоятелен имот реална част- с площ 1445 кв. м., с червени линии и букви в контур АВCDA. Както от тази скица, така и от всички други, изготвени от вещите лица към заключенията им по делото е видно, че имотът на наследодателя на ищеца- пл. № 1771 кв. 38 по регулационния план от 1956г. съвпада с отредената по регулационния план от 1990 г. улица- топик с площ 574 кв. м. Върху останалата част от този бивш имот се намира част от сградата на бившия ГУМ. Бивш имот пл. № 1771 кв. 38 не попада върху терена на Търговския базар, намиращ се в непосредствено съседство с него / съответно с улицата – топик/.

 Съгласно създадената нова ал. 2 на чл. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти / ЗВСОНИ- ДВ бр. 107 от 18.11.1997г. / действително се предвиди допълнително реституционно основание, изтъкнато в исковата молба като мотив в тезата на ищеца за възстановяване EХ LEGE правото на собственост върху недвижимия имот, отчужден от наследодателя му не по установения законов ред. На това отчуждаване като факт се базира и приключилото обезщетително производство по чл. 6 от ЗОСОИ по приложеното адм. д. № 210/ 2001г. на МОС. Цитираната съдебна практика - ТР № 6/ 10.05.2006г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/ 1995г. на ОСГК на ВС обаче не изключва общите материални предпоставки за настъпване на реституцията, съдържащи се в чл. 2 ал. 3 от ЗВСОНИ. Или в случая следва да бъде доказано от ищцовата страна освен, че процесният недвижим имот е бил отчужден не по установения законов ред от държавата през периода 1944 г. – 1989г., така също и че този имот се намира в собственост на държавата, общините ... и съществува реално към момента на влизане на закона в сила/18.11.1997г/ до размерите, в които е бил отчужден. В настоящия казус последната предпоставка не е налице. Данните по делото сочат, че отчужденият имот съвпада с изпълнено мероприятие, отредено по улично- регулационния план на града от 1990г., а именно с улицата- топик, като в друга негова част се намира законно построената 4- етажна сграда на бившия ГУМ /с работещи сега търговски обекти, офиси, медицински център/. Следователно отчужденият от наследодателя на ищеца имот пл. № 1771 кв. 38 по рег. план от 1956 г. не съществува реално към влизане в сила на горепосоченото допълнително реституционно основание по ЗВСОНИ, поради което искът за собственост и предаване на владение съдът намира за неоснователен.

 Останалите доводи в тезата на ищеца, свързани с възможност да се обособи самостоятелен обект на собственост, съобразно нормативите за устройство на територията, в какъвто смисъл са разрешенията на т. 1 и т. 2 от ТР 1 / 1995г. на ОСГК на ВС биха могли да бъдат споделени, ако процесният отчужден имот /с пл. № 1771 кв. 38 по РП от 1956г. / фактически към 18.11.1997г. имаше незастроена част, достатъчна за такова обособяване. По делото обаче доказателствата не подкрепят подобна възможност, поради което искът за собственост и ревандикация е неоснователен.

 При очертания изход на спора и на осн. чл. 64 ал. 2 от ГПК /отм. / на ответника следва да бъдат присъдени претендираните разноски направени по делото- в общ размер на сумата 1665 лв/ адвокатско възнаграждение, държавни такси и възнаграждения за вещи лица/.

 Водим от горното, съдът

 

 Р Е Ш И:

 

 Отхвърля предявения от И.А.Д. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx xxx за признаване по отношение на ответника, че недвижим имот, представляващ част от УПИ І кв. 127 по плана на града от 1990г., с площ 1870 кв. м., при граници: североизток- улица, югоизток- ул. В. Левски, северозапад- бивша сграда на ГУМ, пл. Ал. Константинов, югозапад- двор, е негова собственост по силата на реституционния закон- ЗВСОНИ, считано от 22.11.1997г. и за осъждане на Общината да му предаде владението на този имот, като неоснователен.

 Осъжда И.А.Д. / адрес и ЕГН по- горе/ да заплати на Община Монтана сумата 1665 лв- разноски, направени по делото.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: