РЕШЕНИЕ

гр. МОНТАНА,

15.06.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и девета година, в следния състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН П.

при секретаря Т.Ц., като разгледа докладваното от съдията П. гражданско дело № 70252 по описа за 2006 година и за да се произнесе, СЪДЪТ взе предвид следното:

 

Искът е за делба на наследствени урегулирани и неурегулирани имоти, като производството се намира във фазата по извършване на делбата.

С решението си чл. 282, ал. 1 ГПК (отМ. ) от 27.05.2008г. (л. 149-153), което не е обжалвано и е влязло в законна сила съдът е допуснал делба на следните имоти:

1.УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ І (първи), планоснимачен № 495 (четиристотин деветдесет и пет), в квартал 31 (тридесет и първи) по регулационния план на С. Д. д. обл. Монтана, одобрен със заповед № 177/26.10.1992г., целият от 746 кв. М. (седемстотин четиридесет и шест квадратни метра), ведно с намиращите се в същия поземлен имот двуетажна жилищна сграда, масивна жилищна сграда, стопанска сграда и други подобрения, при граници и съседи на имота по нотариален акт № 164, т. ІХ, д. № 1829 от 1998г. (на РС–Монтана) и по нотариален акт № 162, т. ХІІ, рег. № 7785, д. № 1936 от 1999г. (на нотариус Б. П., рег. № 113): от три страни улици, С. М. М., И. К. М. и Н. И. К., и при граници и съседи на същия имот по скица: от три страни улици, УПИ ІІ – 500 (И. К. Ц.), УПИ ІІІ – 499 (И. М. К., И. М. И., Сашо М. И. и УПИ V – 496 (Мито М. К.).

2.УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ Х (десети), планоснимачен № 8 (осем) в кв. 3 (трети) по плана на С. Д. д. обл. Монтана, одобрен със заповед № 177/26.10.1992г., целият имот от 1435 кв. М. (хиляда четиристотин тридесет и пет квадратни метра), незастроен.

ДЕЛБАТА на гореописаните урегулирани имоти е допусната при права на съделителите, както следва:

-10/18 ид. части за К.В.В. и 8/18 ид. части за Г.В.Г. по отношение на терена на УПИ І – 495 и на УПИ Х – 8 ;

-11/18 ид. части за К.В.В. и 7/18 ид. части за Г.В.Г. по отношение на сградите построени в УПИ І – 495.

            Със същото решение е допусната делба и на следните имоти:

1.НИВА от 11.000 дка, осма категория, в местността “К.”, имот № 055014 по картата на землището на С. Д. д., при граници (съседи): № 000035 л. на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, № 055015 нива на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, № 000220 изостав. тр. наС. на Община С. Г. Дамяново – ОПФ, № 000318 залесена терит. на МЗГ – Държавно лесничейство, № 000089 пасище, мера на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ; № 000114 пасище, мера на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ; № 000155 водно течение на Държавата–МОСВ.

2.НИВА от 5.402 дка, осма категория, в местността “Б.”, имот № 055015 по картата на землището на С. Д. д. обл. Монтана, при граници (съседи): № 055017 нива на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, №055009 нива насл. на М. П. К., №055008 нива на П. К. П., № 055002 нива на П. П. И., № 000001 жил. територия на С. Д. д., № 000035 л. на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, № 055014 нива насл. на В. Г. И..

3.Л. от 6.342 дка, седма категория, в местност “Г. л.”, имот № 001094 по картата на землището на С. Д. д. обл. Монтана, при граници (съседи): № 001093 л. на Г. П. М., № 001053 л. насл. на И. К. К., № 001054 л. насл. на Б. К. П., № 001055 л. насл. на С. И. Т., № 001056 нива насл. на Б. И. Г., № 001135 нива на неидент. собст. стопан. от Общината, № 001058 л. на Г. П. М., № 001113 нива на неидент. собст. стопан. от Общината, № 001059 л. на Р. Д. А., № 001060 л. насл. на М. С. Ц., №001061 нива насл. на З. М. К., №001062 л. на Г. П. М., № 001063 л. на Й. И. М., № 001096 л. насл. на Н. С. Н., № 001095 л. насл. на Р. С. Н..

4.Имот № 146019 по картата на възстановената собственост на землището на С. Д. д. обл. Монтана с площ от 14.000 дка (четиринадесет декара), представляващ ЗАЛЕСЕНА ГОРСКА ТЕРИТОРИЯ, находящ се в местността “Ш.”, при граници и съседи: № 146020 залесена терит. на МЗГ – Държавно лесничейство, № 000167 път ІІІ кл. на Министерство на транспорта, № 146010 залесена терит. на Атанас П. И., № 000242 пасище, мера на Община С. Г. Дамяново (съгласно скица № Ф00075/ 24.11. 2003г. и таксационна характеристика).

5.Имот № 157031 по картата на възстановената собственост на землището на С. Д. д. обл. Монтана с площ от 11.000 дка (единадесет декара), представляващ ЗАЛЕСЕНА ГОРСКА ТЕРИТОРИЯ, находящ се в местността “С.”, при граници и съседи: № 157001 залесена терит. насл. на И. М. А., № 059004 нива насл. на С. Н. М., № 059006 нива на Община Г. Дамяново, № 157032 залесена терит. на МЗГ–Държавно лесничейство, № 157030 залесена терит. на МЗГ–Държавно лесничейство.

ДЕЛБАТА на гореописаните неурегулирани имоти (земеделски земи и гори) е допусната при права на съделителите:

-10/18 ид. части за К.В.В. и

-8/18 ид. части за Г.В.Г..

Съдебното решение по допускане на делбата не е било обжалвано и е влезнало в законна сила.

С молба от 28.10.2008г. (л. 180) преди първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата ответникът Г.В.Г. е направил искания за възлагане (да бъдат поставени в негов дял) процесните урегулирани имоти УПИ І, пл. № 495, кв. 31 и УПИ Х, пл. № 8, кв. 3 по пплана на С. Д. д. обл. Монтана. Наред с това, ответникът е поискал да му се присъди равностойността на направени подобрения в застроения жилищен имот (УПИ І – 495).

От страна на ищцата К.В.В. няма искания да й бъде възложен жилищния имот, но с молба от 10.10.2008г. (л. 176), т. е. в срока по чл. 286 ГПК (отМ. ) е заявила претенции за извършени от нея подобрения в същия.

В настоящата втора фаза на делбеното производство са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели и са изслушани заключения на вещо лице.

СЪДЪТ, като прецени доказателствата според вътрешното си убеждение и съобразявайки доводите и становищата на страните, приема следното:

По възлагането:

Както се посочи по-горе възлагателно искане е направил Г.В.Г. по отношение на процесните урегулирани имоти УПИ І, пл. № 495, кв. 31 и УПИ Х, пл. № 8, кв. 3 по плана на С. Д. д. обл. Монтана. Твърди, че живее постоянно в първия имот (УПИ І – 495) “от както се е родил и до днес” и е правил подобрения; поддържал е имота и го е стопанисвал като добър стопанин. Декларира, че не притежава друг жилищен имот. Относно незастроения имот (УПИ Х – 8) ответникът уточнява, че върху 1000 кв. М. от мястото е засадил малини и има там малка постройка

От представеното заключение по назначената с решението по чл. 282, ал. 1 ГПК (отМ. ) съдебно-техническа оценъчна експертиза (л. 171-173) се установява, че в процесния делбен имот-УПИ І, пл. № 495, кв. 31 по плана на С. Д. д., целият имот с площ 746 кв. М. са били построени следните сгради:

1.ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, построена 1947г. със застроена площ (ЗП) 98 кв. М. и РЗП 196 кв. М. ; масивна, с дървен гредоред на междуетажната конструкция, тухлени стени, дървена дограма, външно измазана, без В и К инсталации, с ел. инсталация; състояща се от: І етаж – три стаи с подове от дюшеме, дървена облицовка по стени латекс; ІІ етаж – четири стаи с подове от дюшеме, стени постно боядисани; мазето е с прозорец за дневна светлина и бетонов под. Физическо състояние: според вещото лице вторият етаж се нуждае от ремонт – боядисване на дограмата и стените, изкърпване на таваните, обрушени от течове; вторият етаж е необитаем (към момента на огледа). Първият етаж се обитава и се поддържа добре.

2.ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, построена през 1967г. с площ 48 кв. М. върху основите на съществуваща стопанска сграда –иззиждане, тухлени стени, подмяна на греди, въвеждане на водопровод; външно измазване на сградата, състояща се от три стаи, баня с тоалетна и с предверие. Подовете са от дюшеме, стените – латекс, фаянсова облицовка и теракот на пода в банята, вана, фаянс около кухненската мивка и печка; дървена дограма; мазето е с прозорец за дневна светлина и бетонов под; Физическо състояние: в момента на огледа се обитава и се поддържа добре.

3.СТОПАНСКА ПАЯНТОВА СГРАДА, строена от сурови тухли с керемиден покрив, под земя-само в частта за гариране на лек автомобил е бетониран подът; външно сградата не е измазана.

4.Застроеното дворно място УПИ І, пл. № 495, кв. 31 по плана на С. Д. д., с площ 746 кв. М., намира се в центъра на селото. Мястото е оградено от към улицата от зидана каменна ограда, единична входна метална врата, циментови пътеки около двете жилищни сгради и до стопанския двор; външна дворна чешма с мозаечно корито. При извършения оглед е установено наличието на овощни дървета: сини сливи, круша, 3 ябълки, кайсия, праскова, лози на асмалък – на метални и бетонови колове.

Продължение на решението по гр. № 70252/2006г. на Районен съд – Монтана, ІІІ гр. състав – стр. 3

 

5.Незастроено дворно място-УПИ Х, пл. № 8, кв. 3 по плана на С. Д. д. обл. Монтана, находящо

се в северната част на селото, с площ 1435 кв. М., засадено с малини върху площ от 1000 кв. М. Мястото е оградено с бодлива тел на бетонови и дървени колове.

            Според вещото лице Р. Г., чието заключение не е оспорено от страните и се възприема от съда изцяло, като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, пазарната стойност на делбените имоти е както следва:

1.На УПИ І, пл. 495 в кв. 31 по плана на С. Д. д. – 1100 лева (без сградите) и с оглед правата на двамата съделители, припадащите им се части от стойността на този делбен имот са съответно 611.12 лева за К. (10/18 ид. ч. ) и 488.88 лева за Г. (8/18 ид. ч. );

            2.На УПИ Х, пл. № 8 в кв. 3 по плана на С. С., целият от 1435 кв. М. (незастроен) – 1300 лева, като припадащите се части на съделителите с оглед на правата им са съответно 722.22 лева за К. и 577.78 лева за Г..

3.На сградите УПИ І:

 а) Двуетажната масивна жилищна сграда (2МЖС) със ЗП 98 кв. М. и РЗП 196 кв. М. – 8600 лева,

 б) Едноетажната масивна жилищна сграда (1МЖС) – 4000 лева,

 в) Стопанската сграда – 1600 лева

 Обща стойност на сградите: – 14 200 лева.

В съответствие с правата на съделителите върху същите сгради, на припадащата се част на К. (11/18 ид. ч. ) съответстват 8677.77 лева от посочената обща стойност, а на частта на Г. (7/18 ид. ч. ) – 5522.22 лева.

Вещото лице извежда оценката на делбените урегулирани имоти съобразно възстановителната стойност на сградите и сравнителната стойност на имотите с други, оценявани в близък период от време.

В същото заключение, вещото лице дава оценка и на процесните неурегулирани поземлени имоти (земеделски земи и гори), като в тази връзка е съставила проекто-разделителен протокол, обособявайки два дяла, за всеки от съделителите съобразно правата им върху тези имоти, а именно:

Дял І – съответстващ на 10/18 ид. ч. (частта на К.В.В.), който включва: 1) Л. от 6.377 дка, VІІ кат., в М. “Г. л.”, оценена за 510 лева; 2) Нива от 11.000 дка, VІІІ кат., в М. “К.”, оценена за 1100 лева и 3) Залесена горска територия от 14.000 дка в М. “Ш.” оценена за 1400 лева или стойността на този дял възлиза на общо 3010 лева;

Дял ІІ – съответстващ на 8/18 ид. ч. (частта на Г. В. Г.), който включва: 1) Нива от 5.402 дка, VІІІ кат., в М. “Б.”, оценена от вещото лице за 432 лева и 2) Залесена горска територия от 11.000 дка в М. “С.”, оценена от в. л. за 1100 лева или стойността на този дял възлиза на общо 1532 лева.

При обособяването на въпросните дялове, вещото лице правилно е съобразила изразеното пред нея предпочитание от съделителя Г.В.Г., който изявил желание да получи в негов дял нивата с площ 5.402 дка в М. “Б.”, тъй като я обработва към момента на извършване на делбата.

                В обобщение, общата стойност на делбената маса (стойността на цялото имущество-предмет на делба) в настоящия случай е общо 21 142 (двадесет и една хиляди сто четиридесет и два) лева, от която сума 16 600 лева е стойността на урегулираните делбени имоти включително сградите, а общата стойност на неурегулираните имоти (земеделски земи и гори) е 4542.00 лева. При тези данни, припадащата се част от цялата делбена маса на съделителката К.В.В. е 12 534.44 лева (10011.11+ 2523.33), а припадащата се част на съделителя Г.В.Г. е 8607.55 лева (6588.88+ 2018.67).

По силата на чл. 288, ал. 3 ГПК (отМ. ) ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравняват с друг имот или с парИ. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по предходното изречение, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена (относно визираната в последното изречение процедура подробни разяснения са дадени в т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК.

В конкретния случай е извън всякакво съмнение, че застроеният делбен имот-УПИ І, пл. № 495, кв. 31 по плана на С. Д. д., ведно с намиращите в него жилищни сгради (2МЖС и 1МЖС) и стопанска постройка следва да се третира в своята цялост като жилище (жилищен имот) по смисъла на чл. 288, ал. 3 ГПК(отМ. ). Несъмнено е също така, че в случая съсобствеността върху делбените имоти без изключение е възникнала в резултат на наследяване. С оглед наличните данни по делото съдът приема, че отв. Г.В.Г., който впрочем единствен е направил искане за възлагане в преклузивния срок по

чл. 288, ал. 3 ГПК (отМ. ) отговаря на изискванията на цитираната разпоредба от закона, при положение, че от датата на раждането си без прекъсване той е живял в процесния жилищен имот, включително към 4.08. 1970г. –датата на откриване на наследството на В. Г. И. (баща на двамата съделители), б. жител xxx, починал на 4.08.1970г., т. е. живял е в едно домакинство с поменатия наследодател към момента на неговата смърт. Безспорно е също така, че отв. Г.В.Г. няма друго жилище, както и че при откриване наследството на своя баща, а и по-късно ищцата К. Вл. В. не е живяла в същия имот, който според наличните данни трайно е напуснала след омъжването си (1966г. ). Впоследствие тя трайно се е установила в гр. Монтана, където живее със семейството си и понастоящем, а във въпросния имот в С. Д. д. само държи свой багаж в помещенията на (необитаемия според горецит. експертно заключение) втори етаж на двуетажната сграда.

Според константната съдебна практика под “живеене” в наследствения имот по смисъла на чл. 288, ал. 3 ГПК(отМ. ) следва да се разбира трайно фактическо състояние, продължително във времево отношение установяване и пребиваване в имота с цел използването му по предназначение, в какъвто смисъл са разясненията в точка 7 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004г. по гр. д. № 1/2004г., ОСГК (в същата насока: Решение № 1431 от 13.01.2009г. на ВКС по гр. д. № 6143/2007г., ІІ г. о., ГК; Решение № 1179 от 16.01.2009г. на ВКС по гр. д. № 5111/2007г., II г. о., ГК).

            От доказателствата по делото е видно също така, че процесния жилищен имот следва да се смята за неподеляеМ. Този извод произтича от факта, че никой от съделителите в настоящето производство не е реагирал положително на даденото от Главния архитект на Община Г. Дамяново предписание (л. 175) за изготвяне и внасяне на проект за изменение на действащия план за регулация в обхват: УПИ І – 495 в кв. 31 по плана на С. Д. д. с цел обособяването на два новообразувани имота, както и за внасянето на инвестиционни проекти за подялба на нискоетажните сгради в същия процесен поземлен имот, доказващи че съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормИ. Именно фактът, че няма представени инвестиционни проекти в определения срок дава основание за приравняване на настоящия случай с хипотезата за неподеляем жилищен имот.

            Предвид гореизложеното съдът намира, че съделителят Г.В.Г. отговаря на всички законови изисквания по чл. 288, ал. 3 ГПК (отМ. ), поради което следва да му бъде възложен горе- описания делбен жилищен имот и същият се постави в негов дял. В тази връзка съдът намира, че не може да бъде възприет предложения от ищцовата страна вариант за разпределение на делбените имоти между двамата съделители, в частност – сградите в застроения имот, като в дял на ищцата се постави 2МЖС, а в дял на ответника – 1МЖС и стопанската сграда, а дворното място (УПИ І – 495, кв. 31 по плана на С. Д. д.) да се постави в общ дял на двамата съделителИ. При такъв вариант обаче е невъзможно да се постигне пълно и окончателно ликвидиране на съсобствеността между отделните съделители, каквато впрочем е и целта на всяко делбено производство. Утежняващо обстоятелство в конкретния случай са и обобено силно влошените междуличностни отношения между двамата съделители въпреки близката родствена връзка помежду им, което на практика изключва едно нормално съжителство... Според вътрешното убеждение на съдебния състав, един такъв вариант би могъл да послужи като база за разпределението единствено при положение, че съделителите се спогодят или дори в хипотезата на неформално споразумение помежду им, каквото в случая няма, а и не било реалистично да очакват такива поради причината посочена по-горе.

В процесния случай не е налице конкуренция между двамата съделители, тъй като, както се посочи по-горе единствено отв. Г. Вл. Г. не само отговаря на условията за възлагане по чл. 288, ал. 3 ГПК (отМ. ), но и единствен е направил възлагателно искане в срока по чл. 288, ал. 5 ГПК (най-късно в първото заседание след като влезе в сила решението за допускане на делбата), който срок е задължителен и важи, когато се прилага способът на възлагането при извършване на делбата във втората й фаза, при хипотезите на чл. 288, ал. 2 и ал. 3 ГПК (отМ. ) – в този смисъл: Решение № 401 от 9.06.2004г. на ВКС по гр. д. № 803/2003г., І г. о.

Ето защо в конкретния случай делбата следва да се извърши, като на отв. Г. Вл. Г. се постави в дял целият процесен имот УПИ І – 495, кв. 31 по плана на С. Д. д., ведно с намиращите се в него сгради (2МЖС, 1МЖС и стопанска сграда) на обща стойност 15 300 лева (1100 + 14 200); отделно от това – и незастроеният делбен имот УПИ Х – 8, кв. 3 по плана на С. С. на стойност 1300 лева, тъй като по делото е безспорно установено, че този имот също е бил ползван, а и понастоящем се ползва от ответника, който върху около 1000 кв. М. от площта на имота (общо 1435 кв. М. ) е засадил малини, а така също си е построил там малка постройка. Несъмнено потвърждение на тези факти са и протоколираните на л. 287 показания на свид. Михаил Върбанов М., комуто съдът дава вяра, вземайки предвид, че свидетелят е роден и отраснал в С. Д. д., а понастоящем периодично посещава в селото и е собственик на съседния

Продължение на решението по гр. № 70252/2006г. на Районен съд – Монтана, ІІІ гр. състав – стр. 5

 

имот. Също така следва да се постави в дял на ответника и следния неурегулиран имот – нива от 5.402

дка в М. “Б.” на стойност 432 лева, за която са налице безспорни данни, че тази нива се обработва от ответника включително и към настоящия момент. Общата стойност на делбените имоти, поставени в дял на ответника е общо 17 032 лева (1100 + 14200 + 1300 + 432 = 17032).

При това положение делът на ищцата следва да се уравни с други имоти, каквато възможност в случая има предвид наличието и на други имоти в делбената маса, като за пълното изравняване стойността на дяловете ще се следва и парично уравнение. Ето защо съдът намира, че в дял на ищцата К. Вл. В. следва да бъдат поставени останалите делбени имоти, а именно л. от 6.377 дка в М. “Г. л.” на стойност 510 лева, нива от 11.000 дка в М. “К.” на стойност 1100 лева, залесена горска територия от 14.000 дка в М. “Ш.” на стойност 1400 лева, а така също и залесена горска територия от 11.000 дка в М. “С.” на стойност 1100 лева (въпреки, че в ПРП на л. 174 от делото последният имот е бил предвиден от вещото лице в дял ІІ, предназначен за ответника), или всичко на обща стойност 4110 лева (510 + 1100 + 1400 + 1100 = 4100). За разликата до пълния размер на нейната квота (12 534 лева) на ищцата й се следва парично уравнение на дела й, дължимо от ответника. Както вече бе посочено по-горе, от цялата делбена маса (общо 21 142 лева), квотата на ищцата К. Вл. В. са оценява на 12 534.44 лева, а квотата на ответника Г. Вл. Г. – на 8607.55 лева. Оттук следва, че уравнението, което той следва да й заплати е в размер на 8424.45 лева (12534 – 4110.00 или 17032.00 – 8607.55 = 8424.45).

В тази връзка би било уместно да се има предвид, че съделителят, в чийто дял е поставен имот по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК(отМ. ) става негов собственик след като изплати определеното парично уравнение заедно със законната лихва в срока по ал. 6 на същия законов текст. Ако то не бъде изплатено в посочения срок, решението за възлагане се обезсилва по право съгласно чл. 288, ал. 7 ГПК(отМ. ). Тоест, възлагателното съдебно решение няма пряко транслативно вещно-правно действие, а конститутивният му ефект настъпва при плащането на сумите в срока по чл. 288, ал. 6 ГПК(отМ. ), който е шестмесечен, считано от датата на влизане в сила на решението за възлагане (в същия смисъл: Решение № 94 от 23.03.2004г. на ВКС по гр. д. № 590/2003г., І г. о. ). Ако уравнението обаче не бъде изплатено в законоустановения срок решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан – чл. 288, ал. 7 ГПК(отМ. ).    

С оглед приключване на делбеното производство следва да се присъдят и дължимите държавни такси по сметка на Районен съд – Монтана във връзка с извършването на делбата и съобразно квотите на двамата съделители в делбената маса, като в тази връзка ищцата дължи д. т. в размер на 501.38 лева (4% от 12 534.44), а ответникът – 344.30 лева (4% от 8607.55)

ІІ. По сметките:

            В срока по чл. 286 ГПК (отМ. ) страните в настоящето делбено производство са предявили искания по сметките, изразяващи се в претендирани от тях подобрения в процесния имот УПИ І – 495, кв. 31 по плана на С. Д. д. и намиращите се в него сгради, както следва:

            В молбата си от 10.10.2008г. (л. 176) ищцата К.В.В. твърди, че е направила в имота-предмет на делбата следните подобрения:

            1.Външно измазване на двуетажната жилищна сграда, оценявана от ищцата на 1000 лева;

            2.Направа на геран (кладенец) с бетонови пръстени с монтиран електромотор за черпене на вода за банята – 300 лева;

3.Доставка и монтаж на бойлер и душ в банята – 200 лева;

4.Доставка на тухли и цигли за селскостопанската сграда – 280 лева;

5.Боядисване на дограмата на двуетажната жилищна сграда – материали и труд, претендирани на обща стойност 100 лева;

6.Облицоване на една стая на първия етаж от към улицата със шперплат – материали и труд на обща стойност 1000 лева;

7.Направа на бетонови пътеки в дворното място на площ 50 кв. М. – материали и труд на стойност 500 лева, или претендираните от ищцата подобрения са на стойност общо 2880 лева.

            Ответникът Г.В.Г. от своя страна е предявил към ищцата искания да му бъдат заплатени направени от него подобрения в част от делбените имоти–в процесния УПИ І – 495, кв. 31 по плана на С. Д. д. и в намиращите се в него сгради, както и в незастроения УПИ Х – 8, кв. 3 по плана на С. С., а така също и в неурегулирания поземлен имот–НИВА от 5.402 дка в местността “Б.” в землището на С. С., като тези негови претенции са подробно описани в молбата на ответника от 28.10. 2008г. и приложенията към нея (л. 181 и л. 183 – 211 от делото), чието изчерпателно цитиране в настоящите мотиви е реално невъзможно, а и нецелесъобразно, не само поради това че са многобройни, но и поради

следното:

От гледище на съдебната практика, щом едно лице е извършило подобрения в имот, то може да иска да бъде установено със сила на присъдено нещо по отношение на собственика за извършените в имота подобрения (респективно да иска присъждане на стойността на подобренията в тежест на собственика на имота), като правният интерес от предявяването на такъв иск възниква, когато владелецът-подобрител е загубил фактическата власт върху съответния имот. Подобрение на един имот е налице, когато вложеният труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му. Увеличението се заплаща доколкото съществува към деня на постановяване на решението. Когато подобрителят владее и ползва имота ведно с подобренията, той не може да иска от собственика заплащане на увеличената стойност. В тази насока е Решение от 3.02.2009г. на ОС–Монтана по В. гр. д. № 352/2008г., което е постановено по реда на въззивното обжалване на решение по гр. д. № 770/2002г. на РС – Монтана по казус, твърде сходен с настоящия.

В конкретния случай ответникът Г.В.Г. претендира подобрения, за които той твърди, че е направил в част от делбените имоти, които не само е владял, а и понастоящем владее, но и същите имоти се поставиха в негов дял по силата на настоящето съдебно решение. Касае се за процесните УПИ І – 495, кв. 31 и построените в същия имот две жилищни сгради и стопанска постройка; за УПИ Х – 8, кв. 3 по плана на С. С., както и в неурегулирания поземлен имот – нива от 5.402 дка в М. “Б.”, където ответникът твърди, че е засадил овощни дръвчета, малини, лозови насаждения, а така също и че е заградил мястото с ограда от циментови колове с дължина от два метра и е поставил метална врата (л. 183). Следователно, дори ако се приеме, че ответникът действително е извършил въпросните подобрения, които реално са довели до увеличаване стойността на съответните имоти, то с оглед на горецитираното решение на ОС–Монтана ответникът, ползвайки се от тези подобрения не би могъл обосновано да ги претендира от невладеещия съсобственик (настоящата ищца), тъй като в противен случай е извън всякакво съмнение, че той би се неоснователно обогатил. По тази причина претенцията му по сметките, предявена спрямо ищцата за заплащане стойността на подобренията в делбените имоти в размер на общо 12 477 (дванадесет хиляди четиристотин седемдесет и седем) лева, според формираното вътрешно убеждение на този състав на съда следва да се отхвърли само на това основание.

Що се касае до претендираните от ищцата К.В.В. подобрения описани по-горе, впоследствие допълнени в молба от 19.01.2009г., приложена на л. 236 от делото (подадена извън законоустановения срок) с още два пункта, а именно: 1) “поставяне на подплата на покрива от нутени и безиросани летви на двуетажната масивна сграда: материали и труд на обща стойност 1200 лева; 2) поставяне на улуци на двуетажната масивна сграда: материали и труд на обща стойност-800 лева”, за да се произнесе по тези искания, съдът взе предвид:

По отношение на значителна част от описаните от ищцата подобрения (основно в застроения УПИ І – 495, кв. 31 и сградите в него) е видно, че в не би могло да се говори за подобрения в легалния смисъл на това понятие, водещи до увеличение в стойността на съответния делбен имот, а в действителност се касае за дейности, които дори ако се приеме че действително са извършени от ищцовата страна по същество би следвало са се квалифицират като необходими разноски за запазването на имота по смисъла на чл. 72, ал. 2 ЗС (вкл. текущи ремонти) или полезни разноски, но не и като подобрения. Съвсем отделен е въпросът, че твърденията на ищцата в молбата й на л. 176 не са конкретизирани в достатъчна степен, в смисъл че не е посочен ако не с точност, поне приблизително времето през което се твърди че са били извършени съотв. подобрения. Тази неопределеност сама по себе си води до значителни затруднения във връзка с проверката за съответствие между твърденията на заинтересованата страна и наличните доказателства по делото.

Извън всякакво съмнение обаче е, че такива необходими (и полезни) разноски са описаните от ищцата в пункт 1 и пункт 5 от молбата на л. 176 (външно измазване и боядисване на дограмата на 2МЖС), както и предявените извън срока на чл. 286 ГПК (отМ. ) поставяне на подплата на покрива ... и поставяне на улуци на 2МЖС, което се посочва дори в представеното от в. л. Р. Г. заключение по съдебно-техническата експертиза, назначена от съда във втората фаза на настоящето делбено производство с оглед оценката на претендираните от страните подобрения (л. 332-334).

Относно пункт 4 (доставка на тухли и цигли за селскостопанската сграда), ако се допусне, че строителните материалите за построяването на тази сграда са били доставени и заплатени само със средства на ищцата и нейния съпруг Ц. В., то и в такъв случай се касае за съпричастност при ново строителство, чиято стойност е отчетена в заключението на съдебно-оценъчната експертиза, назначена с решението по допускане на делбата. Следователно и при тази хипотеза не се касае за подобрения, водещи до увеличаващи стойността на недвижимия имот.

По отношение на пункт 2 от същата молба – направа на геран (кладенец) с бетонови пръстени с монтиран електромотор за черпене на вода за банята, по делото се събраха доказателства, поставящи под

Продължение на решението по гр. № 70252/2006г. на Районен съд – Монтана, ІІІ гр. състав – стр. 7

 

поставящи основателно съмнение твърденията на ищцата в тази насока. Преди всичко, установено бе при огледа на вещото лице, че въпросният кладенец в процесния УПИ І – 495, кв. 31 не е направен с бетонови пръстени, както се твърди от ищцата, а е зидан от камъК. Ангажираният от ищцовата страна като свидетел К. П. И. е депозирал показания (л. 314) относно “изкопаването” на кладенеца и от които е видно, че работата е извършена от човек от С. Г. Дамяново и това е станало през 1967г., който факт изобщо не е спорен по делото. Само на базата на тези показания обаче не може да се заключи по чия инициатива и с чии средства е направен въпросният кладенец, тъй като свидетелят е заявил, че за това е плащал Ц. В. (съпругът на ищцата) и баща им (В. Г. И. – общият наследодател и баща на страните по делото). В тази връзка е логично да се приеме, че меродавна във всяко отношение е волята на собственика на имота, т. е. поменатият наследодател при осигуряването на всички необходими средства за извършване на строителните работИ. Ако е имало принос от другиго, вкл. с парични средства или по друг начин, то би следвало този принос да е бил удостоверен с нарочен документ (например разписка), какъвто по делото липсва. Представените писмени доказателства (фактури и др. ), удостоверяващи закупуването на различни материали не са достатъчни според преценката на този съдебен състав, особено през периода до смъртта на наследодателя – 4.08.1970г., тъй като изобщо не става ясно от тези документи с чии средства и за чия сметка се закупуват материалите.

Относно твърденията на ищцовата страна за извършен монтаж на електромотор (след изкопаването на кладенеца) за черпене на вода за банята, както и за доставка и монтаж на бойлер и душ в банята (пунктове 2 и 3 от молбата на л. 176) цитираният по-горе свидетел К. П. И. потвърди, че съпругът на ищцата купил помпата и електромотора; сложил бойлер в банята, която по-късно преустроил поставяйки плочки (л. 314). Свидетелят В. Р. Р. в показанията си установява, че лично е участвал в подмяната на водопровода в застроения делбен имот, при което са били поставени поцинковани тръби, както и е изградена канализация с пластмасови тръби и санитарен възел, като в дворното място са изкопани и септични ями и цялата тази работа според свидетеля е организирана от ответника Г. Вл. Г. и извършена под негово ръководство и с негово дейно участие. Същият свидетел е категоричен в показанията си (л. 284-285), че лично е монтирал нов бойлер в банята, тъй като старият бил повреден. По същото време свидетелят поставил плочки в банята, а така също монтирал душ-батерия... (л. 285). Оттук следва, че дори ако се приеме за установено, че съпругът на ищцата е организирал и осъществил поставяне на помпа (ресП. електромотор), както и на бойлер в банята, то несъмнено е, че първо, това е станало преди ремонтните работи, за които се отнасят показанията на свид. В. Р. и най-вероятно в периода преди смъртта на общия наследодател (4.08.1970г. ). Докато преустройствата, които ответникът е извършил по-конкретно на водопроводната инсталация безспорно са били осъществени на един по-късен етап, най-вероятно във връзка с представения като доказателство по делото план за частно водоотклонение (л. 94-97 и 223-225), като се има предвид, че водоснабдяването на С. Д. д. датира от 1979г. Следователно, тези подобрения за които претендира ищцата, дори ако действително са били извършени, то извън всякакво съмнение е, че те обективно не са съществували към настоящия момент, при положение, че са подменени впоследствие от ответника. А щом това е така, то с оглед на горецитираното решение на ОС–Монтана, на което настоящият състав се позовава, въпросните подобрения не подлежат на заплащане от ответника.

Противоречиви и нееднозначни доказателства се събраха и по отношение на ищцовите твърдения за облицовка с шперплат на една стая на първия етаж от двуетажната сграда от към улицата... Свид. А. Ж. А. в показанията си (л. 314-315) твърди, че по поръчение от Ц. В. (съпруг на ищцата) правил облицовка с шперплат на една стая на приземния етаж на същата сграда. Свид. Радойко М. П. обаче също твърди в показанията си (л. 315-316), че е нарязвал шперплат при облицовката на долната стая на първия етаж на “голямата къща”, а така също е правил такава облицовка и на кухнята, като за тази работа го е ангажирал и му е заплащал единствено ответника Г. Вл. Г.. Съществен недостатък на тези свидетелски показания е недостатъчната им конкретност относно времето за което се отнасят. Въпреки това обаче според съда може да се направи едно достатъчно обосновано предположение, че и двамата свидетели в показанията си визират... едно и също помещение от двуетажната сграда и в този смисъл показанията им са взаимноизключващи се. От друга страна, по делото се представиха писмени доказателства за доставен шперплат (фотокопия от фактурите, прилож. на л. 244, 245, 249, 250, 253), като във всичките тези документи като купувач фигурира Петрова Димитрова (съпругата на ответника).

            По горните съображения съдът преценява претенциите на ищцата за извършени подобрения, като недостатъчно обосновани, поради което същите се отхвърлят от съда.

При този изход на делото, направените по делото разноски следва да останат в тежест на страните,

Продължение на решението по гр. № 70252/2006г. на Районен съд – Монтана, ІІІ гр. състав – стр. 9

 

така както са направенИ.

            Към настоящето решение съдът прилага разпечатка от цитираното Решение от 3.02.2009г. на ОС – Монтана по В. гр. д. № 352/2008г.

Мотивиран от гореизложеното съдът

РЕШИ:

На основание чл. 288, ал. 3 ГПК (отМ. ) ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Г.В.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx следния недвижим имот, а именно:

-УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ І (първи), планоснимачен № 495 (четиристотин деветдесет и пет), в квартал 31 (тридесет и първи) по регулационния план на С. Д. Д. обл. МОНТАНА, одобрен със заповед № 177/26.10.1992г., целият от 746 кв. М. (седемстотин четиридесет и шест квадратни метра), ведно с намиращите се в същия поземлен имот двуетажна жилищна сграда, масивна жилищна сграда, стопанска сграда и други подобрения, при граници и съседи на имота по нотариален акт № 164, т. ІХ, д. № 1829 от 1998г. (на РС–Монтана) и по нотариален акт № 162, т. ХІІ, рег. № 7785, д. № 1936 от 1999г. (на нотариус Б. П., рег. № 113): от три страни улици, С. М. М., И. К. М. и Н. И. К., и при граници и съседи на същия имот по скица: от три страни улици, УПИ ІІ – 500 (И. К. Ц.), УПИ ІІІ – 499 (И. М. К., И. М. И., Сашо М. И. и УПИ V – 496 (Мито М. К.).

ПАЗАРНАТА ОЦЕНКА на гореописания поземлен имот ведно с намиращите се в него сгради е в размер на общо 15 300 (петнадесет хиляди и триста) лева.

ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Г.В.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и следните недвижими имоти, а именно:

-УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ Х (десети), планоснимачен № 8 (осем) в кв. 3 (трети) по плана на С. Д. Д. обл. МОНТАНА, одобрен със заповед № 177/26.10.1992г., целият имот от 1435 кв. М.

(хиляда четиристотин тридесет и пет квадратни метра), незастроен, с ПАЗАРНА ОЦЕНКА на този имот

от 1300 (хиляда и триста) лева;

-НИВА от 5.402 дка (пет декара четиристотин и два квадратни метра), осма категория, в местността “Б.”, имот № 055015 по картата на землището на С. Д. Д. обл. МОНТАНА, при граници (съседи): № 055017 нива на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, № 055009 нива насл. на М. П. К., №055008 нива на П. К. П., № 055002 нива на П. П. И., № 000001 жил. територия на С. Д. д., № 000035 л. на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, № 055014 нива насл. на В. Г. И., с ПАЗАРНА ОЦЕНКА на този имот от 432 (четиристотин тридесет и два) лева.

ПАЗАРНАТА ОЦЕНКА на имотите, поставени в дял на Г.В.Г. с посочени по-горе адрес и ЕГН е в размер на общо 17 032 лева (15 300 + 1300 + 432 = 17 032).

ПОСТАВЯ В ДЯЛ на К.В.В. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx следните недвижими имоти, а именно:

-Л. от 6.377 дка (шест декара триста седемдесет и седем кв. М. ), седма категория, в местност “Г. Л.”, имот № 001094 по картата на землището на С. Д. Д. обл. МОНТАНА, при граници (съседи): № 001093 л. на Г. П. М., № 001053 л. насл. на И. К. К., № 001054 л. насл. на Б. К. П., № 001055 л. насл. на С. И. Т., № 001056 нива насл. на Б. И. Г., № 001135 нива на неидент. собст. стопан. от Общината, № 001058 л. на Г. П. М., № 001113 нива на неидент. собст. стопан. от Общината, № 001059 л. на Р. Д. А., № 001060 л. насл. на М. С. Ц., №001061 нива насл. на З. М. К., №001062 л. на Г. П. М., № 001063 л. на Й. И. М., № 001096 л. насл. на Н. С. Н., № 001095 л. насл. на Р. С. Н., с ПАЗАРНА ОЦЕНКА на този имот от 510 (петстотин и десет) лева;

-НИВА от 11.000 дка (единадесет декара нула кв. М. ), осма категория, в местността “К.”, имот № 055014 по картата на землището на С. Д. Д. обл. МОНТАНА, при граници (съседи): № 000035 л. на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, № 055015 нива на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, № 000220 изостав. тр. наС. на Община С. Г. Дамяново – ОПФ, № 000318 залесена терит. на МЗГ–Държавно лесничейство, № 000089 пасище, мера на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ; № 000114 пасище, мера на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ; №000155 водно течение на Държавата–МОСВ, с ПАЗАРНА ОЦЕНКА на този имот от 1100 (хиляда и сто) лева;

-Имот № 146019 по картата на възстановената собственост на землището на С. Д. Д. обл. МОНТАНА с площ от 14.000 дка (четиринадесет декара нула кв. М. ), представляващ ЗАЛЕСЕНА ГОРСКА ТЕРИТОРИЯ, находящ се в местността “Ш.”, при граници и съседи: № 146020 залесена терит. на

Продължение на решението по гр. № 70252/2006г. на Районен съд – Монтана, ІІІ гр. състав – стр. 9

 

МЗГ– Държавно лесничейство, № 000167 път ІІІ кл. на Министерство на транспорта, № 146010 залесена терит. на Атанас П. И., № 000242 пасище, мера на Община С. Г. Дамяново (съгласно скица № Ф00075/ 24.11. 2003г. и таксационна характеристика), с ПАЗАРНА ОЦЕНКА на този имот 1400 (хиляда и четиристотин) лева;

-Имот № 157031 по картата на възстановената собственост на землището на С. Д. Д. обл. МОНТАНА с площ от 11.000 дка (единадесет декара нула кв. М. ), представляващ ЗАЛЕСЕНА ГОРСКА ТЕРИТОРИЯ, находящ се в местността “С.”, при граници и съседи: № 157001 залесена терит. насл. на И. М. А., № 059004 нива насл. на С. Н. М., № 059006 нива на Община Г. Дамяново, № 157032 залесена терит. на МЗГ–Държавно лесничейство, № 157030 залесена терит. на МЗГ–Държавно лесничейство, с ПАЗАРНА ОЦЕНКА на този имот от 1100 (хиляда и сто) лева.

ПАЗАРНАТА ОЦЕНКА на имотите, поставени в дял на К.В.В. с посочени по-горе адрес и ЕГН е в размер на общо 4110 лева (510 + 1100 + 1400 + 1100 = 4110).

За УРАВНЕНИЕ дела на К.В.В. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx ОСЪЖДА Г.В.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx ДА й ЗАПЛАТИ сумата 8424.45 лева (осем хиляди четиристотин двадесет и четири лева четиридесет и пет стотинки), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на настоящето съдебно решение до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА К.В.В. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА държавна такса в размер на 501.38 лева (петстотин и един лева тридесет и осем стотинки).

ОСЪЖДА Г.В.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА държавна такса в размер на 344.30 лева (триста четиридесет и четири лева и тридесет и стотинки).

ОТХВЪРЛЯ искането на К.В.В. с посочени по-горе адрес и ЕГН да бъде признато за установено по отношение на Г.В.Г. с посочени по-горе адрес и ЕГН, че е направила подобрения в делбените имоти на обща стойност 2880 лева и същият да бъде осъден да й заплати горната сума, ведно със законната лихва, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОТХВЪРЛЯ искането на Г.В.Г. с посочени по-горе адрес и ЕГН да бъде признато за установено по отношение на К.В.В. с посочени по-горе адрес и ЕГН, че е направил подобрения в делбените имоти на обща стойност 12477 лева и същата да бъде осъдена да му заплати горната сума, ведно със законната лихва, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: