МОТИВИ по НОХД № 1870 по описа за 2015г.на РС-Монтана

 

Подсъдимата М.И.П. xxx това,че за времето от 04.11.2014 г. до 04.11.2015 г. в гр.Монтана, след като била осъдена с Решение по гр.дело №70037/2014 г. по описа на PC Монтана, с което съдът одобрил спогодба между М.И.П. и Е. П. М., влязла в сила от 04.04.2014 г., да издържа свой низходящ - малолетния си син П. Е. П., с ЕГН xxxxxxxxxx в размер на 85 лева месечно, съзнателно не изпълнила това си задължение в размер на повече от две месечни вноски- 12 месечни вноски по 85,00 лв. - общ размер на 1020,00 лв.- престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.Монтана поддържа обвинението и правната квалификация.След обстоен анализ на установената фактическа обстановка по делото предлага на съда да признае подсъдимата за виновна по обвинението и да й наложи наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца,като на основание чл.66,ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години.

Подсъдимата М.И.П. разбира в какво е обвинена,признава вината си.Не желае да бъдат разпитвани свидетели по списъка на лицата за призоваванЕ.

Договорният защитник на подсъдимата-адвокат Велкова от АК-гр.Монтана е съгласна делото да се гледа по глава ХХVІІ от НПК,тъй като подсъдимата признава вината си и е съгласна с провеждане на облекчената процедура по чл.370 и сл.от НПК.Счита,че вида на наказанието следва да бъде лишаване от свобода в минимален размер и да бъде отложено за изпитателен срок от три години на основание чл.66,ал.1 от НК. Твърди,че доверителката й е намерила нова работа и по тази причина ще има възможност да издържа и двете си деца.

Производството се развива при условията и по реда на чл.370,ал.1 и сл.от НПК-проведе се съкратено съдебно следствие,предшествано от предварително изслушване на странитЕ.

Доказателствата по делото са писмени.На основание чл.373,ал.1,във вр. с чл.283 от НПК,съдът ги прочете и огласи,без да извършва разпит на подсъдимата и свидетелитЕ.

 Съдът,след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становището на страните,приема за установено следното:

Подсъдимата М.И.П. живяла на семейни начала със свидетеля Е. П. М. от с.Николово, обл.Монтана в периода от 2001 до 2004 г. По време на съжителството им било родено детето Петко Е. П., с ЕГН xxxxxxxxxx. Когато детето навършило тримесечна възраст подсъдимата напуснала свидетеля М. и заживяла с друг мъж в гр.Монтана.

Отношенията между свидетеля М. и подсъдимата П. по повод детето им били уредени с решение на PC Монтана от 04.11.2014 г., с което било одобрено споразумение между тях. Според условията на споразумението родителските права били предоставени на свидетеля М., а подсъдимата П. следвало да заплаща месечна издръжка в размер на 85, 00 лв. Решението на съда влязло в сила от 29.11.2014 г.

След влизането в сила на съдебното решение подсъдимата П. не заплащала месечните вноски, поради което срещу нея било водено наказателно производство, приключило с присъда от 04.02.2015 г., с която тя била призната за виновна, че в периода от април 2014 г. до октомври 2014 г. не е платила седем месечни вноски по издръжката. Тъй като тя внесла дължимата сума в размер на 595 лв. до приключване на съдебното следствие, не и било наложено наказаниЕ.

След внасянето на тази сума подсъдимата П. отново преустановила плащанията на месечните вноски. По данни от свидетеля М. тя не поддържала връзка с детето си П., като грижи за него оказвали той и неговата майка – свидетелката Р. А. С..

На 24.11.2015 г. М.И.П. била привлечена като обвиняем за извършването на деяние, съставомерно по чл.183, ал.1 от НК, като не се признала за виновна по обвинението и не дала обяснения.

От събраните доказателства на досъдебното производство безспорно е установено,че подсъдимата М.И.П. е осъществила състава на чл.183,ал.1 от НК като за времето от 04.11.2014 год. до 04.11.2015 г. в гр.Монтана, след като била осъдена с Решение по гр.дело №70037/2014 г. по описа на PC Монтана, с което съдът одобрил спогодба между М.И.П. и Е. П. М., влязла в сила от 04.04.2014 г., да издържа свой низходящ - малолетния си син П. Е. П., с ЕГН xxxxxxxxxx в размер на 85 лева месечно, съзнателно не изпълнила това си задължение в размер на повече от две месечни вноски- 12 месечни вноски по 85,00 лв. - общ размер на 1020,00 лв.

От субективна страна,деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл,по смисъла на чл.11,ал.2 от НК-подсъдимата е съзнавала обществено опасния характер на извършеното,предвиждала е неговите обществено опасни последици и е искала настъпването им.Решението за извършване на деянието е взето предварително,в спокойна обстановка,при обсъждане на мотивите “за” и “против”.

Съгласно чл.143,ал.1 и ал.2 от СК”Всеки родител е длъжен,съобразно своите възможности и материално състояние да осигури условия на живот,необходими за развитието на детето;Родителите дължат издръжка на своите не навършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.”

При условията на чл.343,ал.4 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт,като се позовава на направеното самопризнание на подсъдимата и доказателствата на досъдебното производство,които ги подкрепят.

Налице са всички условия на чл.303,ал.2 от НПК и съдът намира,че обвинението е доказано по категоричен и несъмнен начин.

Съдът призна подсъдимата П. за виновна по повдигнатото обвинение по чл.183,ал.1 от НК и при условията на чл.58а,ал.1,във вр. с чл.54 от НК й определи наказание от три месеца лишаване от свобода,като се съгласи с предложението на страните и събраните доказателства. Няма пречка изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, да бъде отложено за изпитателен срок от три години,с оглед разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК.

Така определеното наказание съдът намира,че е от вид и характер да изпълни целите на наказанието,визирани в чл.36 от НК,както по отношение на подсъдимата да я мотивират занапред да спазва законите и установения правен ред,така и по отношение на останалите членове на обществото,като им въздейства предупредително и възпитателно.

Съдът осъди подсъдимата М.И.П. с посочен по-горе адрес и ЕГН да заплати 5 лв.такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

При горния фактически и правен разбор на доказателствата,съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: