НОХД № 223/2010г.

 М О Т И В И:

 

         Подсъдимият Б.Ц.Б. xxx е обвинен в това, че на 20/21.07.2009г. в землището на гр. М., , от вила, намираща се в местността “Г.”, при условията на опасен рецидив, отнел от владението на Б.П.Г. xxx движима вещ – 1бр. велосипед марка “Л.”, с неустановен модел, с 18 скорости, на стойност 85.00 лв., без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.

         В съдебно заседание подсъдимият се признава за виновен, като изцяло признава и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съжалява за извършеното и моли съда за минимално наказание. Служебният му защитник предлага на съда да постанови присъда, с която признае подсъдимия за виновен и с оглед на смекчаващите вината обстоятелства – ниската стойност на щетата, направеното признание от подсъдимия, да му наложи наказание при условията на чл. 55 от НК, в размер на шест месеца лишаване от свобода.

Представителят на обвинението заявява, че установената в съдебно заседание фактическа обстановка напълно съответствува на тази, отразена в обвинителния акт, поради което поддържа правната квалификация на деянието. Предлага на съда да постанови присъда, с която признае подсъдимия за виновен и му наложи наказание в минималния размер, предвиден в текста на закона от една година лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно при строг режим.

Районният с., с определение, след като констатира, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, които са извършени по реда и при условията на НПК, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Производството е приключило по реда на чл. 370 и сл. от НПК.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

         Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и логическо единство, а така също във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

         Подсъдимият живее в гр. М., осъждан е многократно с влезли в сила присъди за престъпления от общ характер, преимуществено против собствеността на гражданите.

         Свид. Б.Г. xxx, в землището на гр. М.. На 21.07.2009г. свидетеля установил, че липсва велосипеда му – марка Л., с 18 скорости, който държал на вилата си. Свид. И. Б. П., съсед по вила на свид. Г., на същата дата, видял, че подсъдимия кара велосипеда на съседа си. Тъй като бил сигурен, че това е велосипеда на свид. Г., П. подгонил подсъдимия, но последния успял да се измъкне и да не бъде заловен. Същия ден подсъдимия закарал велосипеда на свид. С. Л. С., който го купил за 20.00 лева. На следващия ден свид. С. излязъл да се разходи с велосипеда, при което видял група хора, един от които харесал велосипеда и го закупил за сумата от 30.00 лева.

         Видно от изготвената по делото съдебно-оценъчна експертиза, стойността на отнетата движима вещ, към момента на извършване на деянието възлиза на сумата от 85.00 лева, МРЗ към момента е в размер на 240.00 лв. и се нанася 0.35 пъти в причинената щета.

         Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства – протоколи, разписки, справки, от гласните доказателства – показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели, от писменото заключение на вещото лице.

         Съдът изцяло приема заключението на вещото лице, като дадено обективно, компетентно и безпристрастно.

         Съдът кредитира и показанията на свид. Б.Г., собственик на отнетата движима вещ, свидетелите И. П. и С. С., тъй като същите предават свои лични и непосредствени впечатления, показанията им взаимно се допълват и се подкрепят от писмените доказателства, същите не са страни и не са заинтересовани от изхода на делото и затова са обективни и достоверни.

         Видно от приложената справка за съдимост, подсъдимия към момента на извършване на деянието е осъждан, като по две от присъдите му е наложено наказание “лишаване от свобода”, което е изтърпяно ефективно, поради което деянието, предмет на настоящето дело, е извършено при условията на опасен рецидив по см. на чл. 29, ал. 1, б. ”б” НК.

         С оглед установеното от фактическа страна, съдът намира, че с деянието си подс. Б.Ц.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 НК – на 20/21.07.2009г. в землището на гр. М., , от вила, намираща се в местността “Г.”, при условията на опасен рецидив, отнел от владението на Б.П.Г. xxx движима вещ – 1бр. велосипед марка “Л.”, с неустановен модел, с 18 скорости, на стойност 85.00 лв., без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да я присвои.

         От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на вредоносния резултат.

         При определяне на наказанието, съдът взе предвид вида наказание, предвидено в текста на чл. 196, ал. 1, т. 1 НК, разпоредбите на общата част на същия закон, касаещи материята, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и разпоредбата на чл. 58а от НК, в редакцията й с ДВ бр. 27/2009г. С оглед индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази високата степен на обществена опасност на деянието, подбудите и мотивите за неговото извършване, високата степен на обществена опасност на извършителя, настъпилите вредни последици, смекчаващите отговорността обстоятелства, свързани с осъзнаването на вината и критичното отношение към извършеното, направеното самопризнание, спомогнало за разкриване на обективната истина по делото, ниската стойност на причинените щети, както и отегчаващите отговорността обстоятелства – миналите осъждания на подсъдимия.

         Съобразявайки всички изисквания на закона, съдът намира, че и най-лекото, предвидено в текста на закона наказание по отношение на подсъдимия е несъразмерно тежко с оглед извършеното от него, поради което наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, при многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Наказанието лишаване от свобода следва да бъде определено под най-ниския предел от три години и на подсъдимия да бъде наложено наказание от ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, което следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Така наложеното наказание, съдът намира, че ще изпълни целите на наказанието, както по отношение на подсъдимия като го мотивира занапред да спазва законите и установения правен ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им въздействува предупредително и възпитателно.

         При горния изход на делото, подсъдимият следва да заплати по сметка на Р. с. М. сумата от 50, 00 лв. разноски по водене на делото и сумата от 5, 00 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

         Предвид гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: