Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. Монтана, 24.09.2010 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и десета година в състав:

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: Красимир Семов

 

При секретаря…Т.В.…, като разгледа докладвано от съдия Семов АНД № 40 272 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 2279/26.05.2010 г. на Началник на РУМВР – Монтана / понастоящем РУП Монтана / са наложени на И.Г.И. xxx административни наказания - глоба в размер на 150 / сто и петдесет / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 / един / месец за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Спрямо водача И. са отнети 7 / седем / контролни точки на основание Наредба № Із – 1959/07 г. на МВР/ технически погрешно визирано Наредба № І – 1959/.

 Недоволен от Наказателното постановление И. чрез пълномощник моли то да бъде отменено, считайки, че не е доказано нарушението и, че са допуснати груби нарушения на закона.

Въззиваемата страна РУП Монтана не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и частично основателна, но не по изложените съображения.

На 19.04.2010 г. К.К. xxx обработил данни от монтирана в границите на населеното място гр. Монтана по ул. ”Веренишка” стационарна видео радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип “SITRAFFIK ERS 400” с производител Сименс, Австрия. Това, че този тип средство за измерване е одобрен за страната се установява от приложеното по делото Удостоверение №09.10.6823 на БИМ гр. София. Процесната система е с идн. №003059047. При обработване на данните от устройството, се установило от снимка № 00053, че на 17.03.2010 г. в 18.59.43 часа по ул. ”Веренишка” срещу Бензиностанция “Петрол” с посока на движение гр. Монтана – гр. Видин автобус “Мерцедес” 0350 с ДК № xxxxxx се е движил с 82 км/ч / толеранс даден от системата чрез приспадане на 3 км/ч от действително отчетената 85 км/ч / при максимално разрешена скорост на движение на МПС в населено място 50 км/ч..Във връзка с установената практика били предприети действия по установяване собствеността на процесния автобус и водача му. Съгласно справка от Централна база КАТ се установило, че автобус “Мерцедес 0350” с ДК № xxxxxx е собственост на “Монтана АТ” ЕООД гр. Монтана. При условията на чл. 188 от ЗДвП бил установен чрез декларация и водача на процесния автобус в лицето на жалбоподателя, който на 11.05.2010 г. подписал декларация, че именно той на 17.03.2010 г. е управлявал процесния автобус в посочената посока и разписание. Видно е от заявлението на “Монтана АТ” ЕООД гр. Монтана, че в процесния ден и час И. в качеството си на шофьор на автобус е изпълнявал редовен курс по автобусна линия София – Белоградчик по маршрутно разписание №5102.Въз основа на установеното на 27.04.2010 г. Н.К. – мл. автоконтрольор в присъствието на колегите си Г.Й. и К.К. съставил спрямо И. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 2279/682299 за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП посочвайки горните обстоятелства. На 11.05.2010 г. така съставения АУАН бил връчен на И., а последния посочил, че има възражения, но без да ги отразява.

На базата на изготвения АУАН, Началника на РУП Монтана намерил, че И. е извършил визираното административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като издал атакуваното НП санкционирайки го на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Законосъобразно наказващия орган е приел, че е налице извършено и доказано административно нарушение от И. по смисъла на чл. 21, ал. 1 – жалбоподателя е управлявал МПС - автобус “Мерцедес” с 82 / осемдесет и два / км /ч в населено място – по ул. ”Веренишка” в гр. Монтана, при условие, че максимално разрешената скорост за населено място е 50 / петдесет / км /ч. На практика е превишил максималната разрешена скорост с 32 / тридесет и два / км /ч.. Нарушението е безспорно установено и се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства – АУАН, декларация изготвена по реда на чл. 188 от ЗДвП, справка от централна база КАТ, снимка №00053, заявление от “Монтана АТ” ЕООД гр. Монтана и Удостоверение №09.10.4823 на БИМ. Тук е мястото съда да отбележи, че неоснователни са възраженията на жалбоподателя и пълномощника му, считайки, че процесното нарушение не е доказано. Процесното нарушение е установено чрез система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, отдавна възприета и използвана в ЕС, като приложената снимка №00053 е годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 7 от ЗДвП. Процесното нарушение се доказва единствено и само на базата на това веществено доказателствено средство, без разпита на актосъставителя и свидетелите при съставяне на акта за нарушение да е от значение и без да се налага в случая да се следват правилата на НПК. Заради горното си разбиране съдът не отложи делото за друга дата и не изслуша непосредствено като свидетели актосъставителя К. и свидетелите присъствали при съставяне на акта – Й. и К.. АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, но в случая това не е съществено процесуално нарушение имайки предвид вида на нарушението и начина на установяването му без да важат изискванията на чл. 40, ал. 2 и сл. от ЗАНН. Недопустимо е да се обвързва законността на процесните АУАН и НП с посочените часове в приложеното маршрутно разписание №5102, защото няма данни по делото това разписание да е било спазено от И. на 17.03.2010 г..Известно е, че за подобен род нарушения в ЕС провинилите се водачи получават фишове по пощата, без да се съставят актове за нарушения, да се изисква присъствието на нарушителите при съставяне на акта и не на последно място да се дава възможност за обжалване. За съжаление този ред все още не е въведен в РБ и при установени по безспорен начин нарушения от вида на процесните, се налага да се съставят актове за нарушения съгласно общия ред на ЗАНН, давайки възможност на безспорно провинилите се водачи, които са извършили толкова тежки административни нарушения да обжалват и съответно навеждат необосновани доводи.

Съдът изцяло не споделя наведените доводи за нарушен процесуален и материален закон, с изключение на един от тях, това, че в случая е следвало да се наложи административно наказание спрямо И. не съгласно чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, а съгласно по – тежко наказуемата норма на чл. 182, ал. 3, т. 4 от ЗДвП. Последната санкционна норма е била приложима в случая защото на 17.03.2010 г. извършвайки нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП И. е имал качеството на водач на МПС за обществен превоз на пътници.

Горното нарушение на материалния закон е довело до допускане на съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 7 и чл. 27, ал. 1 от ЗАНН – административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на ЗАНН в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение. В случая административните наказания като вид и размер са строго предвидени в чл. 182, ал. 3, т. 4 от ЗДвП, без е да е било извършено и установено административно нарушение, изискващо прилагане на по – леко наказуемата норма на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Това съществено нарушение допуснато от наказващия орган, не може да бъде санирано от съда, макар и процесното нарушение да е доказано за извършено. Съдът не може да влошава положението на И. налагайки му по – тежки административни санкции по чл. 182, ал. 3, т. 4 от ЗДвП и затова следва да отмени НП в частта му на приложение на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

НП следва да остане в сила в частта на отнемане на 7 / седем/ контролни точки на основание Наредба № Із – 1959/07 г. на МВР защото съгласно чл. 4, ал. 1, т. 12 от цитираната Наредба и за нарушение, което се санкционира на основание чл. 182, ал. 3, т. 4 от ЗДвП се отнемат 7 / седем / контролни точки. Това е така защото на посоченото основание във всички доказани случаи на превишения на максимално разрешената скорост от 31 до 40 км/ч се отнемат 7 контролни точки.

На основание горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 2279/26.05.2010 г. на Началник на РУ на МВР Монтана / понастоящем РУП Монтана/, в частта му, с което на И.Г.И. xxx са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 150 / сто и петдесет / лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 1 / един / месец на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

ОСТАВЯ В СИЛА Наказателно постановление № 2279/26.05.2010 г. на Началник на РУ на МВР Монтана / понастоящем РУП Монтана/, в частта му, с което на И.Г.И. xxx в качеството на водач на МПС са отнети 7 / седем / контролни точки на основание Наредба Із - 1959/07 г. на МВР.

Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 / четиринадесет / дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

                                                                                                 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: