МОТИВИ ПО НОХД №. 30 208/2010 г. ПО ОПИСА НА РС – МОНТАНА

 

Подсъдимият И.Г.Ц. е обвинен В. това, че на 14.12.2009 г. В. гр. Монтана управлявал МПС – л. А.. “А.. А..” с. Д. №. М. 2. 3. ВА В. едногодишен срок от наказването му по административен ред с. Наказателно постановление №.4599/04.09.2009 г. на Началника на РУ Полиция Монтана, за управление на МПС – во без съответно свидетелство – престъпление по чл. 343 В., ал. 2 вр. ал. 1 НК.

         Прокурорът поддържа обвинението и пледира за налагане на конкретно по вид и размер наказание.

         Подс. Ц. се признава за виновен и даде съгласие по чл. 371, т. 1 НПК да не се разпитват свидетелите. При условията на чл. 371, т. 2 НПК призна изцяло фактите изложени В. обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Защитника на подс. Ц., назначен при условията на чл. 372, ал. 2 НПК, изрази съгласие по смисъла на чл. 372, т. 1 НПК. Пледира за приложение на чл. 55 НК при определяне на наказанието чрез замяна на предвиденото “лишаване от свобода” с. наказание “пробация”.

Производството се разви при условията и реда на Глава 27 НПК по чл. 370, ал. 1 и сл. НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на страните, като подс. Ц. упражни правото си по чл. 371, т. 2 НПК – призна изцяло фактите, изложени В. обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Делото се разгледа по реда и при условията на глава ХХVІІ НПК служебно инициирано от съда.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл. 373, ал. 1 вр. с. чл. 283 НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия и свидетелите.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства В. тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Подс. Ц. е осъждан многократно до настоящия момент. При изтърпяване на общо най – тежко наказание по присъди по НОХД №.№. 63/06 г., 67/04 г., 69/03 г., 387/03 г., 59/04 г., 384/03 г., 387/04 г., 127/03 г., 45/03 г., 529/02 г. всички на МРС подс. Ц. е изтърпял В. повече 8 месеци и 10 дни. Последно във времето подс. Ц. и бил осъден по НОХД №.30 540/09 г. на МРС при условията на чл. 2., ал. 1 от НК на 8 месеца и 10 дни при първоначален строг режим В. затвор или затворническо общежитие от закрит тип, деянията по тази присъда са извършени на 04.08.2009 г., А. присъдата е влязла В. сила на 19.02.2010 г..С. тази присъда съгласно чл. 25, ал. 2 НК е било приспаднато изтърпяното В. повече от подс. Ц. наказание по посочените по горе присъди В. размер на 8 месеца и 10 дни.

Подс. Ц. е неправоспособен водач, респ. не се води на отчет В. сектор “ПП” при ОДМВР Монтана като водач на МПС и няма издадено СУМПС, видно от писмо №.9193/20.04.2010 г. на ОДМВР Монтана / л. 9 от ДП/. Съгласно справките приложени към цитираното писмо по отношение на подс. Ц. са налагани и административни наказания за нарушения по ЗДвП с. влезли В. сила наказателни постановления, В. т. ч. и за нарушения, че управлява МПС без да притежава съответно свидетелство за управление.

С. НП №. 4599/04.09.2009 г. на Началник на РУ Полиция Монтана подс. Ц. е административно наказан за няколко нарушения, В. т. ч. и с. глоба В. размер на 300 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за това, че на 06.08.2009 г. е управлявал МПС – во В. гр. Монтана въпреки, че не притежава правоспособност, респ. СУМПС. Това НП е връчено лично на Ц. на 01.10.2009 г., без да е било обжалвано впоследствие и е влязло В. сила на 09.10.2009 г..

Свидетелят Ц. И. е служител на РУ Полиция Монтана, работи като помощник оперативен работник В. сектор „Криминална полиция". На И. било възложено извършване на проверка по пр. №. 10913/2009 г. на РУП Монтана по повод постъпил сигнал от служител на бензиностанция ОМВ В. Монтана за лице, което заредило дизелово гориво В. автомобила си на 14.12.2009 г. след което напуснало без да плати. На място свид. И. прегледал записите от видоеохранителните камери, монтирани В. района на бензиностанцията. Ясно се виждало как до една от колонките за гориво спрял лек автомобил А.. А.. с. Д. №. М. 2. 3. ВА, от шофьорската врата излязъл подс. Ц., заредил гориво, след което се качил В. автомобила и потеглил. След направена справка с. дежурната част на РУ МВР Монтана И. установил, че подс. Ц. е неправоспособен водач, като за управление на МПС без съответно свидетелство бил наказан по административен ред с. НП №. 4599/04.09.2009 г. на Началника на РУП Монтана. И. уведомил за констатираното по извършената от него проверка свой колега – свид. А., който на 09.03.2010 г. съставил акт за установеното нарушение по ЗДвП на подс. Ц.. От показанията на свид. Д. М.. от гр. Чипровци се установява, че лек автомобил А.. А.. с. Д. №. М. 2. 3. В. А. е собственост на неговия баща свид. М.. Д. На 13.12.2010 година Д., подс. Ц. и тяхна приятелка пристигнали В. гр. Монтана с. посочения автомобил, като останали да гостуват у приятелката. Късно вечерта им свършили цигарите и подс. Ц. попитал св. Д. дали може да вземе автомобила му за да отиде да купи цигари. Св. Д. се съгласил и дал ключовете на л. А.. на подсъдимия. Тъй като Ц. се забавил св. Д. му звънял неколкократно на мобилния телефон, но подсъдимия не отговарял на обажданията. Св. Д. се притеснил и слязъл пред блока, за да види дали Ц. не идва вече. Докато стоял навън с. автомобила пристигнал и подсъдимия. Последния разказал на свидетеля какво е направил.

Към делото са служебно изискани и приложени НП №. 4599/04.09.2009 г. за извършено нарушение от подс. Ц. по смисъла на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – управление на МПС без съответно СУМПС и 2 бр. справки за нарушител издадени от сектор “ПП” при ОДМВР Монтана. Към 14.12.2009 г. подс. Ц. е имал за подобни нарушения по ЗДвП и др. влезли В. сила наказателни постановения, последните от които във времето са с. номера - №. №. 6186/24.11.2008 г., 1816/29.04.2009 г. и 4599/04.09.2009 г. на Началника на РУП Монтана, и въпреки това В. едногодишен срок от наказването му по административен ред с. цитираните по – горе наказателни постановления, подс. Ц. на 14.12.2009 г. отново и за пореден път е управлявал МПС, без да притежава правоспособност, респ. съответно свидетелство за управление.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приложените и събрани по делото доказателства, по които страните не спорят, затова и съдът не ще ги обсъжда В. детайли.

При условията на чл. 373, ал. 3 НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени В. обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата от досъдебното производство, които го подкрепят.

Налице са всички условия на чл. 303, ал. 2 НПК и съдът намира, че обвинението, е доказано по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подс. Ц. е извършил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 НК:

- на 14.12.2009 г. В. гр. Монтана управлявал МПС – л. А.. “А.. А..” с. Д. №. М. 2. 28 ВА без свидетелство за управление на МПС – во В. едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС – во без съответно свидетелство за управление с. Наказателно постановление №. 4599/04.09.2009 г. на Началник на РУП Монтана.

От субективна страна подс. Ц. е проявил пряк умисъл – съзнавал е обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване.

 Имайки предвид горната фактическа обстановка съдът призна за ВИНОВЕН подсъдимия Ц. за извършеното от него деяние по чл. 343в, ал. 2 вр. с. ал. 1 НК, и му наложи съответно наказание - ПРОБАЦИЯ, чрез налагане на ПРОБАЦИОННИТЕ МЕРКИ: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящия адрес на подсъдимия ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА В. периодичност два пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С. ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане В. сила на настоящата присъда и привеждането й В. изпълнение.

При определяне вида и размера на наказанието съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства с. правно значение за неговата индивидуализация, като го определи при условията на чл. 58а / В. редакцията преди изм. с. ДВ, бр. 26/10 г. В. сила от 10.04.2010 г. / вр. с. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” вр. с. чл. 42а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. с. чл. 42а, ал. 3, т. 1 вр. с. ал. 4 вр. с. чл. 42б, ал. 1 и ал. 2 вр. с. чл. 2, ал. 2 НК съобразявайки нормата на чл. 373, ал. 2 НПК – с. оглед вида на производството независимо от това дали са налице условия за приложение на чл. 55 НК, съдът е длъжен да определи наказанието при хипотезата на цитираната норма. Съдът приложи чл. 58а НК преди изменението му с. ДВ бр. 26/2010 г. давайки горната възможност за приложение на чл. 55 НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразявайки чл. 2, ал. 2 НК.

Пробационните мерки и срока им са съобразени със закона, обстоятелствата по делото и личността на подсъдимия. При определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът намира, че е съобразено с. целите по чл. 36 НК при отчитане разбира се изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК и степента обществена опасност на извършеното деяние и степента обществена опасност на подсъдимия.

Съдът не приложи чл. 343г НК и не лиши подс. Ц. от право да управлява МПС, защото последния не притежава право да управлява МПС, А. известно е, че никой не може да бъде лишаван от право, което не притежава. Освен това чл. 343 г НК не предвижда като основание за налагане на наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК деянието по чл. 343в, ал. 2 от НК.

За прегледност съдът ще отбележи, че чл. 78а, ал. 1, б. ”А.” – б. ”В.” НК е неприложим, като се има предвид, че подс. Ц. е осъждан.

Съдът не извърши групиране на настоящата присъда с. тази по НОХД №.30 540/09 г. на МРС защото служебно известно е на съда, че подс. Ц. има и други висящи дела В. РС Монтана, което прави безпредметно групирането понастоящем.

По делото не са направени разноски, за да ги присъжда съда В. тежест на подсъдимия на основание чл. 189, ал. 3 НПК.

 Съдът не присъди разноски В. тежест на подсъдимия за адвокатско възнаграждение на служебно назначения защитник. Впоследствие след уведомяване от НБПП гр. София за размера на изплатеното адвокатско възнаграждение на служебен защитник, съдът ще се произнесе с. Определение по смисъла на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.

На основание горните мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: