НОХД №191/2010г.

 М О Т И В И:

 

Подсъдимата А.Я.В. xxx е обвинена в това, че на 05.02.2010г. в гр. Монтана, в предверието на кухнята в дома си на ул.  xxxx  1, държала на склад акцизни стоки без български акцизен бандерол, който се изисква по чл. 2, т. 1 и т. 2 от ЗАДС, за доказване внасянето на дължимия акциз върху алкохола и тютюневите изделия, а именно 214 бр. кутии тютюневи изделия – цигари от различни марки, както следва: марка “Варон 80 мм” 40 бр. кутии;марка “Кинг” 80 мм 42 бр. ;марка “Соопер” 100мм 19бр. кутии;марка “Слим” 100мм 25бр. ;марка “Трезор” 100мм 14бр. ;марка “МГ” 80мм 8бр. ; марка “Варон” 80мм ТП 10бр. ;марка “ЙЕС” 80мм 5бр. ; марка “Барон” 80мм. 8бр. ; марка “Табакос” 80мм 8бр. ;марка “Карелия” 100 мм 2бр. ;марка “Марбле” 80 мм 5бр. ;марка “Виктори” 80мм 8бр. ; марка “Голд класик” 80 мм. 8 бр. ; марка “Странд” 80мм 3бр. ;марка “Ракюел” 80 мм. 6бр. ;марка “Парк” 80мм. 3 бр. кутии, всички на обща стойност 1 218.30 лева, като случаят не е маловажен– престъпление по чл. 234, ал. 1, предл. 2 от НК.

         В съдебно заседание подсъдимата се признава за виновна, като признава изцяло и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът й в съдебно заседание предлага на съда да постанови присъда, с която признае подсъдимата за виновна, като я освободи от наказателна отговорност и й наложи административно наказание при условията на чл. 78А от НК, глоба в минимален размер.

         Представителят на обвинението заявява, че установената в съдебно заседание фактическа обстановка напълно съответствува на тази, отразена в обвинителния акт, поради което поддържа правната квалификация на деянието. Предлага на съда да постанови присъда, с която признае подсъдимата за виновна по повдигнатото обвинение, като доказано по несъмнен и категоричен начин и й наложи наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” от НК, като определи двете задължителни пробационни мерки “задължителна регистрация по настоящ адрес” и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от седем месеца, както и наказание “глоба” в подходящ размер, а на основание чл. 53 от НК, предлага веществените доказателства по делото, да бъдат отнети в полза на Държавата, както и подсъдимата бъде осъдена да заплати разноските по делото.

         Районният съд, с определение, след като констатира, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва това самопризнание на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Производството е приключило по реда на чл. 370 и сл. от НПК.

         В последната си дума подсъдимата заявява, че осъзнава какво е извършила, признава се за виновна и съжалява за стореното.

 По делото са събрани писмени и гласни доказателства, изготвена е експертиза. Съдът е приел и огласил събраните на досъдебното производство писмени доказателства, както и протоколите за разпит на свидетели и заключение на вещото лице по съдебно-оценителна експертиза.

Районният съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и логическо единство, и след като съобрази становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимата А.В. xxx, работи по трудов договор в ОП “Чистота” гр. Монтана.

На 05.02.2010г., по сигнал в сектор Икономическа полиция при ОД МВР Монтана, че в жилище на ул.  xxxx  1 се държат на склад акцизни стоки без български акцизен бандерол, била извършена проверка на адреса, който бил обитаван от подсъдимата В..

На място полицейските служители установили, че в предверието на кухненското помещение подсъдимата съхранява такива стоки – акцизни, без български акцизен бандерол. Бил извършен оглед на местопроизшествието и претърсване и изземване, при което били намерени и иззети акцизни стоки без български акцизен бандерол – общо 214 кутии цигари, различни марки, с твърда и мека опаковка.

За произхода на цигарите подсъдимата заявила, че въпросните кутии цигари са нейни и ги била закупила за лични нужди от непознато за нея лице, което било с микробус.

         От назначената на досъдебното производство експертиза е установено, че общата пазарна стойност на иззетите цигари е 1 218.30 лева, а размера на дължимия акциз, който следва да бъде начислен и внесен в държавния бюджет, е 712.40 лева.

         Видно от данните за съдимостта на подсъдимата, същата е осъждана за престъпление от общ характер, по което е настъпила реабилитация по чл. 86 НК.

Горното се установява от фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства, от показанията на разпитаните свидетели на досъдебното производство, приобщени по надлежния ред, от направените самопризнания на подсъдимата в хода на съдебното следствие, както и от заключението на вещото лице по приетата по делото експертиза. Писмените доказателства и съдебната експертиза не са оспорени от страните и следва да се ценят за нуждите на процеса. Тези писмени доказателства съответствуват и на събраните гласни доказателства. Следва да се кредитират изцяло показанията на свидетелите, разпитани на досъдебното производство. Свидетелите предават обективно и безпристрастно фактите, които лично са възприели. Обясненията на подсъдимата, също следва да се ценят като годно доказателствено средство. Същите са едновременно и средство за защита на подсъдимата, но съпоставени в останалия доказателствен материал, се наблюдава пълно съвпадение при предаването на фактите.

         С оглед установеното от фактическа страна, съдът намира, че с деянието си подсъдимата А. М. е осъществила от обективна и субективна страна, състава на престъпление по чл. 234, ал. 1, предл. 2 от НК – на 05.02.2010г. в гр. Монтана, в предверието на кухнята в дома си на ул.  xxxx  1, държала на склад акцизни стоки без български акцизен бандерол, който се изисква по чл. 2, т. 1 и т. 2 от ЗАДС, за доказване внасянето на дължимия акциз върху алкохола и тютюневите изделия, а именно 214 бр. кутии тютюневи изделия – цигари от различни марки, както следва: марка “Варон 80 мм” 40 бр. кутии;марка “Кинг” 80 мм 42 бр. ;марка “Соопер” 100мм 19бр. кутии;марка “Слим” 100мм 25бр. ;марка “Трезор” 100мм 14бр. ;марка “МГ” 80мм 8бр. ; марка “Варон” 80мм ТП 10бр. ;марка “ЙЕС” 80мм 5бр. ; марка “Барон” 80мм. 8бр. ; марка “Табакос” 80мм 8бр. ;марка “Карелия” 100 мм 2бр. ;марка “Марбле” 80 мм 5бр. ;марка “Виктори” 80мм 8бр. ; марка “Голд класик” 80 мм. 8 бр. ; марка “Странд” 80мм 3бр. ;марка “Ракюел” 80 мм. 6бр. ;марка “Парк” 80мм. 3 бр. кутии, всички на обща стойност 1 218.30 лева, като случаят не е маловажен.

         От субективна страна деянието е извършено умишлено, с пряк умисъл – подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването на вредоносния резултат. Подсъдимата заявява, че цигарите била закупила за лични нужди.

         При определяне на наказанието, съдът взе предвид вида наказание, предвидено в текста на чл. 234, ал. 1 от НК, разпоредбите на общата част на същия закон, касаещи материята, разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, както и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието, подбудите за извършването му, обстоятелствата при които е извършено, степента на обществена опасност на дееца, която е сравнително ниска, смекчаващите отговорността обстоятелства, свързани с осъзнаването на вината и критичност към собственото противоправно поведение, чистото съдебно минало, както и отегчаващи вината такива – високата степен на обществена опасност на конкретното деяние.

         Съобразявайки всички изисквания на закона, както и разпоредбата на чл. 58а НК, в ред. ДВ бр. 27/2009г., съдът намира, че и най-лекото, предвидено в текста на закона наказание за това престъпление е несъразмерно тежко с оглед извършеното от подсъдимия и затова замени при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” от НК наказанието “лишаване от свобода” с наказание “пробация”, като следва да бъдат определени на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. с ал. 1 от НК задължителните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

         Наред с наказанието лишаване от свобода, за това престъпление се предвижда и комулативно наказание “глоба” и “лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност”. По отношение на второто наказание – съдът намира, че същото е неприложимо, тъй като подсъдимата не е извършвала продажба на акцизни стоки, а само е държала същите в дома си и освен това никога не е упражнявала търговска дейност – продажба на стоки.

         Относно наказанието “глоба”, съдът намира, че същото не се следва да се налага на подсъдимата – дори и наложено в минимален размер, същото ще е непосилно за изпълнение от подсъдимата, която реализира минимални месечни доходи. Целите на наказанието в чл. 36 НК изискват наложеното наказание да е адекватно на извършеното от дееца престъпление, а не да има репресивна цел, поради което на основание чл. 55, ал. 3 от НК съдът не налага по-лекото наказание “глоба”.

         Така определените наказания, съдът намира, че са от вид и характер да изпълнят целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимата, като я мотивират занапред да спазва законите и установения правен ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им въздействува предупредително и възпитателно.

         Съдът намира, че не са налице всички предпоставки на закона в чл. 78А от НК по отношение на подсъдимата В..

         В особената част на Наказателния кодекс за това престъпление, което е умишлено, е предвидено наказание до три години лишаване от свобода и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки, както и с лишаване от права по чл. 37 от НК, т. е. налице е първото задължително условие по чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност. На следващо място подсъдимата е пълнолетно лице ; имуществени вреди от деянието не са причинени и деянието не попада сред изключенията, посочени в чл. 78а, ал. 6 от НК. Не е изпълнено обаче следващото задължително условие за освобождаване на подс. В. от наказателна отговорност – подсъдимата е осъждана за престъпление от общ характер и независимо от настъпилата реабилитация по чл. 86 НК за това осъждане, е налице законна пречка за прилагане института на чл. 78А от НК.

         Иззетите като веществени доказателства – 214 бр. кутии цигари от различни марки, следва да бъдат отнети в полза на Държавата на основание чл. 234, ал. 3 вр. чл. 53, ал. 2, б. ”а” от НК- същите са предмет на престъплението и притежаването им е забранено.

         С оглед на изхода на делото, подсъдимата следва да заплати по сметка на РС –Монтана, разноските по делото в размер на 155.00 лева и сумата от 5.00 лева ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

         При горния фактически и правен разбор на доказателствата, съдът постанови присъдата си.

                                                         

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: