О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                               гр.Монтана, 08.01.2016г.

 

                       В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

                   

Районен съд-Монтана,първи наказателен състав в закрито заседание на осми януари на две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ ХРИСТОВА

 

при секретаря Тодорка Владинова  разгледа докладваното от съдия Христова ЧНД № 1/2016г.по описа на Районен съд-Монтана и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.243,ал.5 от НПК.

 

С Постановление за прекратяване на наказателното производство от 10.12.2016г., Районна прокуратура-гр.Монтана е прекратила ДП № 847/2015г.по описа на РУ на МВР-Монтана,прокурорска преписка № 1572/2015г.по описа на РП-Монтана, което е водено срещу В.О.У. xxx,за престъпление по чл.209,ал.1 от НК за това,че на 20.05.2015г. в гр.Монтана с цел да набави за себе си имотна облага,възбудил и поддържал заблуждение у Л.В.Л. xxx,че на следващия ден ще откупи заложеният в заложна къща мобилен телефонен апарат марка”Алкател”,модел idol 2 Mini 6016D с IMEI863828021960935,собственост на К.С.К.,майка на Л. и ще му го върне,което не е сторил и вместо което откупил телефона и се разпоредил с него за своя сметка,като причинил на собственика на телефона имотна вреда в размер на 230 лв.,на основание чл.243,ал.1,т.1,във вр. с чл.24,ал.1,т.1 от НПК.

Постановлението на Районна прокуратура-гр.Монтана от 20.03.2014г. е обжалвано от Л.В.Л. ,със съгласието на майка си К.С.К. xxx.В жалбата се твърди,че изводите на прокурора са неправилни,като се изтъкват подробни съображения.Твърди се,че обвиняемият У. е планирал предварително деянието си,като се  е възполвал от неопитността и приятелските отношения на Л. към него.Твърди се също,че въпреки декларираното разкаяние на обвиняемия,последният не е демонстрирал,че съжалява за извършеното,дори се е държал грубо с него при случайна среща,което обстоятелството се потвърждава и от факта,че не е дал обяснения.До момента не са възстановени материалните щети,нито е правен опит обвиняемият да разговаря с пострадалите в тази насока. Моли съдът да отмени обжалваното постановление,тъй като не са налице предпоставките на чл.9,ал.2 от НК.

Съдът,след като обсъди доводите на жалбоподателя , запозна се със събраните по досъдебното производство доказателства и атакувания прокурорски акт,за да се произнесе,взе предвид следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.243,ал.3 от НПК,от надлежна страна-и жалбоподателят и неговата майка се считат пострадали от престъплението,с необходимото по закон съдържание и е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество,жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

В хода на разследването по ДП е установена следната фактическа обстановка:

              На 20.05.2015г.,около обяд свидетелят Л.Л. xxx, пристигнал с влака в гр.Монтана. Срещнал се с обвиняемия В.У. xxx, пред сградата на ОД на МВР-Монтана. Тъй като били познати, си говорили известно време, след което решили, че им трябват пари, а и двамата нямали. Обвиняемият У. убедил свидетеля Л. да заложат мобилния телефон на последния. Л. се съгласил. Отишли в заложна къща „Доверие” в гр.Монтана, там обвиняемият У. заложил телефона, защото имал навършени 18 години. Получили за заложената вещ 50 лева. След това свидетелят Л. взел за себе си 10 лева, а останалите 40 лева дал като заем на обвиняемия У.. Уговорката била на следващия ден обвиняемият да откупи телефона от заложната къща за 50 лева и да го върне на свидетеля. По този начин щял да се издължи за заема от 40 лева. Обвиняемият  заявил, че майка му щяла да му изпрати пари на следващия ден,тъй като работила дълги години работи в Италия.

Мобилния телефон бил марка Alcatel модел Idol 2 Mini 6016D с IMEI- 863828021960935, бил закупен на 05.05.2015 г. от магазин „Технополис” Монтана за сумата от 249,00 лева, от свидетелката К.С.К. xxx - майка на свидетеля Л.. Телефона бил предоставен за ползване от сина й- свидетеля Л.В.Л..

На 21.05.2015 г. Обвиняемия У. трябвало да се прибере в с.Василовци и да върне телефона на свидетеля Л.. Обвиняемият обаче не се прибрал и не върнал телефона. Тогава свидетеля Л. казал на майка си свидетелката К.К. за случилото се.

Свидетелката К. в дадените показания твърди, че разбрала от синa си за това, че телефонът е заложен за сумата от 50 лева. Изчакала до следващия ден, за да види дали обвиняемият ще върне телефона, но това не станало. Свидетелката се обадила на обвиняемия У. и разговаряла с него по телефон. Последния я уверил, че ще откупи телефона и ще го върне според уговорката. Въпреки това не го направил.

На 29.05.2015 г. свидетелката К.К. посетила заложната къща в Монтана с цел да откупи телефона на сина си. Тогава разбрала, че на 27.05.2015 г. телефона е откупен от обвиняемия У.,в резултат на което свидетелката подала жалба в РУ на МВР Лом.

В показанията си свидетелят П. Н. от гр.Монтана - продавач-консултант в заложна къща „Доверие" заявява, че познава обвиняемия У. като негов клиент. Впечатленията, които има за него са, че същия залага вещи на свои приятели, които нямат навършени 18 години. Относно конкретния случай, свидетелят обяснява, че на 20.05.2015 г. обвиняемия У. е заложил мобилния телефон,като на 27.05.2015 г. в 10.12 часа е откупил телефона за сумата от 52,12 лева.

По делото е назначена съдебно -оценъчна експертиза, като вещото лице е определило стойността на мобилния телефон на  240,00 лв.,като размерът на МРЗ за страната през м.май 2015г.е 360 лв. и се нанася в пазарната стойност на отнетата вещ 0.67 пъти.

От приложеното свидетелство за съдимост е видно,че обвиняемият У. не е осъждан.От приложената справка/л.5/ и справка-характеристика/л.56/е установено,че за обвиняемия У. в РУ на МВР-Лом има регистрирано ЗМ 982/19.11.2009г.за извършено деяние по чл.216,ал.1 от НК,което е прекратено ,като материалите са изпратени на КБППМН към Община Брусарци,тъй като към момента на извършването на деянието,лицето е било на 13 години.В регистрите на РУ на МВР-Лом срещу обвиняемия У. са заведени,освен горното ЗМ и ЗМ 1077/01.12.2014г. във вр. с чл.354А,ал.3,т.1 от НК по описа на РУ на МВР-Монтана и ЗМ 65/29.01.2015г.във вр. с чл.194,ал.1 от НК,също по описа на РУ на МВР-Монтана.Видно от справката характеристика,поради намален родителски контрол обвиняемият поради отсъствие от часовете и неспазване на дисциплината повтаря 7 клас.В момента живее в ученическо общежитие в гр.Монтана.

            С оглед на събраните в производството доказателства, на 26.11.2015 г. е предявено постановление за привличане на обвиняем на обвиняемия В.У. за това, че на 20.05.2015 год. с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у Людмил В.Л. xxx, относно това, че на следващия ден ще откупи заложения в заложна къща мобилен апарат марка Alcatel модел Idol 2 Mini 6016D” с IMEI-863828021960935, собственост на К.С.К. - майка на Л. и ще му го върне, което не сторил и вместо което откупил телефона и се разпоредил с него за своя сметка, като причинил на Л. имотна вреда, в размер на 230,00 лева - престъпление по чл.209, ал. 1 от НК.

При проведения разпит У. се призна за виновен и не дава обяснения по случая. Материалите по разследването са му предявени.

     С оглед на установеното от фактическа страна,съдът приема,че обвиняемият У.     е  осъществил  изпълнителното деяние на  престъплението “ Измама” - чл. 209, ал. 1 НК възбудил и поддържал заблуждение.Той е   създавал у свиделетя Л.-непълнолетен и ученик в гр.Монтана невярна представа за действителността, с което е възбудил заблуждение , че залагайки в заложна къща мобилния му телефон за сумата от 50 лева,като поддържал заблуждението,че на следващият ден ще го откупи и ще му го върне,която вещ обаче към момента на деянието обвиняемият не е имал намерение да върне.След една седмица действително откупува мобилния телефон,но го продава и прибира парите от продажбата.Нито връща вещта,нито възстановява на пострадалите нейната равностойност.

           Подсъдимият след въвеждането в заблуждение на пострадалия е поддържал заблуждение – че майка му,която работи в Италия ще му изпрати пари и на следващия ден ще откупи телефона, каквото намерение в същност не е имал, тъй като след една седмица откупил телефона и в гр.Монтана се е разпоредил с вещта като със своя и го продал.В резултат на измамливите действия от страна на обвиняемия У. свидетелят Л. е извършил определени действия / акт на имуществено разпореждане с предоставената му за ползване вещ  - мобилен телефон/, с което са причинени имуществени щети в размер на 240 лева.Имуществените щети се изразяват в намаляването на актива на имуществото на свидетелят Л. и по-конкретно на неговата майка, за сметка на увеличеният актив на имуществото на обвиняемия .

          Следва и извода, че към момента на деянието е действал с пряк умисъл.

          Обвиняемия У. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е  обществено опасните последици и е искал настъпването им.Той е знаел, че няма да върне процесния мобилен телефон, не е имал намерение за това, но въпреки това е въвеждал в заблуждение и е поддържал заблуждение у свидетелят Л. с цел да реализира пряката си цел, което е и успял да направи.         

 С оглед на установеното от фактическа страна съдът намира,че по делото не са събрани достатъчно доказателства във връзка с личността на обвиняемия-какво е поведението му понастоящем в гр.Монтана.Не е установено в кое училище учи и в кой клас е,какво е поведението му в училище и в училищното общежитие.По делото е установено,че обвиняемият е чест клиент на заложната къща,където водел лица не навършили 18 години,които залагали вещи.Посочената по-горе характеристика е издадена от ПИ Б.Борисов-гр.Брусарци и не дава ясна представа за личността на обвиняемия към момента на извършване на деянието.

По разбиране на настоящия съдебен състав и събраните до момента доказателства,не дават основание прокуратурата да прекрати досъдебното производство приемайки,че в настоящия случай извършеното деяние не е престъпно,тъй като и макар формално и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление,поради своята малозначителност обществената му опасност е явно незначителна.В мотивите на обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство,позовавайки се на разпоредбата на чл.9,ал.2 от НК, наблюдаващият прокурор е обосновал прекратяване на досъдебното производство,мотивирайки становището си за ниска стойност на нанесената в патримониума на пострадалите щета и ниска обществена опасност на дееца ,тъй като същият не е осъждан за извършени в миналото престъпления от общ характер и признава вината си.

  При извършената служебна проверка,касаеща законосъобразността и обосноваността на атакуваното постановление на РП Монтана, съдът констатира,че на извършеното досъдебно производство са осъществени почти всички/с изключение на актуална характеристика на обвиняемия/ необходими процесуално следствени действия във връзка със събирането и проверката на доказателствата по предвидения за това ред в НПК,изяснени са всички факти и обстоятелства включени в предмета на доказване, с оглед на повдигнатото обвинение против обвиняемия У.

               Тези обстоятелства не дават основание да се приеме, че извършеното деяние по чл.209,ал.1 от НК покрива признаците на чл.9,ал.2 от НК.

             Съображенията са следните:Действително,към момента на извършване на деянието размерът на минималната работна заплата е 360 лв.,а стойността на процесния мобилен телефон е 240 лв.,т.е.под този размер.Но следва да се има предвид,че независимо от ниската стойност на предмета на престъплението, причинените имуществени щети до момента не са възстановени.На пострадалите нито е върната равностойността на мобилния телефон,нито са получили в замяна друг телефон. Действително към момента на деянието обвиняемият У. не е осъждан за извършено престъпление от общ характер,но нито е съдействал добросъвестно на разследващите органи за разкриване на обективната истина,нито е изразил съжаление или разкаяние за извършеното,или е проявил критично отношение.На следващо място,събраните до момента доказателства свързани с пестеливи характеристични данни касаещи поведението на обвиняемия,не дават представа за безукорно поведение и изключително ниска обществена опасност на дееца-особено показанията на свидетеля П. Н.-продавач-консултант в заложна къща”Доверие”,който споделя,че този случай не е единственият при който обвиняемият е водил и други непълнолетни лица да залагат различни вещи.Не без значение са и посочените в справката-характеристика заявителски материали за извършени до момента престъпления от обвиняемия. Ето защо,по разбиране на настоящия състав,деянието не следва да се квалифицира като малозначителен случай по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.Съдът не споделя извода за изключително незначителна степен на обществената опасност на деянието и на дееца.
             Съобразно гореизложеното атакуваното постановление на РП-Монтана от 10.12.2015г.за прекратяване на досъдебното производство № 847/2015г.по описа на РУ на МВР-Монтана следва да се отмени  и делото върне на РП-Монтана за допълнително разследване,като се изиска допълнителна актуална справка-характеристика на обвиняемия У. и в тази светлина се преценят обстоятелствата,свързани с предпоставките на чл.9,ал.2 от НК.

Съдът, при изложените мотиви

 

 

                                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯ Постановление за прекратяване на наказателното производство от 10.12.2016г., Районна прокуратура-гр.Монтана е прекратила ДП № 847/2015г.по описа на РУ на МВР-Монтана,прокурорска преписка № 1572/2015г.по описа на РП-Монтана, което е водено срещу В.О.У. xxx,за престъпление по чл.209,ал.1 от НК за това,че на 20.05.2015г. в гр.Монтана с цел да набави за себе си имотна облага,възбудил и поддържал заблуждение у Л.В.Л. xxx,че на следващия ден ще откупи заложеният в заложна къща мобилен телефонен апарат марка”Алкател”,модел idol 2 Mini 6016D с IMEI863828021960935,собственост на К.С.К.,майка на Л. и ще му го върне,което не е сторил и вместо което откупил телефона и се разпоредил с него за своя сметка,като причинил на собственика на телефона имотна вреда в размер на 230 лв.,на основание чл.243,ал.1,т.1,във вр. с чл.24,ал.1,т.1 от НПК.

ВРЪЩА делото на РП-Монтана за изпълнение на указанията дадени в обстоятелствената част на определението.

Определението може да се обжалва  или протестира пред Окръжен съд-Монтана в 7 дневен срок от съобщението .

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: