МОТИВИ по НОХД №30207/2010 г. по описа на Районен съд-Монтана

 

Подсъдимият Н.Д.Н. е обвинен в това, че на 09.11.2006 г. в гр. Монтана, при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с Н. xxx, като се представил за длъжностно лице „служител на ТБ ОББ клон Монтана”, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у З.Я.Х. xxx, че парите му, изтеглени от банката през същия ден не са редовни и трябва да бъдат подменени, с което му причинил имотна вреда в размер на 1 732 лв. – престъпление по чл. 211 НК вр. с чл. 210 ал. 1 т. 1 и т. 2 НК вр. с чл. 209 ал. 1 НК вр. с чл. 29 ал. 1 б. "а" НК.

Гражданският ищец – З.Я.Х. моли съда да уважи изцяло предявения срещу подсъдимите гр. иск за сумата от 1 732 лв., представялваща причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието.

Прокурорът поддържа обвинението и моли съда след като признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, да му наложи ефективно наказание в размер на две години с оглед вида на производството. Предлага на съда да определи общо наказание по всички влезли в сила присъди на Н., както и да уважи предявения гр. иск изцяло.

            Подсъдимият Н.Д.Н. се признава за виновен и съжалява за стореното. При условията на чл. 371 т. 2 НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства по тези факти. Служебният защитник на подсъдимия Н. - адв. Йордан Александров моли съда да се съобрази с вида на съдебното следствие и да наложи наказание лишаване от свобода под минимума предвиден в закона. Излага доводи за основателност на гражданския иск. Моли съда да извърши пълно групиране на наказанията по всички влезли в сила присъди.

Производството е по чл. 370 и сл. от НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на страните.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл. 373 ал. 1 НПК във вр. с чл. 283 НПК, съдът прие събраните в досъдебното производство, приобщи ги към делото и ги огласи.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Подсъдимият Н.Д.Н. е със средно образование, разведен, безработен. Роден е на  xxxx   г. в гр. Е.. От началото на 1983 г. започнал да се занимава с измами по една и съща схема – на излизане от банка, спира клиенти на същата, които са теглили суми /обикновено над 1 000 лв. / и като се представя за служител, ги моли да му ги предадат, защото са “нередовни”, за да ги смени от трезора. По този или сходен начин е извършил над 30 измами из цялата страна като за тези деяния има влезли в сила присъди.

На 09.11.2006 г. към 9.30 часа, гр. ищец З.Я.Х. xxx посетил офиса на Обединена Българска Банка АД – клон Монтана на ул. „Граф Игнатиев” в града. Бил изтеглил сумата от 1 732 лв. Подсъдимият Н. и Н. А. Л. /негов съучастник, починал по време на ДП/ забелязали, че Х. държи в ръка розова бележка /а не синя/ - индикация, че човекът е теглил /а не е депозирал/ пари.

Гр. ищец пресичайки площад „Ал. Константинов” бил настигнат от подсъдимия с думите „Господине, изчакайте, станала е грешка в банката”. Мъжът не се представил по име, но казал, че е служител на ТБ ОББ клон Монтана и, че парите получени от Х. не били редовни. Самият клон на банката е „запечатан в момента”, гишетата не работят. Заявил, че може да извърши проверка за редовността на банкнотите в отдел „Финанси” на Областния управител на Монтана. И двамата тръгнали към сгадата на Областната управа и подсъдимият завеел гр. ищец на площадката между третия и четвъртия етаж. Там, подсъдимият провел разговор с друг мъж / Н. А. Л./ и двамата поискали от гр. ищец да им предаде сумата от 1 732 лв., за да я подменят с истински банкноти. После, излезли от другия изход и оставили гр. ищец да ги чака.

При условията на чл. 372 ал. 4 НПК, съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като взе предвид и направеното в с. з. самопризнание от Н., които се подкрепят от доказателствата, събрани на досъдебното производство.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин. С деянието си подсъдимият Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 211 НК вр. с чл. 210 ал. 1 т. 1 и т. 2 НК вр. с чл. 209 ал. 1 НК вр. с чл. 29 ал. 1 б. "а" НК затова, че на 09.11.2006 г. в гр. Монтана, при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с Н. xxx, като се представил за длъжностно лице „служител на ТБ ОББ клон Монтана”, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у З.Я.Х. xxx, че парите му, изтеглени от банката през същия ден не са редовни и трябва да бъдат подменени, с което му причинил имотна вреда в размер на 1 732 лв.

Съдът призна подсъдимия Н. за виновен и му наложи наказание на основание чл. 211 НК вр. с чл. 210 ал. 1 т. 1 и т. 2 НК вр. с чл. 209 ал. 1 НК вр. с чл. 29 ал. 1 б. "а" НК вр. с чл. 58а ал. 1 НК вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 НК вр. с чл. 2 ал. 2 НК - ДВЕ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 61 т. 2 ЗИНЗС определи първоначален “СТРОГ” режим за изтърпяване на наложеното наказание, като постановява съгласно чл. 60 ал. 1 ЗИНЗС, същото да бъде изтърпяно в Затвор или Затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП.

Налице са условията за групиране на така наложеното наказание с други по влезлите в сила присъди по отношение на този подсъдим, видно от справка за съдимост. Съдът на основание основание чл. 25 ал. 1 НК вр. с чл. 23 ал. 1 НК определи едно общо наказание между наложеното по настоящата присъда и по присъди, както следва: по НОХД №882/2006 г. на РС-Русе, по НОХД №1024/2006 г. на РС-Враца, по НОХД №511/2009 г. на РС-Сливен, по НОХД №967/2009 г. на РС-Добрич, по НОХД №334/2009 г. на РС-Сливен, по НОХД №568/2009 г. на РС-Казанлък, по НОХД №241/2009 г. на РС-Нова Загора, по НОХД №1707/2009 г. на РС-Бургас, по НОХД №4542/2009 г. на РС-Варна, по НОХД №4668/2009 г. на РС-Варна, по НОХД №4659/2009 г. на РС-Пловдив, по НОХД №539/2009 г. на РС-Казанлък, по НОХД №10734/2009 г. на РС-София, по НОХД №4715/2009 г. на РС-Пловдив, по НОХД №1069/2009 г. на РС-Е., по НОХД №816/2009 г. на РС-Перник, по НОХД №613/2009 г. на РС-Димитровград, по НОХД №4564/2009 г. на РС-Е., по НОХД №42/2010 г. на РС-Стара Загора, по НОХД №1430/2010 г. на РС-Варна, по НОХД №1651/2009 г. на РС-Кюстендил, по НОХД №480/2010 г. на РС-Хасково и по НОХД №5390/2010 г. на РС-София до размера на най-тежкото – ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален “СТРОГ” режим за изтърпяване в Затвор или Затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП.

На основание чл. 25 ал. 2 НК съдътъ приспада изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по определеното по-горе общо наказание. На основание чл. 59 ал. 1 НК приспада по отношение на подсъдимия Н. времето, през което е бил с мярка за неотклонение “задържане под стража” по НОХД №882/2006 г. на РС-Русе, считано от 28.10.2005 г. до 16.12.2005 г.

При определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът съобрази целите на чл. 36 НК, всички обстоятелства от правно значение за индивидуализацията на наказанията, като ги определи при условията на чл. 58а ал. 1 НК, съобразявайки нормата на чл. 2 ал. 2 НК – прилагане на по-блатгоприятния закон за подсъдимия, а именно налагане на наказание под предвидения в закона за съответното деяние минимум.

С така наложеното по вид и размер наказание, съдът намира, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а наказанията да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на подсъдимия и останалите граждани.

ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:

На основание чл. 85 и сл. от НПК в настоящото наказателно производство е приет за съвместно разглеждане и предявен от гр. ищец З.Я.Х. иск за причинени от деянието на подсъдимия имуществени вреди в размер на 1 732 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието 09.11.2009 г. до окончателното изплащане.

Съдът намира предявеният от гражданският ищец иск за имуществени вреди за основателен и доказан в предявения размер.

От доказателствата по делото се установи, че подсъдимият е извършили престъпното деяние и гражданският ищец е претърпял имуществени вреди. И тъй като разпоредбата на чл. 45 ЗЗД е категорична, че всеки е длъжен да обезщети вредите, които виновно е причинил другиму, то съдът уважи исковата претенция изцяло, като осъди Н. да заплати на З.Я.Х. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx, сумата от 1 732 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието - 09.11.2006 г. до окончателното изплащане.

При този изход на делото, подсъдимия Н. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВСС-София сумата 50 лв. - държавна такса върху гражданския иск, както и 5 лв. - държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

При така изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

                                                             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: