МОТИВИ по НОХД № 30 202/10 г. по описа на МРС

 

                            Подсъдимият К.Ц.С. е обвинен в това, че на 06.02.2010 год. в гр. М. противозаконно присвоил чужда движима вещ - мобилен телефон марка "Нокия" модел 5800 със СИМ карта и батерия с микро СД карта с обем 8 гб. на обща стойност от 270 лева, собственост на А.Е.К. xxx, която вещ владеел – престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението пледирайки спрямо подсъдимия да бъде наложено наказание пробация.

Подсъдимият С. се признава за виновен по обвинението и съжалява за извършеното. При условията на чл. 371, т. 1 от НПК даде съгласие да не разпитват свидетелите и вещото лице, а съгласно чл. 371, т. 2 НПК призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Защитника на подс. С., назначен при условията на чл. 372, ал. 2 НПК, изрази съгласие по смисъла на чл. 371, т. 1 НПК считайки, че е налице хипотезата на чл. 206, ал. 5 от НК респ., че се касае за маловажен случай на обсебване, който дава възможност да се определи спрямо подсъдимия наказание глоба.

Производството се разви при условията и реда на чл. 370, ал. 1 и сл. НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на страните, инициирано от съда.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещото лице.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

                            Подс. С. е неосъждан, понастоящем живее с родителите си в с. В., област М., където им помага при отглеждане на животни. След случилото се по делото подсъдимия заминал за Гърция срамувайки се от постъпката си.

                            Подс. С. се познава със св. А.К.. На 29.01.2010 г. св. А.К. до към 18.00 часа бил в дома си в гр. М., като след този час в дома му дошъл познато по физиономия лице и му казал, че подс. С. иска да го види и да отиде до дома му. Св. К. се съгласил и след около 10 минути пристигнал в дома на подс. С.. При разговора между двамата подс. С. поискал от св. К. мобилния му телефон да разговаря по него, тъй като неговия не работел, като св. К. му го предоставил. Впоследствие след като престоява още време в дома на подс. С., св. К. си тръгнал. След като се прибирал в дома си към 19.30 часа се сетил, че е забравил телефона си в дома на подс. С.. Телефон бил марка “Нокиа” модел 5800. Св. К. набрал от телефона на баща си номера на мобилния си телефон, при което се обадил подс. С., който му казвал, че до един час ще му донесе телефона. Въпреки това подс. С. решил да не връща телефона на св. К., а да го продаде за пари. На 06.02.2010 год. подс. С. отишъл до квартирата на св. Г. П. С. на който дължал пари, като му предложил за продан телефона марка “Нокиа”, собственост на св. К.. На въпросите от къде го има и негов ли е, подс. С. обяснил на св. Г. П. че телефона е негов, че не е краден и, че иска за него сумата от 100 лева. Св. П. се съгласил да закупи телефона за сумата от 100 лева, като си приспадне и дължимите 20 лева от подсъдимия, като в крайна сметка заплатил за телефона сумата от 80 лева. Св. П. и подс. С. се уговорили, че се след няколко дни подсъдимия ще му донесе и зарядното устройство на телефона, след което двамата се разделили.

     Св. К., чакал подсъдимия да му върне телефона, но след като разбрал, че телефона така и няма да му бъде донесен подал жалба в РУП М., като при извършената проверка телефона бил намерен у свидетеля П., който го предал с протокол за доброволно предаване с обяснението, че го е закупил от подс. С.. Във връзка със случая е извършена проверка и с образувано досьдебно производство. В хода на образуваното ДП, била назначена и извършена съдебно – оценъчна експертиза, съгласно чието заключение стойността на мобилен телефон марка “Нокиа 5800” със сим карта и батерия, с микро сд карта с обем 8 гб., без зарядно устройство възлиза на 270 лева. Експерта е заключил, че с връщане на телефона са възстановени 260 лева, с остатък за възстановяване 10 лева, представляващи стойността на липсващата сим карта.

При условията на чл. 373, ал. 3 НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата от досъдебното производство, които го подкрепят.

Съдът намери, че са налице всички условия на чл. 93, т. 9 от НК и че деянието на подс. С. по чл. 206 НК е маловажно. С оглед конкретиката на случая, изложена по – горе, деянието на подс. С. се явява с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на престъпление от същия вид. Дали едно деяние е маловажно или не, не следва да се изхожда единствено и само от стойността на предмета на престъплението, който в случая очевидно е над МРЗ, но и от всички останали смекчаващи отговорността обстоятелства, които в случая са – проявена моментна слабост от подс. С., липсата на данни за други провинения на подсъдимия в т. ч. за деяния по Глава V, раздел І, ІІ и ІІІ, добросъвестно поведение както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното такова, липса на намерение у подсъдимия да продължава участието си в подобни деяния или да извършва такива. Всички тези обстоятелства съдът ги намери като такива по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК и чл. 206, ал. 5 вр. с ал. 1 от НК. Имайки предвид горното, съдът призна подсъдимия К.Ц.С. за невинен и го оправда по обвинението за по – тежкото наказуемо престъпление по смисъла на чл. 206, ал. 1 от НК. Следва да се отбележи, че ако бяха възстановени изцяло щетите / само 10 лева не са възстановени/ са били налице и условията на чл. 218б, ал. 1 от НК / в редакцията от ДВ, бр. 26/10 г. в сила от 10.04.2010 г. /, имайки предвид, че стойността на предмета на деянието е до размера на две минимални работни заплати към момента на извършване на деянието. Вида на производството не пречи на съда да отстрани констатирана материалната незаконосъобразност, както е в случая, без да е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението.

Като се има предвид изложената фактическа обстановка и при това тълкуване на закона, съдът намери, че подсъдимия К.Ц.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 206, ал. 5 вр. с ал. 1 от НК:

- на 06.02.2010 г. в гр. М. при условията на маловажен случай противозаконно присвоил чужда движима вещ – мобилен телефонен апарат марка “Нокиа 5800” със сим карта и батерия с микро сд карта на обща стойност 270 лева, собственост на А.Е.К. xxx, която вещ владеел.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл – подс. С. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване.

Съдът призна за виновен подс. С. и му наложи съответно наказание - ГЛОБА в размер на 100 / сто / лева в полза на държавата.

При определяне вида и размера на наказанието съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства с правно значение за неговата индивидуализация, като го определи при условията на чл. 58а / в редакция преди изм. с ДВ, бр. 26/2010 г. в сила от 10.04.2010 г. / вр. с чл. 57, ал. 1 вр. с чл. 55, ал. 2 вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 47, ал. 1 вр. с чл. 2, ал. 2 от НК съобразявайки задължително нормата на чл. 373, ал. 2 НПК, в частта й относно задължението на съда да определи наказанието при условията на чл. 58а, респ. чл. 55 НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства / в редакция на чл. 58а НК преди изм. с ДВ бр. 26/2010 г. /, който е по – благоприятния закон по смисъла на чл. 2, ал. 2 от НК. Вида и размера на наложеното наказание е съобразен с конкретната обществена опасност и тази на извършеното от подс. С. деяние и последиците от него по настоящето дело. Съдът не приложи чл. 58а НК в редакцията действаща след изм. с ДВ, бр. 26/2010 г. в сила от 10.04.2010 г. защото спази изискването на чл. 2, ал. 2 от НК – при тази редакция на чл. 58а НК наказанието следваше да се определи при условията на чл. 57, ал. 1 вр. чл. 54 НК спрямо подсъдимия, което щеше като вид и размер да е по – тежко. Съдът съобрази нормата и на чл. 47, ал. 1 НК, така че глобата да не бъде по - малка като размер от 100 лева, въпреки, че прилага чл. 55 от НК. При определяне размера на глобата спрямо подсъдимия съда отчете степента обществена опасност на деянието и тази на личността на подс. С., имотното състояние и доходите на подсъдимия – С. живее с родителите си без да има регламентирани като размер и основание месечни доходи. При определяне размера на наложеното наказание, съдът намира, че е съобразено с целите по чл. 36 НК при отчитане разбира се изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК и степента обществена опасност на извършеното деяние и степента обществена опасност на подсъдимия.

          При условията на чл. 189, ал. 3 НПК съдът:

 ОСЪЖДА подсъдимия К.Ц.С. да заплати по сметка на ВСС сумите – 50 / петдесет / лева деловодни разноски – изплатено възнаграждение на вещо лице и 5 / пет / лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист. Съдът не присъди разноски в тежест на подс. С. и за адвокатско възнаграждение на служебно назначения защитник. Впоследствие след уведомяване от НБПП гр. София за размера на изплатеното адвокатско възнаграждение на назначения служебен защитник, съдът ще се произнесе с Определение по смисъла на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.

 При така изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: