МОТИВИ по НОХД №30234/2010 г. по описа на Районен съд-Монтана

 

Подсъдимият Л.Ц.И., е обвинен в това, че за времето от началото на м. декември 2009 г. до средата на м. януари 2010 г. в с. В., обл. Монтана, в условията на продължавано престъпление, отнел чужда движима вещ - 500 кг. изсушена люцерна на обща стойност 125 лв. от владението на Ц.Б.Х., без негово съгласие и с намерение противозаконно да присвои– престъпление по чл. 194 ал. 1 НК във вр. с чл. 26 ал. 1 НК..

Прокурорът поддържа обвинението и моли съда след като признае подсъдимия И. за виновен и да му наложи наказание пробация с първите две пробационни мерки за срок от осем месеца.

Подсъдимият И. се признава за виновен и съжалява за стореното. В с. з. излага доводи, че са му трябвали пари и затова е извършил кражбата. Моли съда да не му налага наказание лишаване от свобода.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Прието е заключение на вещо лице по съдебно-оценъчна експертиза.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и законовите изисквания, приема за установено следното:

Подсъдимият Л.Ц. xxx. Имотът му граничи с този на свидетеля Ц.Б.Х.. В недвижимия си имот, свидетелят Х. има изградени масивно жилище и двуетажна стопанска постройка, като последната се намира на границата между неговия парцел и този на подсъдимия И.. На първия етаж, свидетелят отглежда животни, а втория – ползва за склад на сено и люцерна. Стопанската постройка има прозорци с изглед към двора на подсъдимият, като същите са с размери 1м х 50 см. и на тях няма поставени прегради.

Свидетелят Х. имал засети площи с люцерна, като през лятото и есента на 2009 г. той няколко пъти окосил насажденията и ги складирал на втория етаж в стопанската постройка. До края на есента помещението било запълнено с над 500 кг люцерна.

Подсъдимият Л.И. забелязал складираната в постройката на съседа му люцерна и решил да извърши кражба на същата.

Един ден, в началото на месец декември 2009 г., през деня, И. се покачил до прозореца на стопанската постройка на свидетеля Х. и влязъл вътре. С помощта на вилата, която носел със себе си, свалил част от люцерната на земята в неговата парцела. След това я преместил под навес в двора си.

Същият ден, И. срещнал свидетеля В.С.Г. и му предложил да му продаде изсушена люцерна. Свидетелят заявил, че има храна за животните си, но ще му е необходимо още количество и поискал да види люцерната.

Подсъдимият го завел у дома си и му показал люцерната, като му казал, че елично негова. Подсъдимият поискал за нея сумата от 15 лв., но Г. заявил, че ще му заплати само 7лв.

Свидетелят Г. отишъл до дома си, впрегнал коня и се върнал в дома на подсъдимия. Натоварил каруцата с част от люцерната - около 50 кг, платил на И. сумата от 7 лв. и си тръгнал.

Няколко дни по-късно, към средата на месец декември 2009 г., И. срещнал свидетеля Ц.С.И. и предложил да му продаде люцерна.

Свидетелят заявил, че иска да я види и тогава ще прецени, дали да я закупи. Още същият ден той отишъл до дома на подсъдимият и видял люцерната, която била добре изсушена и балирана. Решил да я закупи за сумата от 15 лв. На следващия ден И., заедно със своя син - свидетеля С.Ц.С. отишли до дома на подсъдимият като двамата натоварили в каруцата около 200 кг от люцерната, която била под навеса и си тръгнали.

В края на месец декември 2009 г. подсъдимият Л.И. отново се качил на втория етаж на стопанската постройка на своя съсед и свалил още от люцерната. Един ден, преди 31.12.2009 г. И. отишъл в дома на свидетеля П.С.С., като го помолил да му даде в заем сумата от 10 лв. Свидетелят се съгласил и му дал. На следващият ден двамата се срещнали в центъра на с. В. и подсъдимият предложил вместо да му връща пари, в замяна да му даде люцерна.

Свидетелят С. отглеждал животни и се нуждаел от храна за тях, затова се съгласил с предложението на И.. На следващия ден той изпратил своя син - свидетеля М.П.С., с каруцата до дома на подсъдимия, за да вземе люцерна. Когато момчето пристигнало И. му казал да влезе с каруцата в двора и момчето само натоварило всичката налична люцерна и си тръгнал.

            Няколко дни след това, подсъдимият Л.И. помолил свидетеля П.С. xxx, тъй като имал работа. Свидетелят се съгласил и двамата се уговорили за превоза, който струва 6 лв., подсъдимият отново да му даде изсушена люцерна. Когато обаче С. отишъл да я вземе подсъдимият му казал, че няма повече, тъй като я бил продал на друг човек от селото.

Видно от заключението на вещото лице по направената съдебно-оценъчна експертиза стойността на люцерната възлиза на 125 лв. като се нанася 0.52 пъти в размера на МРЗ.

От събраните по делото доказателства: показания на свидетели, заключение на вещо лице по съдебно-оценъчна експертиза, свидетелство за съдимост, справка-характеристика на И., се установи, че с деянието си същият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 194 ал. 1 от НК вр. с чл. 26 ал. 1 НК, а именно: за времето от началото на м. декември 2009 г. до средата на м. януари 2010 г. в с. В., обл. Монтана, в условията на продължавано престъпление, отнел чужда движима вещ - 500 кг. изсушена люцерна на обща стойност 125 лв. от владението на Ц.Б.Х., без негово съгласие и с намерение противозаконно да присвои. От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Причините за извършване са желание за облагодетелстване по престъпен начин и незачитане на правовия ред в страната.

За извършеното от подсъдимия И. престъпление по чл. 194 ал. 1 НК вр. с чл. 26 ал. 1 Нк, съдът го призна за виновен и му определи съответното наказание във вр. чл. 55 ал. 1 т. 2 б. ”б” НК - пробационните мерки по чл. 42а ал. 2 т. 1 и т. 2 НК: - ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС - с. В., обл. Монтана, ул. „Лютенска дружина” №58, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с явяване и подписване пред пробационен служител, или определено от него длъжностно лице с периодичност всеки вторник и четвъртък седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА;

Съдът определи наказанието като приложи разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „б” НК при превес на смекчаващите вината обстоятелства –чистото съдебно минало, неголямата стойност на отнетата вещ, младата възраст на подсъдимия, обясненията му дадени на досъдебното производство, спомогнали за разкриване на обективната истина.

Съдът съобрази целите на чл. 36 НК и всички обстоятелства от правно значение за индивидуализацията на наказанието.

Определените пробационни мерки ще помогнат на И. като млад човек да се превъзпита и да няма престъпни прояви занапред. Съдът намира, че именно чрез налагане на наказанието пробация ще могат по отношение на подсъдимия да се постигнат посочените в чл. 36 ал. 1 НК цели на наказанието.

Съобразно изхода на делото, подсъдимият Л.Ц.И. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВСС-София сумата от 60 лв., представляваща разноски за вещо лице, както и 5 лв. - държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

При така изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: