МОТИВИ по НОХД №30214/2010 г. по описа на Районен съд-Монтана

 

Подсъдимият П.И.И. е обвинен в това, че на 27.03.2010 г. в гр. Монтана, в условията на опасен рецидив, отнел от владението на Д.Р. xxx, без негово съгласие и с намерение противозаконно да присвои велосипед марка „Крос", модел „Маверик" на стойност 120 лв. – престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 НК вр. с чл. 194 ал. 1 НК.

Прокурорът поддържа обвинението и моли съда след като признае подсъдимия И. за виновен в извършване на престъплението да му наложи наказание една година лишаване от свобода, което същият да изтърпи ефективно при строг режим, както и да го осъди да заплати разноските по делото.

Подсъдимият И. се признава за виновен и моли съда за снизхождение. При условията на чл. 371 т. 2 НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства по тези факти. Прави самопризнание, като изразява съжаление за стореното.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. Габриела Димитрова изразява съгласие по смисъла на чл. 371 т. 1 НПК и моли съда да определи наказание като приложи разпоредбата на чл. 55 НК във вр. с чл. 2 ал. 2 НК с оглед направеното от подзащитния й самопризнание в с. з.

Производството е по чл. 370 и сл. от НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на страните.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл. 373 ал. 1 НПК във вр. с чл. 283 НПК, съдът прие събраните в досъдебното производство, приобщи ги към делото и ги огласи.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Подсъдимият П.И. е осъждан многократно за престъпления против собствеността, видно от справка за съдимост peг. №1405/03.09.2010 г. на БС при Районен съд - Монтана. С оглед осъжданията му /8 присъди/, деянието предмет на настоящето обвинение, се явява извършено от И. в условията на опасен рецидив по чл. 29 от НК.

Подсъдимият И. е безработен, неженен и живее в гр. Монтана бул.  xxxx  . На 27.03.2010 г. свидетелят Д.Р. М., на 15 години, отишъл с велосипеда си „Крос-Маверик” до магазин „Ларго" в гр. Монтана да пазарува. Преди да влезе в магазина, той подпрял велосипеда на стойка до входа, без да го заключва. Когато приключил с пазаруването и излязъл от магазина забелязал липсата на велосипеда и се оплакал на стоящия наблизо свидетел П.Н.П., служител в частна охранителна фирма.

Свидетелят и детето тръгнали из квартала да търсят колелото. Забелязали подсъдимият И., който спокойно си бутал велосипеда и веднага извикали полиция. Велосипедът бил предаден с протокол за доброволно предаване от И. и върнат с Разписка от същата дата – 27.03.2010 г. на бащата на Д.Р. М. – Р. Б. М..

От заключението на извършената на ДП съдебно - оценителна експертиза, което съдът приема като обективно и безпристрастно дадено, се установява, че стойността на откраднатия велосипед е в размер на сумата от 120 лв.      

При условията на чл. 372 ал. 4 НПК, съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като взе предвид и направеното самопризнание от подсъдимия И. и доказателствата събрани в досъдебното производство.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин. С деянието си подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 НК вр. с чл. 194 ал. 1 НК затова, че на 27.03.2010 г. в гр. Монтана, в условията на опасен рецидив, отнел от владението на Д.Р. xxx, без негово съгласие и с намерение противозаконно да присвои, велосипед марка „Крос", модел „Маверик" на стойност 120 лв.

Преди извършване на деянието предмет на настоящото дело, подсъдимият е осъждан с влезли в сила присъди за извършени тежки умишлени престъпления, като му е налагано наказание лишаване, което той е изтърпял ефективно. От изтърпяването на това наказание, не са изминали 5 /пет/ години. Поради тези обстоятелства, настоящото деяние се явява извършено при условията на „опасен рецидив" по смисъла на чл. 29 ал. 1 б. "б" от НК. Поради това и то следва да се квалифицира по чл. 196 ал. 1 т. 1 НК вр. с чл. 194 ал. 1 НК

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Причините за извършване на деянието са желание за облагодетелстване по престъпен начин и незачитане на правовия ред в страната. Налице е и допълнителния елемент от субективна страна на деянието - присвоително намерение чрез фактическа власт върху вещта.

С оглед установената фактическа обстановка и във връзка със съдимостта на И. съдът намира, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на горното престъпление, поради което и съдът го призна за виновен.

По отношение определянето на съответното наказание, съдът взе предвид вида на производството- Глава 27, чл. 371 т. 2 от НПК, съобразявайки редакцията на чл. 58а НК към датата на деянието /ДВ., бр. 27/2009 г. / и разпоредбата на чл. 2 ал. 2 НК /по-благоприятния закон/. Намира, че наказанието по отношение на Цветанов следва да се определи на основание чл. 196 ал. 1 т. 1 НК вр. с чл. 194 ал. 1 НК вр. с чл. 58а НК с чл. 55 ал. 1 т. 1 НК вр. чл. 2 ал. 2 НК - в размер на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът определя на основание чл. 61 т. 2 ЗИНЗС първоначален “СТРОГ” режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, като постановява съгласно чл. 60 ал. 1 ЗИНЗС, наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно в Затвор или Затворническо общежитие от закрит тип.

С така наложеното по вид и размер наказание съдът намира, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на И. и останалите граждани.

При този изход на делото, подсъдимия И. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВСС-София сумата от 50 лв. - направени по делото разноски за вещо лице, както и 5 лв. - държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

При така изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: