Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Монтана, 24.09.2010 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и девета година в състав:

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: К. С.

 

При секретаря…Т.В.…, като разгледа докладвано от съдия С. АНД № 40 294 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 2785/16.06.2010 г. на Началник РУП Монтана е наложено на Д.Е.Н. xxx административно наказание - глоба в размер на 1 500 / хиляда и петстотин/ лева на основание чл. 177, ал. 3 от ЗДвП.

 Недоволен от Наказателното постановление Н. моли то да бъде изменено посочвайки в жалбата и в съдебно заседание семейни и имотни затруднения.

Въззиваемата страна РУП Монтана не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и основателна, но не по изложените съображения.

На 02.06.2010 г. около 14.25 часа в с. Мърчево, област Монтана по ул. ”Първа” било установено от св. П.П. xxx, че Д.Н. управлява МПС – л. а. “А. 80” с ДК №  XXXX  без да притежава правоспособност, респ. съответно СУМПС. За горното на Н. бил съставен акт за установяване на административно нарушение/ АУАН/ № 2785 /135889/02.06.2010 г., посочвайки горните обстоятелства и нарушение по чл. 150 от ЗДвП. АУАН бил подписан без оспорване и възражение от Н., защото в действителност не притежавал СУМПС. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на св. П., обясненията на Н. и служебно изисканата справка от съда, съдържаща се в писмо изх. № 18691/13.07.2010 г. на Сектор “ПП” при ОД на МВР Монтана. Съгласно последното и към настоящия момент Н. не се води на отчет като водач на МПС и няма данни да му издавано СУМПС за каквато и да е категория МПС.

На базата на изготвения АУАН, Началника на РУП Монтана намерил, че Н. е извършил отразеното като обстоятелства в акта административно нарушение и посочвайки, че става дума за такова по чл. 150, респ. чл. 177, ал. 3 от ЗДвП. Без да отрази каквито и да обстоятелства, в т. ч. и доказателства, наложил спрямо Н. административно наказание на основание чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, приемайки, че нарушението е “повторно”.

Съдът установява, че в хода на административно наказателното производство е допуснато нарушение на материалния закон, което в случая има за последица изменение на атакуваното НП.

Н. не оспорва нарушението отразено в АУАН, а това прави безпредметно съда да излага подробни доводи по разбора на доказателствата. Н. не оспорва факта, че на 02.06.2010 г. е управлявал л. а. без да притежава правоспособност, респ. свидетелство за управление на МПС. Неправилно наказващия орган е приел, че в случая Н. е извършил повторно нарушение по смисъла на чл. 177, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Към 02.06.2010 г. едногодишния срок по смисъла на §1, т. 33 от ДР на ЗДвП е бил изтекъл спрямо влязлото в сила на 29.11.2008 г. НП №3930/26.08.2008 г. и спрямо влязлото в сила на 30.12.2008 г. НП №6695 /08.12.2008 г.. Видно от справката за нарушител издадена от сектор “ПП” при ОД на МВР Монтана именно с цитираните две на брой наказателни постановления Н. е бил наказван за същите по вид административни нарушения по смисъла на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, затова и само тези наказателни постановления могат да се имат предвид при определяне на процесното нарушение дали е повторно извършено, или напротив. Така както са посочени данните по горе се извличат от служебно изисканите от съда НП №3930/26.08.2008 г., което е обжалвано от Н. и е било предмет на проверка в рамките на образувано АНД №330/08 г. на МРС приключило с влязло в сила решение на 29.11.2008 г. и НП №6695/08.12.2008 г. приложено от РУП Монтана, с отбелязано на него, че е влязло в сила на 30.12.2008 г.. При тези данни правилно е било св. П. и наказващия орган да посочат в АУАН и в НП, че става дума за нарушение по смисъла на чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, а не за отразеното повторно нарушение по смисъла на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП вр. с §1, т. 33 от ДР на ЗДвП. Нарушението щеше да е повторно ако бе извършено от Н. в рамките на една година, считано от 29.11.2008 г., съответно 30.12.2008 г., или до 29.11.2009 г., респ. 30.12.2009 г..Видно от горното изложение е, че от визирани дати на влизане в сила на наказателните постановления за нарушения по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, които са от вида на това по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, едногодишния срок по смисъла на §6, т. 33 от ДР на ЗДвП е бил изтекъл към 02.06.2010 г., поради и което не може да се приема, че процесното нарушение е “повторно”.

Нарушението на материалния закон е довело до допускане на процесуално нарушение. В случая е било налице нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, което не е било “повторно”, за да се прилага по – тежко наказуемата норма на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП. Макар и да са допуснати горните нарушения, съдът не ги намира за съществени, респ. не намира, че са налице условията за цялостна отмяна на атакуваното НП. За нарушението по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП се предвижда административно наказание глоба от 100 до 300 лева, т. е. по – леки като размери спрямо предвидените по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП – глоба от 150 до 1 500 лева. Това дава основание на съда да измени обжалваното НП, без да води до ограничаване правото на защита на Н. имайки предвид горните нарушения на закона допуснати от наказващия орган. В случая не е налице нито неправилно визиране на извършеното нарушение, нито предвиждане на по – тежки санкции съгласно правилното санкциониране на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, които да водят да утежняване положението на Н., респ. отмяна на атакуваното НП. Съдът имайки предвид изложеното по – горе и данните по делото относно тежестта на нарушението, подбудите за извършването му – съдът дава вяра на обясненията на Н. относно повода да управлява МПС на процесната дата – нужда от лечение на болната му дъщеря, имотното му състояние и не на последно място, това, че е предприел действия по придобиване на правоспособност за управление на МПС, съгласно чл. 27, ал. 2 и ал. 5 от ЗАНН намира, че административното наказание глоба съгласно чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП следва да се определи при максимума, а именно на 300 / триста / лева. Съдът определи този размер глоба и имайки предвид наложените в миналото като размери наказания глоби за същите нарушения спрямо Н. и липсата на поправяне с цел недопускане на подобно нарушение.

На основание горното, съдът


Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №2785/16.06.2010 г. на Началник РУП Монтана, с което на Д.Е.Н. xxx е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 1 500 / хиляда и петстотин / лева на основание чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, като на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП вр. с чл. 27, ал. 2 и ал. 5 от ЗАНН налага спрямо Д.Е.Н. xxx административно наказание – ГЛОБА в размер на 300 / триста / лева.

Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 / четиринадесет / дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: